Решение № 14032 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5816/2016 г.

Решение № 14032 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5816/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. И. Б., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Анелия - Ю. Б.", със седалище и адрес на управление с. Б., община К., чрез процесуалния й представител адв. И. Р. срещу решение № 75 от 21 март 2016 г., постановено по адм. дело № 649/2015 г., по описа на Административен съд Д. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-19-Д-01 от 12 октомври 2015 г. на началника на РО "НСК" - Д. РДНСК Североизточен район. Със същото решение е осъдена да заплати на ответника - РО "НСК" - Д. РДНСК Североизточен район и на заинтересованата страна - Министерство на околната среда и водите, юрисконсултско възнаграждение, дължимо на всеки в размер на 600,00 лева. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната на обжалвания съдебен акт като претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ответниците - началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - Д. при РДНСК Североизточен район и министърът на околната среда и водите не изразяват становище относно основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. В диспозитива на решението на административния съд е посочено, че същото на основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ е окончателно и не подлежи на обжалване. Посоченото от първостепенния съд е погрешно посочено, но настоящият съдебен състав при извършена служебна проверка констатира, че с § 42 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията е изменена разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, приета с ДВ, бр. 101 от 22 декември 2015 г., съгласно което изменение решенията на първоинстанционния съд по жалби и протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и за разрешаване на строителство за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение са окончателни. Нормата е с процесуален характер и при съобразяване "vacation legis" влиза в сила три дни след обнародването й в " Д. вестник" и действа занапред - няма обратно действие. Решението на Административен съд Д. е постановено на 21 март 2016 г., след цитираното законово изменение, поради което действието на изменението на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ е влезнало в сила. Така първостепенният съдебен акт е сред подлежащите на оспорване, тъй като предметът на спора не е сред изброените при новоприетото законодателно изменение на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ. Следователно касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд Д. е образувано въз основа на жалба, подадена от Ю. И. Б., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Анелия - Ю. Б." против заповед № ДК-19-Д-01 от 12 октомври 2015 г. на началника на РО "НСК" - Д., с която на осн. чл. 178, ал. 5 и ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 14 от ЗУТ е забранено ползването на строеж "Заведение за обществено хранене", находящ се в ПИ 07257.45.313 по КК и КР на с. Б., морски плаж "Болата", община К. Съдът е установил, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване установените в чл. 59, ал. 2 от АПК, изисквания за формата на акта и съдържа правни и фактически основания за издаването й. Също така е счел, че при административният акт е издаден при спазване на административно-производствените правила, включително и при съблюдаване на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ - издадена е въз основа на съставен констативен акт. При преценка законосъобразността на заповедта се е позовал на обстоятелството, че към датата на извършване на проверката - 18 септември 2015 г., обектът е без изискуемите по ЗУТ строителни книжа - разрешение за поставяне на преместваем обект, предвид което строежът не следва да се ползва като невъведен в експлоатация. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е разгледал оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК и изводите, направени въз основа на събрания доказателствен материал по делото и заключението на назначената и изслушаната съдебно - техническа експертиза, за законосъобразност на административния акт са правилни. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. По делото е установено, че изградената постройка представлява кухненски бокс с търговска площ около 211 кв. м., със сглобяема дървена конструкция с размери 15, 20/8, 55м., привързана към бетонова площадка с дебелина 20 - 30см., излята върху пясъка на плажа с обща площ приблизително 290 кв. м. До кухненския бокс е изпълнена покрита тераса от метална рамкова конструкция, състояща се от 18 броя колони и греди, замолитена върху стоманобетови стъпки посредством планки. Размерите на терасата са с размери 6, 00/20, 00 м. Строежът попада в границите на Археологически паметник на културата "Антична и средновековна крепост "Калиакра", определение с ПМС № 1 от 7 януари 2003 г. /ДВ, бр. 4 от 2003 г./ и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ е първа категория. Обектът се ползва по предназначение - заведение за обществено хранене. Ситуиран е върху морски плаж "Болата" и попада в зона "А" - територия на пясъчни дюни, съгласно чл. 6, ал. 4, т. 4 и ал. 5 от ЗУЧК. По делото е представен акт за публична държавна собственост № 5100 от 20 август 2012 г. (л. 20 - л. 21 от първоинстанционното дело), от който се установява, че имотът е собственост на Министерство на околната среда и водите. С разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава ползването на обекти, които не са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от това правило е въведено в същата правна норма - чл. 178 от ЗУТ, но в ал. 2, но тя касае само строежи от шеста категория, какъвто процесният не е. Тук следва да се отбележи, че доказателства за въвеждането на строежа в експлоатация не са представени, нито пред административния орган, нито пред инстанцията по същество. При анализ на чл. 178 от ЗУТ, в ал. 5 от цитираната е посочено, че при нарушения на ал. 1 и ал. 4 от същата, на строежи от първа до трета категория началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на констативен акт, забранява ползването на такива обекти. Законодателните изисквания са спазени като административният съд ги е отбелязал в обжалвания съдебен акт. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 222, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 14 от ЗУТ от началника на РО "НСК" - Д. РДНСК Североизточен район с оглед предоставената му материална компетентност, както и въз основа на констативен акт № 4 от 18 септември 2015 г., съставен от поименна работна група за извършена проверка на процесния строеж и съдържащ данни относно характеристиката му. Инвокираните оплаквания на касатора, че обектът, предмет на заповедта за премахване, представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и за него не се изисква разрешение за въвеждане в експлоатация, е неоснователно. Действително, част от приобщения доказателствен материал е разрешение за поставяне на временни преместваеми постройки и съоръжения за търговия на основание чл. 56 от ЗУТ № 9 от 14 юли 2008 г., издадено от главния архитект на община К. В него е отбелязано, че важи до 14 юли 2011 г. Този факт е преценен от съда и е установено, че разрешението за поставяне е за преместваем павилион - 120, 00 кв. м. за атракцион, но вместо преместваем обект е констатирано, че е изграден обект с двойно по-голяма площ и замонолитен върху стоманобетонови стъпки посредством планки. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция намира, че издаденото разрешение е за поставяне е за ползването на преместваем обект, който по смисъла на чл. 56, ал. 3 от ЗУТ може да се свързва с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране, а от заключенията на вещите лица се установява, че обектът не може да бъде в пространството без да губи своята индивидуализация, за който е изяснено, че статута на обекта не отговаря на вида, за който е било издадено разрешение за поставянето му. Също така процесното разрешение, на което се позова касаторът, е било за определен период от време, който е изтекъл преди да бъде извършена проверката от административния орган. Спорът между страните е изяснен дали се касае за обект за търговска дейност, който е преместваем или не с оглед кредитираните заключения на вещите лица от инстанцията по същество относно характеристиката на съоръжението. С тези съображения, настоящият съдебен състав, счита, че съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, според която при нарушения на ал. 1 и ал. 4 от същата норма, въз основа на констативен акт се забранява ползването на строежа и се разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на електрическа и топлинна енергия, вода и др. Цитираната норма е императивна по своя вид. Посоченото в ал. 2 от същата изключение за неподлежащи на въвеждане в експлоатация на строежи от шеста категория е неприложимо към разглеждания случай, който е определен от първа категория. С оглед изхода на спора, разноски не се следва да се присъждат за настоящата касационна инстанция. Предвид изложеното, Върховният административен съд, второ отделение, намира, че решението като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, съдопроизводствените правила и обосновано следва да бъде оставено в сила, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,