Решение № 7530 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2011 г.

Решение № 7530 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кольо Банев Проданов срещу решение № 468 от 18.11.2010 г. по адм. дело № 453/2010 г. на Административен съд - Хасково. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответникът - директор на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Хасково, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като заповедта за налагане на забрана за напускане на Република България е издадена на основание законова разпоредба която противоречи на норма от правото на Европейския съюз, която се ползва с примат и директен ефект. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Като разгледа по същество касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счете същата за основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Кольо Банев Проданов срещу изричния отказ на директора на ОД на МВР - Хасково да отмени наложената на жалбоподателя със заповед № 541/13.04.2007 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" - Хасково принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България", обективиран в писмо изх. № 15920/27.07.2010 г. Прието е, че мярката, чиято отмяна е поискана, е издадена на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), заглавието изменено, понастоящем Закон за българските лични документи (ЗБЛД) по предложение на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Хасково, с което е установено, че жалбоподателят има установени по съдебен ред парични задължения в големи размери към български физически лица, за които е образувано изпълнително дело и не е представено надлежно обезпечение на вземанията. Прието е въз основа на справка от ОД на МВР - Хасково, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка не е връчена на жалбоподателя и няма данни да е била съобщена на лицето, поради което съдът е счел, че заповедта не е обжалвана преди подаването на молбата за отмяната й до административния орган. Счетено е, че към момента на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка са били налице предпоставките на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД. Съдът е приел, че жалбоподателят не е представил на административния орган доказателства за промяна във фактическото основание за издаване на заповедта, в това число няма данни, че задължението е погасено, личното имущество на жалбоподателя да покрива задължението или да е представено надлежно обезпечение на вземането, нито изпълнителното дело е прекратено към момента на подаването на молбата за отмяна на заповедта. Прието е на основание чл. 78а, ал. 2 ЗБЛД, във връзка с ал. 1 от същия закон, че административният орган има право да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка след предложение от съдебния изпълнител по мотиви, че е налице основание за отмяната й. Прието е, че отмяната на чл. 76, т. 3 ЗБДС от законодателния орган не е основание за отмяна на наложената принудителна административна мярка, тъй като с изменението на ЗБЛД, обн., ДВ, бр. 82/2009 г. е приета нова разпоредба на чл. 75, т. 6 от закона, с която е възпроизведено същото основание за налагане на мярката. Счетено е, че с това изменение националният законодател е извършил преценка за наличието на достатъчно сериозна заплаха, засягаща основни интереси на обществото във всички случаи, когато не се изпълнява подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, и заплахата е преценена пропорционално на количествения критерий, определящ размера на задълженията. Прието е, че тази заплаха е възприета като съответна на изискванията на чл. 27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО, поради което не е налице основание за прекратяване действието на наложената принудителна административна мярка. Решението, предмет на касационно обжалване, е неправилно поради нарушение на материалния закон по следните съображения: Административният съд е сезиран с жалба срещу отказа на директора на ОД на МВР - Хасково, да отмени заповед, издадена от същия по ранг и правомощия административен орган, директор на териториалното звено на МВР за област Хасково, към момента на издаване на заповедта Областна дирекция "Полиция" - Хасково, с която на касатора Кольо Проданов е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България" на основание чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС. По делото е установено, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена на 13.04.2007 г. и по справка на административния орган не е връчена на лицето и няма данни същата да му е съобщена. При така установения факт следва, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка не е влязла в сила, тъй като поради невръчването й на засегнатото лице срокът за обжалването й не е започнал да тече и не е изтекъл. Предвид обстоятелството, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка не е влязла в сила, молбата на касатора до административния орган за отмяна на наложената принудителна административна мярка представлява жалба срещу заповедта за налагането на мярката. Същата е подадена до административния орган, издател на заповедта. При тази фактическа обстановка, съгласно чл. 91, ал. 1 АПК административният орган е могъл да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го измени или отмени. В случая административният орган не е намерил основание за пререшаване на въпроса, при което не е имал правомощие да се произнесе по съществото на жалбата, а по силата на чл. 92, ал. 1 АПК е бил длъжен незабавно да изпрати жалбата заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган или, ако счита, че жалбата му е неподведомствена, да я изпрати на съда. Предвид горното, като е квалифицирал спора по чл. 78а, ал. 2 ЗБЛД съдът по същество не е преценил фактите по делото и предмета на оспорване, а именно, че се касае до жалба срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, с което е допуснал нарушение на материалния закон. С оглед наличието на основанието за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора от настоящата инстанция, с което отказът за отмяна на заповедта за налагане на принудителна административна мярка следва да се отмени и да се върне на административния орган за изпълнение на указанията в настоящото решение съгласно закона. При изпълнение на тези указания административният орган е длъжен, с оглед надлежното упражняване на правото на защита на касатора срещу наложената принудителна административна мярка, да връчи надлежно заповед № 541/13.04.2007 г. на директора на ОДП - Хасково на адресат Кольо Банев Проданов по реда на чл. 61 АПК с оглед спазването на законовия ред за съобщаване на индивидуалните административни актове. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,