Решение № 16181 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 957/2018 г.

Решение № 16181 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 957/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. М. срещу решение 707 от 09.11.2017 г. по адм. д. № 481/2017 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 17-0254-000102/13.04.2017 г. на началник РУП към ОДМВР – Хасково, РУ – Димитровград за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и срещу заповед № 17-0254-000103/13.04.2017 г. на началник РУП към ОДМВР – Хасково, РУ – Димитровград за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, именно за 180 дни. Заявява касационни основания за неправилност на решението, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че органът не изложил в пълнота фактическите обстоятелства в акта, не посочил адреса на който е извършено нарушението, не е посочено името на улицата, а е посочено само името на магазина. В заповедите са изписаните разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. "б" и на чл. 171, т. 2а, но не е посочено от кой нормативен акт са. В заповедта за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, т. 1 ЗДвП, но не е конкретизирана конкретната хипотеза. Съдът не се произнесъл по искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 08.12.2017 г., при връчено съобщение за решението на 24.11.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбите срещу посочените актове съдът е приел, че заповедите са издадени от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че в заповедите не се сочи нормативен акт на който се позовава административния орган за да наложи принудителната административна мярка. Видно е от наименованието на административните актове, че представляват заповеди за прилагане на принудителна административна мярка съответно по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП и по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Прилагането на принудителната административна мярка е обвързано с извършено от жалбоподателя нарушение именно по ЗДвП, поради което липсва съмнение, че приложимият нормативен акт е ЗДвП. В тази връзка, макар в диспозитивната част на заповедите да липсва отразяване от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. "б", съответно чл. 171, т. 2а, то този пропуск не следва да се отчита като съществено процедурно нарушение, не води до ограничаване на правото на адресата на акта да разбере на кое правното основание се прилага по отношение на него съответната принудителна административна мярка. Съдът изложил мотиви, че заповедите са издадени в съответствие с материалния закон. От доказателствата по делото е видно, че в случая органът твърди, че е налице отказ на лице /жалбоподателят/, което управлява моторно превозно средство, да бъде проверено с техническо средство. Разпоредбата не изисква наличието кумулативно на отказ за проверка с техническо средство и на отказ да се даде кръв за медицинско изследване, поради това и този отказ е достатъчен, т. е. за материалната законосъобразност на оспорената заповед е достатъчно да се докаже и само отказът на касатора да бъде изпробван с техническо средство. Безспорно е установено, че на 13.04.2017 г. жалбоподателят е осъществил състава на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП Относно заповедта по член 171, т. 2а от ЗДвП, приел, че административният орган доказва обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, управлявано от водача, който отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, която принудителна административна мярка е за срок от 6 месеца до една година, като конкретно възприетия от органа срок е минимално предвидения в закона, а именно - 180 дни. Безспорно установеният отказ на касатора да му се извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол на посочената в заповедта дата изпълва е една от визираните хипотези в чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Решението е правилно. В мотивите и на двете заповеди е прието от фактическа страна, че на 13.04.2017 г. около 04: 50 часа в [населено място], на ул. без име, като водач на МПС – марка "Ауди", модел А 6 с рег. [рег. номер на МПС], Държава България, при обстоятелства: Димитровград, по сервизна улица до магазин "Кауфланд", Х. М. управлява собствения си л. а. Ауди А 6 с рег. [рег. номер на МПС], като при проверката водачът отказва да бъде тестван с Алкотест Дрегер 7510 с инв. № 0057, като силно мирише на алкохол и е във видимо нетрезво състояние, като е издаден и талон за медицинско изследване № 0406967, с което е извършил: отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Съдът е изложил законосъобразни мотиви относно твърдените в жалбата нарушения при издаване на административния акт, които се повтарят и пред касационната инстанция. Правилно съдът е приел, че в заповедите са описани фактическите обстоятелства въз основа на които се издава акта. Въпреки, че не е посочено името на улицата, то е достатъчно конкретизирано, записано е, че нарушението е извършено по сервизната улица до магазин "Кауфланд". Правилно съдът е приел, че в заглавието на заповедите е записано, че с тях се прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, поради което обстоятелството, че в текста на заповедите са посочени само чл. 171, т. 1, б. "б" и 171, т. 2а, без да е записано ЗДвП не е съществено процедурно нарушение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е посочена конкретната хипотеза на чл. 174, ал. 3, т. 1 ЗДвП, посочено, че е налице хипотезата на предложение първо - водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Следва да се има предвид и че оспорените пред съда актове са административни актове издадени по реда на АПК, а не наказателни постановления, поради което сочените непълноти не представляват съществени нарушения, които ограничават правото на защита на жалбоподателя, тъй като производството не е административнонаказателно. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение