Решение № 5597 от 9.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Добрич против решение 400 / 14.12.2021 г., постановено по адм. дело 405 / 2021 г. по описа на Административен съд - Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 22ц, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Г. Тончев, от гр. Каварна, област Добрич, чрез адвокат Хамди изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 400 / 14.12.2021 г. по адм. дело 405 / 2021 г. Административен съд Добрич е отменил по жалба на Г. Тончев, от гр. Каварна решение 26 от 23.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане [номер] / 31.05.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ във връзка с определената по чл. 99, ал.1, т.2, б.д от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Приел е, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - основание за отмяната им по чл. 146, т.3 АПК. Върнал е материалите по административната преписка за издаване на нов акт при съобразяване на указанията, дадени по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. 2170 24 - 9 / 25.02.2021 г. Г. Тончев е поискал от органите на ТП на НОИ Добрич да му бъде отпусната ЛПОСВ, като заявлението не е било попълнено в частта му на т.5, че желае нейният размер да бъде изчислен по реда на чл. 70, ал.4-7 КСО, а в част втора от същото е направил отбелязване пенсията му да бъде изчислена по новата методика. При обжалването по административен ред на разпореждането, с което е била отпусната ЛПОСВ заявителят изрично е оспорил автентичността на заявлението си в частта, с която е претендирал определянето на пенсията по новата методика, уточнявайки че е искал тя да бъде изчислена в по-благоприятния й вариант. От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства е установено, че заявлението е било изготвено от снахата на Г. Тончев, но при подаването му е било коригирано от служителя на НОИ, който го е приел. По административната преписка е останал неизяснен въпроса дали при прилагане на правилата по чл. 70, ал.4-7 или при прилагането на чл. 70, ал.8 КСО размерът на ЛПОСВ на заявителя би бил по-висок. Налице е и корекция на искането на Тончев за изчисление на пенсията му по реда на §22ц, ал.1 ПЗР на КСО. Съобразявайки обстоятелствата по спора, административният съд обосновано е приел, че органите на ТП на НОИ в рамките на застъпения в административния процес принцип за служебното начало е следвало да реализират своите правомощия след като изяснят всички обстоятелства и факти от значение за случая и действайки по различен от посочения начин са допуснали съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, опорочавайки до степен на унищожаемост издадените актове. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода но спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие серия Д, 032347 / 31.01.2022 г.) възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение