Решение № 11962 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Каналиев, [ЕГН], чрез адв. Р. Николов, против Решение 1658/15.03.2023 г. по адм. дело 930/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-22002219003085-091-001/05.02.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 774/12.05.2020 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДД ОДОП) - София при ЦУ на НАП, с който на касатора са установени данъчни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди от 01.01.2016 г до 31.12.2017 г. в общ размер 47 274,00 лв. и лихви за забава 13 795,49 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост, в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изложените от съда мотиви не кореспондират с фактите по делото, което го прави необосновано. На доказателствените средства е придадено съдържание, каквото те нямат. Съдът е изложил противоречиви мотиви, като от една страна е приел, че е извършвана он-лайн търговия от името на БУДО ЦЕНТЪР ЕООД, което е видно от куриерските справки и документите за получаване на суми от името на дружеството, а от друга страна, въз основа на косвени доказателства (телефонен номер и електронна поща за контакт) е приел, че паричните суми са получавани от ревизираното лице. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДД ОДОП) - София, чрез процесуалния представител юрк. Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направени разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално състав на АССГ е отменил оспорения РА. С Решение 706 от 27.01.2022 г., постановено по адм.дело 5771/2021 г., състав на ВАС, Първо отделение е отменил Решение 1939 от 25.03.2021 г., постановено по адм.дело 7999/2020 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените указания, а именно съдът да направи подробно описание на предприетите процесуални действия от приходните органи, събраните от тях по реда на ДОПК доказателства, да извърши оценъчна дейност на доказателствата и доказателствените средства, да направи собствени фактически установявания, след което да формира извод по приложението на материалния закон. При новото разглеждане на делото АССГ е изпълнил указанието на касационната инстанция да направи подробно описание на предприетите процесуални действия от приходните органи и събраните от тях по реда на ДОПК доказателства, но е пропуснал да обсъди доказателствата, събрани при първото разглеждане на делото от АССГ. За да отхвърли жалбата на Х. Каналиев против РА, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила, като е обосновал извод за правилно приложение на материалния закон. Анализирайки събраните доказателства е посочил, че следва да се направи безспорният извод, че е извършвана он-лайн търговия от името на БУДО ЦЕНТЪР ЕООД, като предмет на тази търговия са били мобилни телефони и принадлежности за тях. От името на дружеството са изпращани такива стоки и са получавани парични суми. От представените доказателства не се установява конкретният предмет на пратката по всяка една от отделните товарителници, но безспорно следвало да се направи извод, че срещу всяка една получена сума стои доставяне на конкретно определена вещ, поради което са налице доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. От доказателствата по делото се установява, че от името на дружеството е действал Х. Каналиев. Макар и да не е изрично упълномощаван за това, нито е част от управителните или представителните органи на това дружество, от нормата на чл. 301 от Търговския закон следвало да се направи извод, че неговите действия ще се считат потвърдени от търговеца, по отношение на който е действал без наличието на представителна власт. Тъй като не са налице доказателства за отчитане на получените суми към дружеството, то не била налице една от основните характеристики на представителството а именно представителят да действа за сметка на представлявания, следователно ревизираното лице е извършвало независима икономическа дейност. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е обсъдил всички приети доказателства по делото. Ограничил се е само да изброи събраните в ревизионното производство доказателства, както и тези събрани при повторното разглеждане на делото, без да обсъди тези, събрани в хода на първоначалното разглеждане на делото. За да издадат ревизионния акт, ревизиращите органи по приходите са се позовали на изисканите от трети за производството лица (Спиди АД и Еконт експрес ООД) документи, като такива не са представени в оригинал. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител. Констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи от съда са необосновани. Представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, само по себе си, не е достатъчно като документална опора на констатациите на оспорения РА, тъй като са налице само косвени, но не и преки доказателства за тезата на ревизиращите, възприета и от първоинстанционния съд, че сумите са получени от името на дружеството от ревизираното лице. Ревизията не е извършена по реда на чл. 122 ДОПК и съответно не е установено превишение на разходите над приходите при Х. Каналиев. Представените справки на електронен носител от Спиди АД и Еконт експрес ООД, безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, като само въз основа на тях не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи. Непредставянето на оригиналните писмени документи или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си. Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора. Изрично вещото лице в заключението от извършената съдебно-счетоводна експертиза (стр. 3, л. 349 от адм.д. 7999/20 г.) е подчертало, че липсват данни и документи да се установи кое е било лицето, което е получило сумите по така изпратените пратки от името на БУДО ЦЕНТЪР ЕООД. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката. Приходните органи са извършили насрещни проверки на част от получателите, но по нито една от тези проверки не се установява възмездна доставка на стоки. Предвид на това, следва изводът, че по делото не са представени документи, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи и извършени сделки по смисъла на ЗДДС от ревизираното лице. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което процесният РА бъде отменен в оспорената част. При този изход на спора касаторът има право на направените по делото разноски, но предвид липсата на искане за това и на представен списък с разноски, такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение