Решение № 5542 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2622/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Т. срещу решение 493/17.01.2025 г., постановено по адм. дело 1435/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта с която е отхвърлен частично предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в резултат на отменен административен акт. Излагат се доводи за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност по отношение на определения размер на дължимото обезщетение. Намира същият за крайно занижен. Претендира отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът Областна дирекция на МВР Бургас, в предвидения срок за отговор и до настоящия момент не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по предявения от Д. Р. Т. против Областна дирекция на МВР Бургас иск за присъждане на сумата в размер на 900 лева (намален размер от първоначално претендирания - 1 500 лв.), представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян психичен стрес накърняване на репутацията, довело до спад на клиенти, използващи таксиметровите услуги на Т., както и чувство на унижение, срам и вина пред близките в резултат на заповед 282зз-335/23.12.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка задържане по чл. 72 от ЗМВР, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение 8/06.03.2024 г. по н.а.х.д. 2/2024 г. по описа на РС - Карнобат, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2024 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер от 100 лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.03.2024 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 900 лв. искът е отхвърлен. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за репариране на понесените вреди по реда на ЗОДОВ. Налице е отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт - заповед за задържане на лице, от който са понесени вреди, които са в пряка причинна връзка от него. Съдът е приел искът за неимуществените вреди за безспорно доказан по основание, но не и по размер. По делото е разпитана като свидетел съпругата на ищеца, която е твърдяла, че задържането е повлияло на работата на Т., защото Карнобат е малък град и всички се познават, като, според нея, е нормално да има отлив, при положение, че някой за нещо е бил задържан. Свидетелката изрично е попитана дали е ставала свидетел на отказ на клиент да се качи в автомобила на съпруга, Т. отрекла. Съобразявайки събраните доказателства и данни по делото, в т. ч. и времетраенето на претърпените вредни последици, съдът е отчел фактът, че задържането по реда на чл. 72, ал. 1 ЗМВР е вид принудителна административна мярка с определен срок на действие - 24 часа. Съдът е съобразил, че в процесния случай правото на свободно предвижване на ищеца е било ограничено в рамките на 07:40 часа на 23.12.2023 г. когато е бил задържан до 18:35 часа на 23.12.2023 г., когато е бил освободен. При това положение съдът е приел, че ищецът е търпял твърдените вреди единствено и само в този период, а интензитетът на породените негативни емоционални преживявания на ищеца не е висок, както и че не са налице белези на дълбоки и трайни увреждания на неговата психика. Допълнил е, че не се е установило това състояние да е трайно и да се е отразило на здравето на ищеца или на начина му на живот. Така мотивиран съдът е определил обезщетение в горепосочения размер в едно с прилежащите лихви. Решението е обжалвано само в отхвърлителната част, в осъдителната като неатакувано е влязло в сила и не подлежи на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо, но частично неправилно. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулативни предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Правилен е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, при което е налице първата предпоставка предвидена в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая са налице претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно задържане на лицето. Несъмнено предприетите действия в резултат на незаконосъобразния акт са дали негативно отражение върху психическото и емоционално състояние на ищеца (настоящ касатор). Основателно е касационното оплакване, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определен в нарушение на материалния закон. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на страданията с оглед конкретната фактическа обстановка. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Спрямо критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, поради което и определянето на паричния й еквивалент се влияе от конкретното доказване. Настоящата касационната инстанция приема, че присъдената в полза на ищеца от административния съд сума на обезщетението за неимуществена обезвреда е занижена и не осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Това е така, тъй като съдът не е съобразил кумулативното отражение върху претендиращия обезвреда на следните обстоятелства: характер на увреждането; интензитет на претърпените душевни страдания; икономическия стандарт в страната. Обоснован в случая, според настоящия състав, е размер на обезщетението от 500 лв., ведно със законна лихва. В такъв размер обезщетението е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Т. морални вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, като същото отговаря и на икономическата реалност в страната. При определянето на този размер касационната инстанция отчита ограничаването на свободата на придвижване на лицето за срок от 24 часа и силният интензитет на негативни емоционални изживявания на Т., обусловен, от една страна от фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване и изваждането му от нормалната ежедневна среда за времето на задържането му. По делото липсват данни за увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед за задържане, поради което касационната инстанция преценява претенцията за неимуществена обезвреда в частта й над 500 лв. до пълния претендиран размер от 900 лв., като прекомерна. С оглед горното атакуваното решение следва се отмени в частта, в която исковата претенция на Т. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена над сумата от 100 лв. до сумата от 500 лв.. Вместо това Областната дирекция на МВР следва да бъде осъдена да заплати на Т. сума в допълнителен размер от 400 лева. В останалата част решението не следва да бъде касирано, а да бъде оставено в сила Предвид частичното пререшаване на спора в касационното производство, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер допълнително на 168 лева, съобразно уважената част от иска за първата съдебна инстанция, както и сума в размер на 222 лева дължими за касационната инстанция. В полза на ответника по касацията разноски не се следват с оглед липсата на процесуална активност. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение