Решение № 13381 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2020 г.

Решение № 13381 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Кю Сертификейшън" АД със седалище в гр. Пловдив, представлявано от упълномощения представител адвокат Симеонова, срещу решение № 151 от 16.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2004/2019 г. от Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № РД 09-325/28.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите, представляван в открито съдебно заседание от процесуалния представител юрисконсулт Нейков оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е и основателна. Производството пред Пловдивския административен съд е било образувано по жалба на "Кю Сертификейшън" АД, гр. Пловдив, срещу заповед № РД09-325/28.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на жалбоподателя е отказано издаването на временно разрешение по чл. 21а, ал. 2 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС). С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При анализа на разпоредбите на чл. 21а от ЗПООПЗПЕС и чл. 50 от Наредба № 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица (Наредба № 5) съдът е направил извод, че тъй като временното разрешение има същия обхват като разрешението, чийто срок е изтекъл, процедурата по издаването на двата вида разрешителни била еднаква, съответно преди издаването им било необходимо извършването на проверки от оправомощените длъжностни лица по реда на чл. 21 от ЗПООПЗПЕС, съответно по чл. 50 от Наредба № 5. В случая при извършената административна проверка във връзка с подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на временно разрешение, били установени непълноти и несъответствия с изискванията на чл. 49, ал. 2, т. 5 и т. 8 от Наредба № 5, както и неизпълнение на изискванията, предвидени в чл. 35, пар. 2, чл. 63, пар. 1, б. "б", б. "в" и б. "г", чл. 63, пар. 2, ал. 2, чл. 65, пар. 4, чл. 70, пар. 2, чл. 74, пар. 2, б. "а" и б. "б", чл. 82, пар. 1, ал. 1 и ал. 2 от Регламент (ЕО) № 889, чл. 27, пар. 5, б. б), т. "i" и "ii" и пар. 6, б. а) от Регламент (ЕО) № 834/2007, като от страна на "Кю Сертификейшън" АД, както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство не били представени доказателства, оборващи изводите на контролните органи. Обжалваното решение е неправилно. Видно от данните по делото, административното производство е започнало по подадено от "Кю Сертификейшън" АД заявление № рег. № АО-134 от 29.01.2019 г. до министъра на земеделието, храните и горите, с което поискано издаване на временно разрешение по чл. 21а, ал. 2 от ЗПООПЗПЕС за извършване на контролна дейност за спазване правилата на биологичното производство. Със заповед № РД 09-217 от 22.02.2019 г. компетентният орган е определил длъжностните лица, които да разгледат заявлението и административната преписка. С писмо с рег. № АО-134 от 1.03.2019 г. "Кю Сертификейшън" АД е уведомено за констатирани непълноти и/или несъответствия по подаденото заявление, като на дружеството е дадена възможност за отстраняването им. В изпълнение на тези указания жалбоподателят е предоставил документи с писма с рег. № АО-134/15.03.2019 г. и рег. N9 АО- 134/19.03.2019 г. На 25.03.2019 г. е извършена проверка на място, резултатите от която са отразени в двустранно подписано заключение. В следствие на така извършената процедура е издадена и процесната заповед № РД09-325/28.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 21, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и чл. 21а, ал. 2 от ЗПООПЗПЕС, чл. 51, ал. 2 от Наредба № 5 от 2018 г. във връзка със заявление № АО-134 от 29.01.2019 г., одобрен протокол с рег. № РД19-30 от 28.03.2019 г. от заседание на Постоянната междуведомствена консултативна комисия по биологично производство, определена със заповед № РД 09-3/4.01.2019 г. и одобрен доклад на заместник-министъра на земеделието, храните и горите с изх. № 93-1406 от 28.03.2019 г., на "Кю Сертификейшън" АД е отказано издаването на временно разрешение по чл. 21а, ал. 2 от ЗПООПЗПЕС за извършване на контролна дейност за спазване правилата на биологичното производство. При така установените факти първоинстанционният съд не е отчел, че е налице допуснато от административния орган смесване на предвидените в закона процедури по издаване на ново разрешение и издаване на временно разрешение за извършване на контролна дейност за спазване правилата на биологичното производство. Неправилна е преценката на съда, че след като временното разрешение има същия обхват като разрешението, чийто срок е изтекъл (чл. 21а, ал. 3), процедурата по издаването на двата вида акта е еднаква. Според чл. 18, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС контролът за спазване правилата на биологичното производство и контролът за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната се осъществява от контролиращи лица. Контролиращите лица са местни и чуждестранни лица - търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава - членка на ЕС, или на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и получили разрешение от министъра на земеделието, храните и горите. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона определя, че за получаване на разрешение по чл. 18, ал. 1 местните лица и лицата със седалище в държава-членка на Европейския съюз, или в държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, подават в Министерството на земеделието, храните и горите заявление по образец, утвърден със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, който се публикува на интернет страницата на министерството, като съгласно ал. 2, т. 2 на същия законов текст към заявлението по ал. 1 се прилага и нотариално заверено копие на сертификат за акредитация, издаден от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", съответно от органа за акредитация на държавата-членка на Европейския съюз, или на държавата-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в която е седалището на лицето, с който се удостоверява съответствие с изискванията на стандарт ЕN IS0/IEC 17065: 2012. В чл. 21 е разписана процедурата, която следва да се проведе за издаване на разрешението. Именно това е и процедурата, която административният орган е провел в производството, приключило с оспорената заповед. От органа и впоследствие от съда обаче не е отчетено, че чл. 21а от закона разграничава двете процедури. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащото разрешение контролиращото лице подава заявление по реда на чл. 19 или 20 за издаване на ново или временно разрешение. Новото разрешение се издава по реда на чл. 21 и идентификаторът на контролиращото лице за спазване на правилата на биологичното производство се запазва. Следователно с цитирания текст на контролиращите лица е дадена алтернативна възможност в посочения срок да подадат заявление или за ново или за временно разрешение, което само по себе си е ясен знак за разграничението на двете процедури и за това, че предвиденият ред по чл. 21 се отнася само до издаването на ново разрешение. Това изключва приложимостта на този ред по отношение на процедурата за издаване на временно разрешение. Относно издаването на временно разрешение приложим е редът по ал. 2 на чл. 21а, по силата на който текст след подаване на заявление по ал. 1 министърът на земеделието, храните и горите издава временно разрешение на контролиращото лице, въз основа на документ, издаден от Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация", съответно от органа за акредитация на държавата–членка на Европейския съюз, на друга държава–страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или органа за акредитация в държава, която е подписала Споразумението за международно признаване към Международния акредитационен форум. Тук е важно също да се съпоставят текстовете на цитираната вече ал. 1 (не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащото разрешение контролиращото лице подава заявление по реда на чл. 19 или 20 за издаване на ново или временно разрешение) и ал. 3, съгласно която временното разрешение се издава за срок от изтичането на действащото разрешение до приключване на процедурата по преакредитация, но не по-дълъг от 6 месеца, и има същия обхват като разрешението, чийто срок е изтекъл. Това означава, че на контролиращите лица е дадена възможност след изтичане на срока на даденото им разрешение до момента на приключване на процедурата по преакредитация да не прекъсват дейността си по осъществяване на контрол за спазване на правилата на биологичното производство чрез предоставянето на облекчена процедура. Именно затова разрешителното е временно и има същия обем като това, чийто срок изтича. В подкрепа на това се явява и ал. 4 на чл. 21а, по силата на която в 10-дневен срок от издаването на сертификата за преакредитация, но не по-късно от срока по ал. 3, контролиращото лице представя в Министерството на земеделието, храните и горите нотариално заверено копие от него за издаване на ново разрешение като подава заявление по реда на чл. 19 или 20. Ясно е, че след издаването на сертификата за преакредитация контролиращото лице следва да подаде заявление за ново разрешение, при издаването на което съответно ще бъде спазена предвидената в чл. 21 от ЗПООПЗПЕС процедура. Следва да се отчете още, че към момента на постановяване на оспорения административен акт е действала разпоредбата на чл. 50, ал. 10 от приложимата и приета на основание чл. 17 от ЗПООПЗПЕС Наредба № 5, съгласно която при издаване на временно разрешение по чл. 21а, ал. 2 от ЗПООПЗПЕС не се извършва административна проверка на процедури, които са били проверявани при извършване на надзорни проверки и/или други проверки. Този текст е отменен (ДВ, бр. ЗЗ от 2020 г.). След като първоинстанционният съд не е отчел така предвиденото в приложимите закон и наредба, същият е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени оспорената заповед и върне делото на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на настоящото съдебно решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, установени по основание и размер с представените договор за правна защита и съдействие, платежни нареждания и фактура за заплатени държавна такса от 370 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,