Решение № 12435 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15484/2011 г.

Решение № 12435 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15484/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" срещу решение № 4188 от 16.09.2011 г. по адм. дело № 5399/2010 г. на Административен съд София - град, с което отменена негова заповед № ЧР-692/17.06.2010 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Борислав Ефтимов Борисов по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Иска се отмяната на първоинстанционното съдебно решение с доводи за незаконосъобразност и необоснованост, и отхвърляне на оспорването на административния акт като неоснователно. Ответникът Борисов моли касационната жалба да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: В оспорената пред АССГ заповед, издадена на 17.06.2010 г., в сила от 21.06.2010 г., освен правното й основание - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като фактическо основание е посочена заповед № З-0185/11.05.2010 г. с приложени към нея щатни разписания. От представените доказателства е видно, че към 11.05.2010 г., когато са настъпили структурните промени в Главната инспекция по труда и дирекциите "Инспекция по труда", заеманата от жалбоподателя длъжност - щатна бройка, не е отпаднала. Той фигурира като един от тримата "старши инспектори" и в двете поименни разписания след тази дата, което решаващият съд е констатирал. Не се представя поименно разписание на длъжностите, от което да може да се направи извод от кой момент служебното правоотношение е престанало да съществува. А след като липсват доказателства за закриване на една щатна бройка към момента на изменение на щатното разписание от 11.05.2010 г. и към момента на издаване на оспорения акт, съдът правилно е приел, че не са налице материалноправните основания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Липсват промени в общата численост на персонала в ИА "ГИТ" от 491 щатни бройки и извършеното увеличение в общата численост на служителите в дирекциите "Инспекция по труда" от 421 на 424, и съществуващото такова на действително заетите държавни служители в Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана, което е 22-ма (заедно с 9 служители в отдел Видин) при щат от 20 щатни бройки. Доводът на касатора, че след като след 17.05.2010 г. в дирекцията реално са работели повече служители от утвърдения за това структурно звено числен състав по действащото към този момент длъжностно разписание (вкл. 3-ма вместо 2-ма старши инспектори) и това обстоятелство обосновава необходимостта на прекратяване на определени правоотношения по целесъобразност, в случая категорично не обективира основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Предвид тези съображения решението следва да се остави в сила като правилно. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените разноски, като ИА "ГИТ" следва да се осъди да му заплати сумата 350 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,