Решение № 9449 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2573/2012 г.

Решение № 9449 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2573/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Кметът на район Искър - Столична община е подал касационна жалба срещу решението от 23.12.2011 г. по адм. дело № 7934/2011 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която Столична община - район Искър е била осъдена да заплати на "Фаст Сървисис България" ЕООД със седалище и адрес на управление София сумата 5 139,69 лева, на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Направено е оплакване за неправилност на решението в тази част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено. Ответникът "Фаст Сървисис България" ЕООД със седалище и адрес на управление София е взел становище за недопустимост на касационната жалба и алтернативно, за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал становище за недопустимост на касационната жалба, тъй като е подадена от кмета на Столична община вместо от участвалия в делото административен орган - кмета на район Искър. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата и правилността на решението в обжалваната част с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния срок от съобщението до кмета на район Искър и е допустима. Жалбата е подписана от главния юрисконсулт на район Искър, който по силата на служебното си правоотношение представлява кмета на район Искър. Прилагането на пълномощно от кмета на Столична община не е равнозначно на подаването на жалба от името на този орган, поради което не може да се приеме, че жалбата е подадена от ненадлежна страна. Касационната жалба е допустима и с оглед на посочения в нея предмет. Участвалата в първоинстанционното производство страна може да иска проверка на решението във всички негови части, включително, в частта за разноските. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, според която в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, се отнася до случаите, когато съдът не се е произнесъл относно направените разноски или когато не е присъдил всички направени разноски. В случая касационният жалбоподател оспорва правилността на произнасянето на съда относно присъдените разноски, което обуславя правния му интерес от подаването на жалба. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решението от 23.12.2011 г. по адм. дело № 7934/2011 г. Административният съд - София град е отменил заповед № 822/23.08.2011 г. на кмета на Столична община - район Искър и е осъдил Столична община - район Искър да заплати на "Фаст Сървисиз България" ЕООД със седалище и адрес на управление София разноски в размер на 5 139,69 лева. От приложения списък по чл. 80 ГПК се установява, че сумата 5 113,69 лева представлява възнаграждение на адвокат. По делото са представени фактура № 0000009743/18.10.2011 г., издадена от Адвокатско дружество "Джингов, Гугински Кючуков и Величков", удостоверяваща сума за изплащане за възнаграждение на адвокат в размер на 2 590,33 лева и фактура № 0000009744/18.10.2011 г., издадена също от Адвокатско дружество "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков ", и удостоверяваща сума за плащане за възнаграждение на адвокат в размер на 2 499,36 лева. В касационната жалба се прави оплакване, че не са представени доказателства за действителния размер на направените разноски. От друга страна, присъденият размер следвало да се намали, тъй като имало прекомерност на възнаграждението за един адвокат. Върховният административен съд намира за основателно оплакването, че няма доказателства за това, че присъдените от съда разноски действително са били направени. По делото не е представен договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сключен между "Фаст Сървисис България" ЕООД и Адвокатско дружество "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков", от който да се установи размерът на уговореното възнаграждение за защита от адвокат. Съставените от Адвокатско дружество "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков" фактури удостоверяват задължението на "Фаст Сървисис България" ЕООД за възнаграждение на адвокат. По делото обаче липсват документи за извършен от клиента превод на сумите, посочени във фактурите. Затова съдът не е имал основание да приеме, че дружеството "Фаст Сървисис България" ЕООД е направило разноски за защита, и да ги присъди при постановяване на решението. Неоснователно се явява оплакването на касационния жалбоподател за неправилност на решението по съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Административният съд не се е произнесъл относно наличието на прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение, тъй като ответникът не е направил такова възражение. При положение, че в решението няма формирана воля на съда, касационна проверка в тази насока не може да се направи. С оглед допуснатото от административния съд нарушение на закона, решението следва да се отмени в частта, в която разноските за възнаграждение на адвокат в размер на 5 139,69 лева са възложени в тежест на Столична община - район Искър. Сумата не може да се редуцира до 450 лева или до минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в какъвто смисъл е направил искане ответникът по касационната жалба. Извън случая, уреден в чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да определя размера на възнаграждението за адвокат. Разноските за възнаграждение за адвокат се присъждат в полза на страната в съответствие с договорения размер и при реално заплащане на сумата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,