Решение № 5613 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14308/2018 г.

Решение № 5613 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14308/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу решение № 178 от 15.10.2018 г., постановено по адм. дело № 143 по описа за 2018 г. на Административен съд Я., с което е прогласена нищожност на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с изх. № 01-2600/2585 от 18.05.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката нза ново произнасяне. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и иска отмяна на съдебния акт и "да се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт". Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност при евентуални претенции за разноски от другата страна. Ответникът - "Д. ПГ" ЕООД, гр. Я. оспорена жалбата в представен по делото отговор от 19.11.2018 г. и молба становище от 01.04.2019 г. Претендира заплащане на разноски за тази инстанция в размер на 500 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е решение № 178 от 15.10.2018 г., постановено по адм. дело № 143 по описа за 2018 г. на Административен съд Я., с което е прогласена нищожност на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с изх. № 01-2600/2585 от 18.05.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката за ново произнасяне. Процесният административен акт е бил изготвен след съдебно обжалване на уведомително писмо за извършената оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за кампания 2014 г. с изх. № 02-280-2600/4825 от 15.10.2015 г. на зам. - изпълнителния директор на ДФЗ като с решение № 27 от 7.3.2016 г. по адм. дело № 214 по описа за 2015 г. Административен съд Я. го е отменил и преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК за ново произнасяне със задължителни указания. С решение № 2873 от 7.3.2018 г, постановено по адм. дело № 4929 по описа за 2016 г. Върховен административен съд е оставил в сила решението на Административен съд Я. като отново подробно е разгледал спорния въпрос и е постановил законосъобразност на изводите на първата инстанция и задължението на административния орган да изпълни точно указаното в решенията - да се приеме информацията от контролиращата организация с данните за 2014 г. и да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане за кампанията 2014 г. със съответните суми. Административният орган се произнася с оспореното по настоящето дело уведомително писмо отново по аналогичен на първия път начин и съдът на основание чл. 177 от АПК обявява нищожността на писмото. Отново анализирайки всички относими безспорни факти и липсата на спорни такива. Решението на първата инстанция е правилно. Няма допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован. Спорните въпроси са били решени с влязъл в сила съдебен акт и обсъждани на два пъти от съдебни инстанции. За административния орган е съществувало само задължението да спази указанията и да издаде съответния акт за въпросната 2014 г. Неспазвайки тези указания, а отново подлагайки на спор вече решени с влязъл в сила съдебен акт въпроси, е издал нищожен административен акт, както правилно е достигнал до извод административния съд. Всички оплаквания и изложени доводи в касационната жалба представляват неколкократни повторения на обсъждани от 2015 г. въпроси. Решението не страда от пороци и следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски за тази инстанция. Не следва да се уважава възражението за прекомерност, тъй като същото в размер на 500 лв. не е прекомерно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение