Решение № 16497 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6072/2012 г.

Решение № 16497 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6072/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Бургас, против решение № 225/2012 г., постановено по адм. дело № 2038/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменено решение № 89/25.07.2011 г. на директора на РУСО гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 75/29.04.2011 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при РУСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че при изчисляване размера на пенсията следва да се вземат предвид и получените през базисния период 1.01.1988 г. - 2.01.1991 г. премии /допълнително материално стимулиране/ и обезщетение за неизползван отпуск. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - Янчо Калудов Бинев от гр. Бургас, оспорва жалбата, като излага подробни съображения за правилност на решението в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че преценката за характера на изплатените на жалбоподателя суми за годишни премии и за неползван отпуск следва да бъде направена с оглед действалите към съответния период /1988 - 1989 г./ нормативни актове. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Бургас е отменено по жалба на Янчо Калудов Бинев решение № 89/25.07.2011 г. на директора на РУСО гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 75/29.04.2011 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при РУСО, като преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по заявлението на лицето за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на задължителните указания по прилагане на закона. За да постанови този акт, съдът е приел, че при определяне на действителния размер на отпусната на Янчо Бинев лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с разпореждането, което е потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на РУСО, неправилно в размера на възнаграждението за базисния период 1.01.1988 г. - 2.01.1991 г. не са включени сумите на получените през този период премии и обезщетение за неползван отпуск. Съдът е посочил, че в осигурителния доход, от който се изчислява пенсията, се включват всички елементи на трудовите възнаграждения и други доходи от трудова дейност, върху които се дължат осигурителни вноски, съгласно чл. 6, ал. 1 КСО. Поради това че към момента на избрания осигурителен период е действал Дял III от Кодекса на труда от 1951 г., който с чл. 145 регламентира държавното обществено осигуряване да се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й, съдът е приел, че изплащаните в края на годината парични премии под формата на допълнително материално стимулиране, представляват доход от трудова дейност, който доход независимо, че е изплатен под формата на годишна премия, за него са били дължими вноски за държавното обществено осигуряване. Без значение е дали дължимите вноски са внесени, тъй като съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО за целите на пенсионното производство при определяне на осигурителния доход, респективно - размера на пенсията, е достатъчно тези вноски да са били дължими. Предвид това съдът е приел, че получените годишни премии за 1988 г. и 1989 г. представляват доход от трудова дейност, изплатен под формата на допълнително материално стимулиране, върху който са били дължими осигурителни вноски, поради което тези суми следва да бъдат калкулирани в общия размер на релевантния доход, въз основа на който следва да бъде определен съответния коефициент, респективно размера на пенсията. Съдът е изложил, че пенсионният орган неправилно се е позовал на Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчисляват възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за ДОО (отм.), тъй като тази наредба не е действала към момента на отпускане на пенсията. В чл. 46, ал. 7 от приложимата според съда Наредба за пенсиите и осигурителния стаж е предвидено, че когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, през което лицата са били осигурени по чл. 4, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, изплатените възнаграждения, за които не са внесени осигурителни вноски, се вземат предвид при определяне на осигурителния доход за пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г. Тази разпоредба следва да намери приложение в случая, тъй като началната дата на процесната пенсия е след посочена дата. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Янчо Калудов Бинев, ответник в настоящото производство, е подал заявление с вх. МП-6820/18.02.2011 г., въз основа на което с разпореждане № 40/16.03.2011 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. С разпореждане № 75/29.04.2011 г., потвърдено с обжалваното пред съда решение № 89/25.07.2011 г. на директора на РУСО гр. Бургас, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО отпуснатата пенсия е изменена, като действителният й размер е изчислен на база брутно трудово възнаграждение от 17 774 лв., получено през периода от 1.01.1988 г. до 2.01.1991 г. и задължителния осигурителен доход след 1.01.1997 г. за времето до 10.01.2011 г. в размер на 52 069,93 лв. При определяне на пенсията, в размера на брутното трудово възнаграждение за посочения тригодишен базисен период не е включен размерът на получените годишни премии - 1060 лв. за 1988 г. и 486 лв. за 1989 г., както и обезщетението за неползван отпуск в размер на 955,90 лв., получено през м. 08.1989 г., които са посочени в удостоверение обр. УП-2 изх. № 03/13.01.2011 г., издадено от "Елкабел" АД - Бургас като суми, които са получени по трудовото правоотношение, но върху които не са внасяни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Не се спори по делото, че към момента на получаване на премиите - 1988 г. и 1989 г. Янчо Бинев е изпълнявал ръководна длъжност в СО "Кабели и проводници" - гр. Бургас. Спорът по делото е свързан с въпроса дали сумите за изплатени премии и обезщетение за неползван отпуск следва да бъдат включени в размера на осигурителния доход, от който се изчислява пенсията. Първоинстанционният съд е дал неправилен отговор на този въпрос. От правна страна, съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява пенсията, се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6. Относно преценката дали върху определена сума, получена от осигуреното лице се дължат осигурителни вноски за ДОО следва да се вземат предвид правните норми, които са действали към момента на изплащане на съответната сума /в случая - премии и обезщетение за неползван отпуск/. В конкретния случай не съществува спор, че както сумите за премии, така и обезщетението за неползван отпуск са действително изплатени на лицето. Спорът е дали върху тези суми са били дължими осигурителни вноски, от което следва и отговора на въпроса дали тези суми следва да бъдат включени в осигурителния доход при изчисляване на размера на пенсията. През периода, през който са получени въпросните суми е действал Дял Трети от Кодекса на труда от 1951 г. и Правилника за прилагане на Дял трети от Кодекса на труда от 1951 г., който предвижда в чл. 9, ал. 4, че елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се начисляват и внасят осигурителни вноски, се определят от Министерството на икономиката и планирането, съгласувано с централния съвет на Българските професионални съюзи. В изпълнение на тази делегация е приета Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчислява възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за държавното обществено осигуряване /обн., ДВ, бр. 33 от 1962 г., отм. с ДВ, бр. 107/1993 г./, която е действала през периода, през който са получени обсъжданите суми /премии и обезщетение за неползван отпуск/. В раздел II от тази наредба е предвидено, че при определяне на възнаграждението при ползване на платен отпуск и размера на пенсията не се включват възнаграждения като: т. 2 - ... обезщетенията, включително и обезщетенията за неползван отпуск; т. 5 - премиите за изпълнение и преизпълнение на плана - на ръководните инженерно-технически работници и служители, за съкращаване на срока при възлагане на работа с акордни наряди и т.н. От изложеното се налага изводът, че предвид действащата правна уредба към момента на изплащане на сумите за премии и за неползван годишен отпуск, върху тях не са били дължими осигурителни вноски, от което следва, че тези суми не следва да бъдат включвани в размера на брутното трудово възнаграждение за базисния тригодишен период /1.01.1988 г. - 2.01.1991 г./ при определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както се посочи по-горе Янчо Бинев е бил ръководен служител в предприятието, поради което за получените от него премии през 1988 г. и 1989 г. е приложима разпоредбата на т. 5 от раздел II на посочената наредба. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че дължимостта на осигурителните вноски върху обсъжданите плащания /за премии и обезщетение за неползван отпуск/ следва да бъде преценявана с оглед на нормативната уредба, която е действала към момента на отпускане на пенсията. Дължимостта на осигурителните вноски се определя въз основа на правната уредба, действаща към момента на плащанията на съответните суми на осигуреното лице, а действащата към момента на отпускане на пенсията правна уредба се прилага относно предвидените материалноправни предпоставки за отпускане на пенсията, съответно - за определяне на размера й. Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Решението е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Янчо Бинев против решението на директора на РУСО - гр. Бургас. Следва да се има предвид, че в смисъла на изложеното са решение № 9496/13.07.2009 г. по адм. дело № 2358/2009 г. и решение № 3607/4.04.2006 г. по адм. дело 8201/2005 г., двете на ВАС, шесто отделение, на които се позовава и касаторът. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение