Решение № 3858 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 264/2018 г.

Решение № 3858 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 264/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - В., срещу решение № 2045/17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 3104/2016 г., по описа на Административен съд В., с което е обявен за нищожен ревизионен акт/РА/№ Р-03000316000463-091-001/12.08.2016 г. г. на органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 377/27.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на "Д. транс" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за периода м. 04 2013 г., м. 05.2013 г. и м. 02.2014 г. в размер на 44 296,22 лв. и лихви в размер на 13 485,73 лв. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като необосновано и неправилно, при постановяването му е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се конкретни съображения за неправилно тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Налице била една от хипотезите на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, поради което лицето на което е възложена ревизията не е могло да я довърши поради преназначаване на друга длъжност. Иска се отмяна на постановеното решение от АС В., както и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Д. транс" ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. Ковачева оспорва жалбата. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-03000316000463-091-001/12.08.2016 г. г., издаден от С. С. А. на длъжност - началник сектор, възложила ревизията и от Р. М. С. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 377/27.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. Ревизията на "Д. Т." ЕООД обхваща задължения за корпоративен данък за периода 1.01.2013 - 31.12.2014 г., 12.01.2012 - 31.05.2013 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.03.2013 - 30.04.2015 г. и е започнала е със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000316000463-020-001/26.01.2016 г. издадена от И. Б. Д., главен инспектор по приходите в Дирекция "Контрол" при ТД гр. В. на НАП, определена да издава такива заповеди със Заповед № 1726/1.12.2015 г. на директора на ТД гр. В. на НАП, в качеството му на орган по приходите, връчена на лицето на 1.02.2016 г. С последваща заповед от 28.04.2016 г., връчена на ревизираното дружество на 28.04.2016 г., срокът за извършване на ревизията е продължен до 1.07.2016 г. С Решение № Р-03000316000463-098-002/10.05.2016 г. ревизионното производство е иззето на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК от Р. М. С. и е възложено на С. С. А.. Решението е издадено въз основа на Заповед № 1726/01.12.2015 г. на директора на ТД гр. В. на НАП, с която е разпоредено заместването на И. Б. Д. от Р. М. С. при отсъствие на първата. Представена е Заповед № 31-1318/21.04.2016 г. на директора на ТД гр. В. от която е видно, че И. Б. Д. е преназначена от длъжността "началник на сектор" в ТД гр. В. на НАП, Дирекция "Контрол", Отдел "Ревизии", Сектор "Ревизии" ИМР Д. на длъжността "главен инспектор по приходите" в ТД гр. В. на НАП, Дирекция "Контрол", Отдел "Проверки", Сектор "Проверки" ИМР Д., считано от 1.05.2016 г. С. З. № 31-1323/21.04.2016 г. на директора на ТД гр. В. на НАП Р. М. С. е преназначена от длъжността "началник на сектор" в ТД гр. В. на НАП, Дирекция "Контрол", Отдел "Ревизии", Сектор "Ревизии" ИМР Д. на длъжността "главен инспектор по приходите" в ТД гр. В. на НАП, Дирекция "Контрол", Отдел "Ревизии", Сектор "Ревизии". Видно от длъжностните характеристики длъжността "началник сектор" в Отдел "Ревизии" възлага, ръководи и осигурява качеството на ревизиите и проверките в сектор "Ревизии", длъжността "инспектор по приходите, старши инспектор по приходите и главен инспектор по приходите в Отдел "Проверки" осъществява контрол по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство чрез извършване на проверки и оперативни проверки. За да постанови обжалваното решение АС - В. град е приел, че се касае за незаконосъобразно изземване на компетентност по реда на чл. 7, ал. 3 от ДОПК и неправилно тълкуване на хипотезата на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Директора на ТД на НАП В. Пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за това, че по отношение на органите по приходите, на които първоначално е възложена ревизията, са настъпили обстоятелства, поради които те са изпаднали в трайна невъзможност да изпълняват своите служебни задължения. Не са правени в хода на ревизионното производство искания за отвод, както и самоотвод на определените органи. Издаването на РА от С. С. А., която не е била първоначално определеният орган да го направи обосновава нищожността му, като издаден при липса на компетентност. Решението е правилно. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила от 1.01.2013 г. ревизионния акт се издава от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията, а ревизионното производство се образува с заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/, съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК. В случая е налице изземване на компетентност по отношение на лицето възложило ревизията и ръководителя на ревизията, който е определен със заповедта за възлагането. В решението за изземване на Директора на ТД на НАП - В. като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Законът допуска възможността по-горестоящ орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или приписка от компетентен орган по приходите, но при изчерпателно изброени хипотези - отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая след втората ЗВР е налице изземване на компетентност. Ревизията е иззета от Р. М. С., лице определено за заместник на И. Б. Д., след преназначаването и на друга длъжност - "главен инспектор по приходите в Дирекция "Контрол", Отдел "Проверки", Сектор "Проверки" в ИМР Д. Т.е. причината за изземването е, че лицето не заема ръководна длъжност - "началник на сектор". Отделно от това изземването е станало от Р. М. С., която е заместник при отсъствие на И. Б. Д. Налице е изземване и от С. С. А. - ръководител на ревизията, при липсата на решение за това, както и данни, че са налице основания за изземване. При липсата на идентичност на възложителя и ръководителя на ревизията с органите по приходите, издали ревизионния акт, последният е нищожен. Ревизионния акт е издаден от орган по приходите, който не е надлежно оправомощен по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а липсата на материална компетентност на издателя на ревизионния акт обуславя неговата нищожност. По тези съображения атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и с оглед направеното искане, на жалбоподателя се дължат разноски за съдебното производство по списък по чл. 80 от ГПК в размер на 2 300 лева, договорено и платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение