Решение № 126 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 421/2009 г.

Решение № 126 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 421/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд от 30.10.2008 г. по гр. д. № 431/2008, с което е отменено частично решението на Монтанския районен съд от 14.01.2008 г. по гр. д. № 760/2007 г., като е уважен предявеният иск по чл. 22, ал. 3 СК. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправните въпроси за доказателствената тежест на съпружеската имуществена общност и за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправния въпрос за действието на разпореждането с обща недвижима вещ по отношение на съпруга, който го е извършил.

По първия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че в отношенията между съпрузите придобитите по време на брака вещи се считат общи, ако са придобити в резултат на съвместен принос, който се предполага. В тежест на съпруга, който претендира общността е да докаже придобиването на възмездно основание по време на брака, а когато придобиването е станало преди 22.05.1968 г. и бракът е продължил след това - съществуването на придобитата вещ след тази дата. В тежест на съпруга, който оспорва общността е да докаже отсъствието на принос на другия съпруг, когато приносът му не е изключен от естеството на основанието на което е придобито имуществото. Основанието за придобиване на имуществото изключва приноса на другия съпруг при дарение, наследяване, противопоставима на останалите наследници давност, по предварителен договор, когато цената е платена преди сключването на брака, имотно обезщетение при отчуждаване, придобиване въз основа на предприемачески договор и др. Когато се претендира единият съпруг да е прехвърлил на трето лице имущество съпружеска имуществена общност, доказателствената тежест не се променя. В тежест на третото лице е да докаже липсата на принос, когато са налице предпоставките за придобиване в общност и приносът не е изключен от придобиваното основание. Това лице е обвързано от силата на присъдено нещо на съдебното решение, с което е признат приноса на другия съпруг, ако искът е предявен преди сключването на прехвърлителната сделка или ако третото лице е участвало като страна по делото, когато искът е предявен след сключването на прехвърлителната сделка.

По втория процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че обстоятелства по делото са всички факти, в т. ч. относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК. Кои са тези факти съдът определя от твърденията на насрещните страни въз основа на правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК и от отговорите на въпросите и указанията по чл. 145 ГПК, ал. 1 и 2 ГПК. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото.

По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че разпореждането на единия съпруг с обща недвижима вещ поражда действие за другия съпруг. Неразпоредилият се съпруг може да се освободи от действието на разпореждането, като го оспори с иск в 6-месечен срок от узнаването съгласно чл. 22, ал. 3 СК (отм.). Съгласно чл. 24, ал. 4, изр. 2 СК от 2009 г. неразпоредилият се съпруг може да се освободи от действието на разпореждането, като го оспори с иск в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. Разпоредилият се съпруг е обвързан от своето разпореждане и не може да се освободи от своята обвързаност нито чрез иск, нито по друг допустим от закона начин.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истца притежава в съпружеска имуществена общност част от имота, който съпругът й, заедно с тяхната съсобственица, е продал на другия ответник. Истцата е знаела за предварителния договор, тъй като е присъствала на сключването му, но не се установява от подписани от нея декларации или други документи да е знаела за прехвърлянето с окончателен договор, поради което предявяването на иска близо пет години по-късно, но една седмица след действителното узнаване на прехвърлянето е станало в срок. Съпружеската общност е установена с влязло в сила решение между съпрузите, поради което е без значение оспорването на това обстоятелство от приобретателя. Договорът е нищожен за притежаваната от съпрузите част и действителен за притежаваната от тяхната съсобственица част.

Правилно въззивният съд е приел, че истцата е знаела за предварителния договор, тъй като е присъствала при сключването му, но неправилно не е отчел значението на това обстоятелство за узнаването на окончателния договор, както и значението на причините, поради които истцата не е подписала предварителния договор. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че влязлото в сила решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ от 22.05.2000 г. на Монтанския районен съд по гр. д. № 365/1999 установява със сила на присъдено нещо съпружеската имуществена общност на възстановената част от имота, както и че това решение обвързва някого извън насрещните страни по делото - ищеца П. Г. и ответника П. к., М.

Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 292, ал. 3 ГПК.

По делото е установено, че правото за възстановяване на процесния имот е признато с влязло в сила решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и той е възстановен на ответниците М. М. Р. и М. П. Г. на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Истцата С. Р. Г. не е подавала заявление за възстановяване на имота нито е била истца по иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, съответно имотът не е възстановен на нея от поземлената комисия. Тя не е била молител и съответно не е посочена като собственик в издадения констативния нотариален акт от 14.03.2001 г. № том * рег. № * н. д. № */2001. На 27.09.2002 г. М. П. Г. лично и като пълномощник на М. М. Р. в присъствието на истцата е сключил предварителен договор с ответника И. З. И., съгласно който е обещана продажбата на процесния имот в едномесечен срок. Окончателният договор е изповядан с нотариален акт от 08.10.2002 г. Този договор се оспорва от истцата с исковата молба от 02.08.2007 г.

По делото не е установено кога съпругът на истцата е придобил 561/661 идеални части от процесния имот на свое име. Дори да се приеме, че сключеният на 20.02.1959 г. в обикновена писмена форма договор за продажба на 350 кв. м. реална част от селище (непокрит имот), граничеща с блок на ТКЗС има нещо общо с процесния имот, който е възстановен като земеделска земя - нива, то не е установено кога и на какво основание е придобито правото на собственост (давност нито се претендира, нито е възможна за непокрит имот и след това при действието на ЗСГ), както и кога и на какво основание е изгубено това право - дали този имот е отнет от съпруга на истцата като земеделска земя или е отчужден на друго основание. По делото има доказателства за отчужден имот по З. през 1985 г. от наследниците на М. Т. С. - Ц. С. - съпруга и М. Р. - дъщеря, но няма доказателства имот да е отчуждаван от ответника М. П. Г. (съпруг на истцата) нито отчуждаването да е отменено по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З. и др. закони. Моментът на отнемането има значение, тъй като ако собствеността е отнета преди 22.05.1968 г., дори съпругът на истцата с брак от 16.05.1953 г. да е придобил собствеността върху имота, то съпружеска имуществена общност с истцата не е възникнала. Независимо от изложеното обаче дори преди обобществяването на имота той да е бил съпружеска имуществена общност, той не е възстановен на истцата. Заявлението от един наследник за възстановяване на земеделска земя съгласно чл. 14, ал. 1 ППЗСПЗЗ ползва всички останали наследници, но М. П. Г. не е подал заявлението като наследник, а на самостоятелно основание. По делото няма данни истцата да е провела успешно иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, след което да е издадено решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността със скица. Отделно стои въпросът, че ако истцата е присъствала при сключването на предварителния договор, знае неговото съдържание, съпругът й е получил уговорената цена, която е била необходима за лечението й и окончателният договор е изповядан в уговорения едномесечен срок, е трудно да се приеме, че тя е узнала за сключения окончателен договор след пет години.

Видно от изложеното процесният имот не е съпружеска имуществена общност, тъй като не е установено да е придобит в общност нито да е възстановен на истцата. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответниците по делото М. П. Г., М. М. Р. и И. З. И. не претендират разноски.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение