Решение № 9051 от 20.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2015 г.

Решение № 9051 от 20.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. Ж.-Р., чрез адв. М., против решение № 5273 от 12.05.2015 г. постановено по адм. дело № 10088/2014 г. по описа на II отделение при Върховния административен съд с което е отхвърлена жалбата й с искане за отмяна на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обнародвана в ДВ бр. 60 от 22.07.2014 г., в частта й относно наличието на съюза "и". В жалбата се обосновава наличието на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на съдебни и деловодни разноски. Подадена е и частна жалба от адв. Миланов, в качеството му на пълномощник на И. П. Ж.-Р., срещу определение № 8103 от 2.07.2015 г., постановено по адм. дело № 10088/2014 г. по описа на II отделение при Върховния административен съд, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, с което е допълнено решение № 5273 от 12.05.2015 г. постановено по същото дело, в частта за разноските, и И. П. Ж.-Р. е осъдена да заплати на министъра на вътрешните работи разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/ лева. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил закона и иска съдебния акт да бъде отменен. Ответникът по касационната и частната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва тяхната основателност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната и частната жалба са подадени в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, която предвижда: "Преназначаването на академична длъжност се извършва, ако държавният служител отговаря и на условията за съответната длъжност по Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. (ЗРАСРБ)". За да отхвърли оспорването съдът е приел, че оплакванията на жалбоподателката за противоречие на подзаконовия текст с разпоредбите на чл. 15, чл. 17 и сл. ЗРАСРБ, на чл. 48, ал. 3 ЗВО и на целта на закона са неоснователни. Неоснователно е също и твърдението й, че с така поставения съюз "и", като кумулативно изискуемо условие за преназначаване на академична длъжност в Академията на МВР, в подзаконовия нормативен акт са поставени допълнителни изисквания към заемащите академична длъжност в Академията на МВР и са създадени различни условия по отношение на академичния й състав в сравнение с условията за развитие на академичния състав в другите висши училища в РБ. След анализ на събраните по делото доказателства и възраженията на страните съдът е установил, че не е налице противоречие с нормите на чл. 15, чл. 17 и сл. ЗРАСРБ, тъй като текстът на чл. 10, ал. 1 от Наредбата предвижда преназначаването на академична длъжност в Академията на МВР да се извършва, ако държавният служител отговаря на и на условията за съответната длъжност по посочения закон. Приел е още, че не е налице противоречие и с нормата на чл. 48, ал. 3 от ЗВО, съгласно която академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат при условията и по реда на ЗРАСРБ и на правилниците на висшите училища. За да мотивира този си извод съдът е посочил, че според § 1 от ДР на Закона за висшето образование /ЗВО/, академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им, като по този начин законодателят е предвидил различен режим на прилагане на ЗВО по отношение на определена категория висши учебни заведения, сред които е и Академията на МВР. Специален закон, отнасящ се до устройството и дейността на Академията на МВР е Законът за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, с който е определен статут на държавни служители на служителите в Академията на МВР, включително заемащите академични длъжностни. Като държавни служители те следва да отговарят на определени условия, определени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Заключението е, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР не влиза в противоречие нито с посочените разпоредби на ЗРАСРБ и ЗВО, нито с целта на ЗРАСРБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. От една страна Академията на МВР, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 6 ЗМВР, е основна структура на Министерството на вътрешните работи, като устройството и дейността й се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. От друга тя е университет, създаден с решение на Народното събрание, държавно висше училище за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР, съгласно чл. 47, ал. 1 и чл. 48 ЗМВР, която осъществява дейността си във взаимодействие с основните структури на МВР и в сътрудничество с други висши училища и организации в страната и в чужбина. На следващо място, съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи /приет с ПМС № 339 от 27.10.2014 г., обн. ДВ, бр. 92 от 7.11.2014 г., в сила от 7.11.2014 г./ дейността на академията се основава на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), подзаконовите нормативни актове по прилагането му и този правилник, като за неуредените в правилника въпроси се прилагат Законът за висшето образование /ЗВО/, Законът за развитието на академичния състав в Р. Б. /ЗРАСРБ/, Правилникът за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. /ППЗРАСРБ/, приет с Постановление № 202 на Министерския съвет от 2010 г. /обн., ДВ, бр. 75 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2011 г., бр. 9 от 2012 г., бр. 62 от 2013 г. и бр. 60 от 2014 г./ и други нормативни актове в областта на науката и образованието. Съгласно чл. 34 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР, академичният състав изпълнява своите функции в съответствие със ЗМВР и актовете за прилагането му, ЗВО, другите нормативни актове в областта на науката и висшето образование, този правилник и заповедите на министъра на вътрешните работи и на ректора. Назначаването на лица от академичния състав се осъществява също при условията и по реда на ЗМВР, ЗВО, ЗРАСРБ и подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане. Съгласно § 1 от ДР на ЗВО - Академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им. Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи е подзаконов нормативен акт, издаден на осн. чл. 164, ал. 6 и чл. 165 ЗМВР, и определя условията и реда за преназначаване, както и реда за временно преназначаване на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 14 от 2015 г./. Анализът на така посочената правна уредба води до извода за неоснователност на възражението на касатора, че обществените отношения, свързани с устройството и дейността на Академията на МВР се определят с подзаконов нормативен акт. Както се посочи по-горе, дейността на Академията се определя първо от Закона за Министерството на вътрешните работи, след това от подзаконовите нормативни актове по прилагането му /сред които е и Наредба № 8121/, правилника за устройството и дейността на АМВР, като само за неуредените в специалния закон и нормативните актове по прилагането му въпроси се прилагат ЗВО, ЗРАСРБ и подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане. По същите съображения е неоснователно и възражението, че по отношение на статута на държавните служители, заемащи академични длъжности в АМВР, е приложим ЗДСл., а не ЗМВР. Законът за МВР е специален по отношение на ЗДСл., поради което се прилагат неговите разпоредби вкл. и по отношение статута на държавните служители, заемащи академични длъжности в АМВР. Това е предвидено и в нормата на § 1 от ДР на ЗВО. Изрично в чл. 34 и чл. 35 от Правилника за устройството и дейността на Академията е посочено, че академичният състав изпълнява своите функции в съответствие със ЗМВР и актовете за прилагането му, ЗВО, другите нормативни актове в областта на науката и висшето образование, този правилник и заповедите на министъра на вътрешните работи и на ректора, а назначаването им се осъществява при условията и по реда на ЗМВР, ЗВО, ЗРАСРБ и подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане. Отново водещата роля е на ЗМВР. Както се посочи по-горе по отношение на определена категория висши учебни заведения, сред които и АМВР, законодателно е предвиден различен режим на прилагане на ЗВО, който следва да съответства на разпоредбите на специалния закон отнасящ се до устройството, дейността й и целите, които обслужва. Ето защо е правилен и обоснован, съответен на материално-правната уредба, извода на първоинстанционния съд, че с нормата на чл. 10, ал. 1 на Наредбата не се определят различни условия по отношение на академичния състав на АМВР, в сравнение с условията на академичния състав в другите висши училища в Р България и не е налице противоречие на този тест с целта на закона - ЗВО и ЗРАСРБ. Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена. ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА: Частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, постановено в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът е осъдил И. П. да заплати на министъра на вътрешните работи разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 400 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице фактическите основания на чл. 143, ал. 4 АПК, на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Позовал се е и на Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ОСК на ВАС (постановено по ТД № 5/2009 г.). Непрецизността на разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК е преодоляна с приетото от общото събрание на съдиите от ВАС Тълкувателно решение № 3/2010 г., съгласно което в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в административното производство. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове", поради което, като е уважил допустимото и основателно искане на процесуалния представител на административния орган, тричленния състав на ВАС - II отделение е постановил правилно определение, което не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да остане в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,