Решение № 6103 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1706/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез процесуален представител главен юрисконсулт в Дирекция "Правни дейности, административно обслужване и човешки ресурси" на КЗП М. Петкова, срещу Решение 1587/15.12.2023г., постановено по адм. дело 1046/2023г. по описа на Административен съд София област (АССО), с което по жалба на "Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, с ЕИК 131071587, със седалище и адрес на управление: [населено място] поле, общ. Елин Пелин е отменена негова Заповед 593/02.06.2023г., забраняваща на "Лидл България ЕООД ЕНД КО КД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар бисквити с шоколад /Cookiess and Chocolate/ Keto High Protein, предлаган за продажба в магазин "Лидл Варна 0204", находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. "Първи май" 46, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира се неправилност на направените от първоинстанционният съд изводи за недоказаност на фактите, субсумиращи се под фактическия състав на принудителната административна мярка (ПАМ), визирана в чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Касаторът сочи, че съгласно чл. 4, ал.1, т. 1 от ЗЗП, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на стоката, включително и информация за нейния състав. Предвид установеното с лабораторни изпитвания несъответствие между количеството въглехидрати, захари и хранителни влакнини, съдържащо се в продукта и това отразено на етикета за същите хранителни характеристики се претендира от страна на търговеца "Лидл България ЕООД ЕНД КО КД да е предоставена невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар бисквити с шоколад /Cookiess and Chocolate/ Keto High Protein, предлаган за продажба в магазин "Лидл Варна 0204", находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. "Първи май" 46, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Посочва се още, че съгласно информацията, дадена за продукта на опаковката на същия, посредством комбинация от цифрови и буквени символи е заявена хранителна претенция за високо съдържание на протеин, съгласно разпоредбите на Регламент /ЕО/ 1924/2006 на Европейския парламент и на съвета от 20 декември 2006г., относно хранителни и здравни претенции за храните, а в настоящия случай, цялостното представяне на стоката, с надпис High Protein 33 %, е заблуждаваща търговска практика, съдържаща невярна информация относно състава на стоката, която се предлага от търговеца. Така направеното представяне на продукта от търговеца, отправящ оферта за покупка се сочи, като възможно да повлияе на решението на потребителя да го закупи. Поддържа се че ЗЗП възлага на търговеца да предостави на потребителя достатъчно информация относно съдържанието на продукта и същата да е вярна, така че потребителя да може да вземе информирано решение да сключи или да не сключва определена сделка с тъговеца и доколкото в случая крайният търговец е "Лидл България ЕООД ЕНД КО КД и сделката е осъществена между него и потребителя се претендира имено този търговец да е носител на посоченото задължение и срещу него да е насочена въведената в ЗЗП забрана. По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорената заповед на председателя на КЗП. Не се претендират разноски. В съдебно заседание, процесуалният представител на касатора, депозира писмена молба за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 629, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, до Съда на ЕС, като в същата се формулират следните въпроси: Ответникът "Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. М. Маринова, оспорва касационната жалба. Претендира се описаната в процесния административен акт нелоялна търговска практика да е извършена от производителя на хранителния продукт Борн уинър глобал ЕООД, а не от търговеца Лидл България ЕООД енд Ко КД. Последният единствено бил изложил процесните барчета за продажба с обозначаване на продажната им цена. Сочи се, че обявяването на информацията за продуктите е специфична форма на търговска практика, и когато тази информация касае храни, като относим се цитира Регламент / ЕО/ 1169/2011г. и Закона за храните. Предвид така посочените специални норми, контрола относно състава на хранителните продукти се сочи, като възложен на БАБХ, а не на КЗП. Претендира се неоснователност на касационните доводи, че търговецът е длъжен да следи за верността на информацията на продуктите, които предлага. Като единствено задължение се сочи това, да се следи продукта да е надлежно етикиран. Отбелязва се липсата на законовоуреден механизъм, чрез който да се извърши проверка от търговеца на дребно на обозначеното от производителя съдържание на хранителния продукт. Поради тази причина, се твърди че субект на вменената отговорност следва да бъде не търговеца на дребно, а самият производител. Претендират се разноски съобразно представен в съдебно заседание списък за разноски. В предоставения 7 дневен срок, не се представя становище по депозираната от касатора молба за отправяне на преюдициално запитване. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното съдебно решение. Не взема становище по направеното искане за отправяне на преюдициално запитване. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменена Заповед 593/02.06.2023г. на Председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во, във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и Решение на Комисията, обективирано в т. 19 от Протокол 18/18.05.2023г. на КЗП, на Лидл България ЕООД енд Ко КД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар бисквити с шоколад /Cookiess and Chokolate/ Keto High Protein, предлаган за продажба в магазин "Лидл Варна 0204", находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. "Първи май" 46, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во , във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че във връзка с жалба на потребител с вх. Ц-03-3763/06.04.2023 г. по описа на Комисията, в която са изложени оплаквания за изпитани в резултат на консумация на протеинови блокчета с търговска марка Born Winner чревен дискомфорт и стомашно неразположение, е извършена проверка, на търговски обект магазин ЛИДЛ Варна 0204, находящ се в гр. Варна,кв. Аспарухово,ул. Първи май 46, стопанисван от Лидл България ЕООД енд Ко КД, констатациите от която са описани в Констативен протокол (КП) К-2749428/09.05.2023г.. В хода на проверката било установено, че търговецът предлага в този търговски обект в гр. Варна протеинови барчета с търговска марка Born Winner, както следва: Born Winner Keto High Protein 33% Cookiess and Chocolate - бисквитки c шоколад, 60гр./ 2х30гр./, с обявена продажна цена 2,99лв- -17 броя. За установяване съответствието на предоставената на етикета на продукта информация за количественото съдържание на въглехидрати, захари и хранителни влакна в протеинов бар Cookiess and Chocolate", с реалните им стойности, в хода на административното производство били направени изследвания на продукта-обект на проверка. При извършеното изследване от лаборатория за изпитване "Алименти-Омнилаб" при "Ди Енд Ви Консулт" ООД са установени отклонения, както следват: в съдържанието на въглехидрати - по етикет - 8,4гр., а реалната стойност на въглехидрати в продукта - 37,50грама; съдържание на захари - по етикет- 4,2грама, а реалната стойност захари в продукта - 28,16грама; съдържание на хранителни влакнини по етикет - 30грама, а реална стойност на хранителни влакнини - 3,53грама.Тези констатации са обективирани в КП 21223/24.04.2023г. По делото е приобщен Протокол 18 на Комисията за защита на потребителите, от проведено на 18.05.2023г. заседание, като видно от т.19 на същия, Комисията след обсъждане, с 2 гласа за и 1 глас въздържал се е взела решение, че ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО КД предоставя невярна и подвеждаща информация за количественото съдържание на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар Cookiess and Chocolate предлаган за продажба в магазин ЛИДЛ Варна 0204", находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул.Първи май 46, по смисъла на чл.68д, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите. Въз основа на това решение на Комисията по т.19 от Протокол 18/18.05.2023г. Председателят на Комисията за защита на потребителите е издал обжалваната в първоинстанционното съдебно производство Заповед 593/02.06.2023г. Установено в хода на съдебното производство е и обстоятелството, че ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО е дружество, което стопанисва магазини за търговия на дребно на хранителни продукти, в които се предлагат както собствени продукти под собствени марки, така и продукти на други производители, какъвто е случая с въпросния протеинов бар Cookiess and Chocolate". Съдът приема за безспорно, че жалбоподателят не е производител на въпросния продукт, а такъв е Борн уинър глобал ЕООД, което е българско търговско дружество. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му, но в противоречие с материалния закон. Съдът е мотивирал извод, че административният орган незаконосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП да забрани на Лидл България ЕООД енд Ко КД да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика, след като е приел, че дружеството - адресат на мярката, доколкото не е поставяло етикети върху стоката, съдържащи информация за състава на хранителните й вещества, а само е изложил за продажба предварително опакован и етикиран от производителя продукт, не е отговорно за точността на описаната от нейния производител информация върху етикета. Съдът е приел, че след като Лидл България ЕООД енд Ко КД не опакова продуктите и не ги етикира, то това дружество не отговаря за верността на посоченото на етикета като хранителна стойност на продукта и действителното съдържание на конкретни съставки в този продукт. Приел е, че след като поведението на търговеца се ограничава само в излагането, предлагането за продажба на дребно на доставения от производителя продукт, без да са извършвани последващи действия от търговеца, включително и чрез поставяне на нови, различни етикети относно съставките и съдържанието на продукта, не може да се твърди, че от страна на търговеца са извършвани действия, свързани с промяната на търговското поведение на потребителя или целящи такава промяна. Липсват действия от страна на търговеца, които да бъдат квалифицирани като такива, водещи и целящи промяна на търговското поведение на потребителя и които действия да бъдат квалифицирани като заблуждаваща търговска практика. По изложените съображения АССО е приел наличие на предвиденото в чл. 146, т. 4 от АПК основание за отмяна на атакуваната заповед на председателя на КЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционния съд е разгледал делото при спазване на процесуалните присвила и след обстоен анализ на относимите доказателства и материално правни разпоредби е извел обоснован правен извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, който изцяло се споделя и от настоящия касационен състав. Ревизираният съд, правилно е определил предмета на спора и е подложил на анализ правните норми регламентиращи задължението на търговците да предоставят на потребителите вярна информация относно съдържанието на предлаганите продукти, като въз основа на същия е достигнал до обоснования извод, че отговорността за несъответствието на тази информация с действителното положение е на производителя, опаковал и етикирал стоката. Безспорно възможността на потребителя да вземе своето информирано решение досежно потребността си от дадена стока или услуга може да бъде силно повлияна от нелоялни търговски практики. Именно по тази причина европейският законодател императивно ги забранява, регламентирайки комплекс от правила, съдържащи се в Директива 2005/29/ЕО, които да хармонизират уредбата в държавите членки в посочената сфера. В Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директива 2005/29/ЕО, е изрично изведена единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, § 1. Съгласно чл. 5, § 2 от Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. Съгласно § 4 от същата разпоредба, търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9. Чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Цитираните предписания на чл. 5, § 1, § 2, § 4 и чл. 6, § 1 Директивата са дословно възпроизведени в разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Първоинстанционният съд след анализ на посочените разпоредби, обосновано и мотивирано е приел, че процесният търговец Лидл България ЕООД енд Ко КД не е използвал в своята дейност заблуждаваща търговска практика, който извод напълно се споделя и от касационната инстанция. Предвид направеното пред настоящата инстанция искане за отправяне на преюдициално запитване с конкретно посочени в молбата въпроси, като последна инстанция, преди произнасяне по съществото на спора, Върховен административен съд намира следното: Правните норми, регулиращи материята по поставените въпроси, са в Глава петдесет и девета от ГПК "Преюдициални запитвания" и в член 267 ДФЕС (предишен член 234 от Договора за Европейските общности ДЕО). Съгласно разпоредбата на чл. 629, ал.3 от ГПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности (СЕО), понастоящем Съда на Европейския съюз (СЕС) или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. В съответствие с чл. 628 ГПК, запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз се прави от българския съд само когато преюдициалното заключение е от значение за правилното решаване на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 629, ал. 1 ГПК, компетентен да се произнесе по искането е съдът, пред който делото е висящо. Предпоставките за отправяне на такова искане са регламентирани в чл. 628 ГПК, а правомощията на СЕС са регламентирани в чл. 267, § 1 ДФЕС. Съгласно чл. 267, § 1 ДФЕС, СЕС е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуване на ДФЕС и б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Според чл. 267, § 2 ДФЕС, когато такъв въпрос възникне пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от СЕС да се произнесе. От анализа на разпоредбите се налага изводът, че за да възникне необходимост настоящият съдебен състав да отправи преюдициално запитване, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на разпоредби от правото на Европейския съюз към правоотношението, което е предмет на съдебен контрол. Процедурата, уредена в чл. 267 ДФЕС, е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните съдилища или юрисдикции, чрез който СЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, които са им необходими за разрешаване на спор, с който са сезирани. Практиката на СЕС е категорична, че въпросите в преюдициалното запитване трябва да са в конкретна връзка с предмета на делото, но с оглед на тълкуването на разпоредба на правото на ЕС, а не с въпроси, които да изискват отговори за решаване на делото по същество на спора (в този смисъл: Решение на СЕС от 16 юли 1992 по дело С-83/91, точка 22 и 23; Решение на СЕС от 24 март 2009 по дело С-445/06, точка 65; Решение на СЕС от 5 февруари 2004 по дело С-380/01, т. 20 и др.). СЕС не е компетентен да се произнася по спорните факти между страните по делото, а единствено може да даде тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС. В този смисъл СЕС не би могъл да изследва прилагането на вътрешноправната уредба, нито да установи конкретните факти по делото. В тази връзка следва да се посочи, че пред настоящият съдебен състав не съществува неяснота относно тълкуването на относимите правни норми. Посочените в искането въпроси, касае тълкуване свързано с прилагане разпоредбите на чл. 5 и чл. 7 §5 от Директивата. Последните разпоредби не будят никакво съмнение относно вложения в тях смисъл, както и неяснота относно тяхното прилагане, по отношение на същите не е налице и противоречие с националното законодателство, предвид дословното им възпроизвеждане от страна на същото. Чл. 5 от Директивата в §2 и §4 дават ясна дефиниция, кои практики са нелоялни, а същата дефинитивна разпоредба се съдържа в чл. 68г, ал.1 и ал.4 от ЗЗП, предвид което по отношение на първия поставен от страна на касатора въпрос за отговор от страна на Съдът на Европейския съюз не съществува никакво съмнение и неяснота, че представянето на невярна съществена информация от страна на търговеца към производителя, представлява нелоялна търговска практика. В Решение по Дело С-435/11 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) е имал възможност да се произнесе по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 Директива 2005/29/ЕО провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, § 2. Това становище е застъпено и в Решение по Дело С-388/13 г. Ето защо искането по този въпрос следва да бъде отклонено, предвид наличието на предвиденото в чл. 629, ал.3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК изключение за това. В процесният случай, даденото от административния орган предписание е такова по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и същото възпроизвежда чл. 6 от Директива 2005/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Ето защо поставеният с искането по чл. 629, ал.1 от ГПК, втори въпрос се явява неотносим към процесните фактически обстоятелства, доколкото с него се иска тълкуване на чл. 7§5 от Директивата, а последният е неотносим към вмененото на процесния търговец поведение. Посоченият чл. 7 от Директивата касае случаите на заблуждаващи бездействия, осъществени чрез пропускане на съществена за потребителя информация. В процесната хипотеза, обаче на търговеца се вменява използване на нелоялна търговска практика чрез извършване на конкретни действия, а именно чрез предоставяне на невярна информация. Ето защо така поставеният втори въпрос се явява неотносим към предмета на настоящият спор и също искането и в тази му част следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложеното, искането за отправяне на преюдициално запитване, предвид фактите и обстоятелствата в конкретния случай, е неоснователно. То не отговаря на условията и предпоставките на Глава петдесет и девета от ГПК и следва да бъде оставено без уважение. В случая, предвид липсата на неяснота относно тълкуването и прилагането на относимите правни рапзоредби, касационната инстанция намира за правилен и законосъобразен изводът на Административен съд София област, че по делото не се съдържат доказателства от които да се заключи, че процесният търговец Лидл България ЕООД енд Ко КД е осъществил действия, които да се окачествят като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП. За да е налице изпълнение на фактическия състав на посоченото нарушение следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. По делото няма спор, че Лидл България ЕООД енд Ко КД е търговец и като такъв предлага стоки на дребно в търговската си мрежа. Тук спорен се явява въпросът дали като търговец на дребно, Лидл България ЕООД енд Ко КД предлагайки стоки на различни производители, същият носи отговорност за информацията предоставена на клиентите на дребно чрез фабрично поставения от производителя етикет. В тази връзка следва да се има предвид, че не е налице законова разпоредба, вменяваща на търговеца на дребно на хранителни продукти да извършва проверка за съответствие на предоставената от производителя информация за всеки един от предлаганите от него хранителни продукти, с действителното фактическо положение. За защита правата и интересите на потребителите в този аспект, като относим следва да се посочи Регламент (ЕС) 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) 1924/2006 и (ЕО) 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, както и Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) 608/2004 на Комисията (Регламентът). Съгласно чл. 2, §1, б. "а" Регламента, "информация за храните" означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно б. "и" с.з. с понятието "етикет" се обозначава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна. Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е посочен ясно в предписанието на чл. 8, §1 Регламента. Това, според цитираната норма, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза вносителят на пазара на Съюза. Именно това лице, по аргумент от §2 с.з., осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. Цитираните разпоредби сочат на извод, че именно производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, а търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя. Ето защо Лидл България ЕООД енд Ко КД, не е субектът отговорен за твърдяната в административния акт търговска практика. Не процесното дружество е субектът предоставящ информацията във връзка със съставките на продукта. Тези данни са изложени предварително от производителя и именно той отговаря за тяхната достоверност, затова и само той може да бъде лице, което прилага нелоялна търговска практика, свързана с етикетирането на продукта. По изложените съображения, правилно и съобразно материалния закон, първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него административен акт при условията на чл. 146, т.4 от АПК. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 900 (деветстотин) лева, определено съобразно списък на разноските и представените доказателства за реалното им осъществяване.