Решение № 16021 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11944/2013 г.

Решение № 16021 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11944/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на "С - НЕТ" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от Страхил Тодоров Тодоров - управител, за отмяна на влязло в сила решение № 7559 от 29.05.2012 г. по адм. дело № 5259/2012 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 125 от 23.02.2012 г. по адм. дело № 714/2011 г. на Административен съд - Плевен. В искането за отмяна се сочи правното основание на чл. 239, т. 3 от АПК. Молителят счита, че Наредба № 35/30.11.2012 г. (в сила от 14.12.2012 г.), с която е отменена Наредба № 17 от 3.06.2005 г., послужила на административния орган да мотивира своята заповед, е "документ на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен". Отделно от това поддържа, че § 127 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ) въвежда нов регламент за узаконяване с обратна сила чрез търпимост на обекти, изградени преди 2001 г., какъвто е и строежът, предмет на обжалваната заповед - основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. На тези основания иска отмяна на съдебните актове и връщане на делото за разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът - началникът на РДНСК - Северозападен район не изразява становище искането. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, след като прецени доводите в молбата за отмяна и данните по делото, приема следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. С влязло в сила решение № 7559 от 29.05.2012 г., постановено по адм. дело № 5259/2012 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение е оставено в сила решение № 125 от 23.02.2012 г. по адм. дело № 714/2011 г. на Административен съд - Плевен. С последното е отхвърлена жалбата на "С - Нет" ЕООД, гр. Плевен срещу заповед № ДК-02-СЗР-167/2.05.2011 г. на началника на РДНСК - Северозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж " Въздушна кабелна електронна съобщителна мрежа в жк Сторгозия, гр. Плевен", представляващ единични кабели и снопове от кабели, разположени по покривите и между покривите на жилищните блокове, описани в нея. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изброени изчерпателно в чл. 239 от АПК. По силата на чл. 239, т. 3 от АПК на отмяна подлежи съдебен акт, основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. По първото предложение на посочената разпоредба молителят "С -НЕТ" ЕООД е подавал предходна молба за отмяна, по която е постановено решение № 2553 от 21.02.2013 г. по адм. дело № 14797/2012 г. на Върховен административен съд, петчленен състав. С това решение е отхвърлено като неоснователно искането за отмяна на същите влезли в сила съдебни решения. В случая искането за отмяна на съдебното решение е с основание по чл. 239, т. 3, предл. 2 от АПК, съгласно който на отмяна подлежи съдебен акт, основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза установяването на посоченото основание следва да стане с влязъл в законна сила съдебен акт. Искателят се позовава на отменената Наредба № 17/2005 г., която има характер на нормативен акт, поради което не попада в обхвата на чл. 239, т. 3, предл. 2 от АПК. Отмяната на разпоредбите от нормативен акт няма ретроактивно действие, а произвежда действие за в бъдеще, поради което не са налице основанията на чл. 239, т. 3 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Административният акт, на който се основава решението трябва да е индивидуален или общ, а не нормативен, какъвто е отменената Наредба № 17/2005 г., поради което позоваването на искателя на цитираното основание е неоснователно. Отделно от това следва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно която законосъобразността на административния акт се преценява съобразно материалния закон, действал към момента на издаването му. В случая законосъобразността на административния акт е преценена от съда съобразно действалите към датата на постановяването му материалноправни разпоредби. Последвалата промяна в нормативната уредба, която в случая е приетата Наредба № 35/30.11.20012 г., отменяща действалата до този момент Наредба № 17, не се отразяват на законосъобразността на акта и не съставляват основание по чл. 239, т. 3, предл. 2 от АПК за неговата отмяна по реда на извънредния способ. В тази връзка следва да се приеме, че постановените при действието на отменената наредба административни актове не подлежат на отмяна на посоченото от молителя основание. Приемането на противното би означавало да се отрече принципа за стабилност на влезлите в сила административни актове. Молителят сочи като основание за отмяна и изменението на материалния закон - § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, който според него въвежда нов регламент за узаконяване с обратна сила чрез търпимост на обекти, изградени преди 2001 г., какъвто е и строежът, предмет на обжалваната заповед. В случая изменението на материалния закон няма обратно действие и не е ново обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, съгласно която актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това могат да бъдат юридически или доказателствени факти, относими към спорното право, които са нови и не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в инстанцията по същество. Т. е. следва да се касае за новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували, но не са били известни на страната и поради това не са могли да бъдат представени по делото. Както беше посочено, в случая съдът е извършил проверка на оспорения административен акт за съответствие с материалния закон към момента на неговото издаване, поради което промяната впоследствие на материалноправна норма не може да се приеме за ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, което да съставлява основание за отмяна на влезлите в сила съдебни решения. По изложените съображения искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено, тъй като не са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 3, предл. 2 от АПК. С оглед изложеното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,