Решение № 236 от 28.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 883/2017 г.
ВКСI наказателно отделение28.11.2017 г.докладчик Ружена Керанова
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 23/2017 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. ОТМЕНЯ постановената по него присъда от 12.04.2017 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание.
Мотиви
Решение № 236 от 28.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 883/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 23/2017 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, отмяна на постановената по него присъда и ново разглеждане на делото. В искането се сочи, че при постановяване на присъдата е допуснато нарушение на закона, тъй като неправилно е приложен института на чл. 78а от НК и чл. 23 от НК за определяне на общо наказание. Изтъква се още, че съдът незаконосъобразно е преквалифицирал деянието, осъществено от подсъдимия в такова по чл. 278, ал. 1 от НК. Пред настоящата инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по съображенията, изложени в него. Осъденият Д. П. П. поддържа становище, че производството се е развило при много процесуални грешки. Представя писмени бележки, наименовани от него като "обяснение". Заявява, че ако чл. 78а от НК е приложен неправилно производството следва да се възобнови. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: I. Прокуратурата повдигнала обвинение срещу Д. П. П. за престъпления по чл. 278, ал. 6 от НК и по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК. Окръжният съд - Монтана с присъда от 12.04.2017 г., постановена по НОХД № 23/2017 г., признал подсъдимия Д. П. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Признал подсъдимия за невинен и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 278, ал. 6 от НК. Със същата присъда подсъдимият П. е признат за виновен и за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание - глоба в размер на 1000 лева. II. Искането е допустимо, подадено е в законоустановения срок и с него се атакува акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество е и основателно. Разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК изключва приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при наличието на "множество престъпления". Съдебната практика и доктрината последователно са изяснили същността на "множество престъпления", включително и с цитираното в искането за възобновяване Тълкувателно решение № 2/21.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСНК. Подсъдимият П. е предаден на съд и осъден за две престъпления, осъществени в реална съвкупност, поради което е налице ограничението, предвидено в чл. 78а, ал. 7 от НК. Окръжният съд не е съобразил това и като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е допуснал съществено нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Последица от допуснатото нарушение на закона е и приложението на чл. 23 от НК по отношение на наложените административни наказания. С обвинителния акт е било повдигнато обвинение за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК. Съдът преквалифицирал извършеното деяние по чл. 278, ал. 1 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 278, ал. 6 от НК е бланкетна и за понятието "археологически обект" следва да се ползва легалната дефиниция в Закона за културното наследство, каквато препратка нямало в обвинителния акт. Така изложените съображения са декларативни и неясни. В обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено, че предмет на обвинението са "археологически обекти по смисъла на чл. 146 от ЗКН, ...класифициращи се като движими археологически културни ценности по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗКН" (виж, обвинителен акт, стр. 3 от делото, последен абзац), така е отразено и в диспозитива на същия. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция при новото му разглеждане съдът следва да обсъди и този довод, изтъкнат в искането, свързан с правната квалификация на деянието, като съобрази и съдебната практика относно елементите на престъпния състав по чл. 278, ал. 6 от НК. Доводите на подсъдимия, съдържащи се в писменото "обяснение" и свързани с доказаността на повдигнатите обвинения, са преждевременно поддържани и не могат да получат отговор в настоящето производство, образувано по искане за възобновяване на делото от главния прокурор на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение