Решение № 11195 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7485/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на Отдел Местни приходи при Община Асеновград, чрез юрк. Р. Пейчинова, срещу Решение 3029 от 31.03.2025 г., постановено по адм. д. 377 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2024 г. С него по жалба на И. Т. М., действащ като ЕТ Иватом И. М. , с ЕИК 825133991 е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) 815-1 от 24.11.2023 г., издаден от З. Д. на длъжност главен инспектор в Отдел Местни приходи при Община Асеновград, в потвърдената му част по т. т. 9, 10, 12, 14, 16, 18, 20, 22, 24, 26, 28, 30, 32, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 50, 52, 55 и 56 с Решение 2 от 29.01.2024 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, изменено с Решение 2/1 от 01.02.2024 г за поправка на очевидна фактическа грешка на същия издател. С така обжалваната и отменена част от спорния АУЗ в тежест на Марчоков, действащ като ЕТ Иватом И. М. , са установени задължения за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г. в общ размер на 5734,03 лв., от които задължения: за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) - в размер на 777,25 лв., ведно с лихви в размер на 46,39 лв., както и такса за битови отпадъци (ТБО) - в размер на 4633,74 лв., ведно с лихви в размер на 276,65 лв. С обжалваното съдебно решение Община Асеновград е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация разноски в общ размер на 2170,00 лв. за първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно. След направен подробен преразказ на извършените процесуални действия в хода на извънсъдебната и съдебна фаза на спора, касационният жалбоподател оспорва извода на първоинстанционния съд, че АУЗ е издаден в нарушение на процесуалните правила и законовите изисквания. Релевира доводи по съществото на спора, в това число за доказано изпълнение на трите услуги по чл. 62 ЗМДТ. Поддържа становище, че в АУЗ били изброени изчерпателно всички обекти, притежавани от ЕТ Иватом И. М. и правилно и законосъобразно били изчислени всички установени задължения за ТБО и ДНИ върху недвижимите имоти, което се потвърждавало и от приобщените по делото специални знания. Предвид изложеното, моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго такова за решаване на спора по същество. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди заседанието депозира писмено становище чрез юрк. Пейчинова, с което поддържа касационната жалба и моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. Ответникът И. Т. М., действащ като ЕТ Иватом И. М. , чрез упълномощения адв. К. Тантенов, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. По същество на спора моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и претендира присъждане на сторените разноски за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на приобщените писмени доказателства и специални знания, съдът направил извод, че обжалваният АУЗ е издаден от компетентен административен орган - длъжностно лице при делегирана компетентност по реда на чл. 4, ал. 4, във вр. с ал. 3 ЗМДТ от кмета на общината и при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Приел, че предметът на спора се свежда до законосъобразността на установените с АУЗ задължения по т. т. 9, 10, 12, 14, 16, 18, 20, 22, 24, 26, 28, 30, 32, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 50, 52, 55 и 56, в която част актът бил потвърден с Решение 2 от 29.01.2024 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, изменено с Решение 2/1 от 01.02.2024 г за поправка на очевидна фактическа грешка на същия издател. Съдът изложил съображения, че в обжалваната част АУЗ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неспазване на законовите изисквания за съдържание на акта. Като се позовал на относимата към определяне на ТБО правна регламентация, съдът достигнал до заключение, че дължимостта на всяка от услугите изисква отделното й определяне като стойностно изражение от страна на органа по приходите по аргумент от чл. 66 ЗМДТ, във вр. с чл. 62 ЗМДТ (в относимите редакции). Счел, че в спорния АУЗ административният орган представил задълженията на ЕТ Иватом И. М. обобщено, като не било направено разграничение на видовете услуги като отделни компоненти образуващи общия размер на ДНИ и ТБО . Отсъствали и констатации на органа за всяка от годините от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г. относно начина на определяне на размера на таксата за всяка от отделните услуги и относно основата, върху която била изчислена таксата. Съдът аргументирал становище, че неизписването на всички фактически основания, въз основа на които административният орган направил своите изводи, съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до ограничаване правото на защита на адресата на АУЗ и до ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка доколко действителната воля на органа е в съответствие с материалния закон. Приел за недопустимо мотивите на административния орган да се допълват след приключила процедура по издаването на акта, с констатации на съда и чрез доказателствени средства, събрани в хода на съдебното му обжалване. Наред с това отбелязал, че мотивите за определяне както по отношение на ТБО, така и по отношение формиране задължението за ДНИ, не може да се обосноват и от други съдържащи се в административната преписка документи. По така изложените съображения съдът достигнал до извод за основателност на оспорването и отменил АУЗ в обжалваната му част, като разпределил в тежест на администрацията разноските по делото. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно поради постановяването му в тази неправилна част при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - в частта за отмяна на АУЗ относно установените задължения за ДНИ. В останалата част решението е правилно и следва да остане в сила. На първо място, прегледът на съдебния акт, предмет на касационен контрол в частта относно задълженията за ДНИ, дава основание да се направи извод, че за да отмени спорния АУЗ първоинстанционният съд не е изложил съображения за това в съответствие с изискването на чл. 160, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1, изр. второ ЗМДТ. Мотивите му се свеждат до такива, с които е обосновал становището си за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила при определяне на задълженията за ТБО в тежест на адресата на АУЗ основание за отмяната му в тази част по съдебен ред. Тези съображения обаче не са относими към определените на ЕТ задължения за ДНИ, които също са били предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд. Съображенията на съда, свързани с липсата на фактически основания в АУЗ за определяне на задълженията за ТБО, са неотносими към преценката за законосъобразност на определените с АУЗ задължения за ДНИ. Посоченият процесуален пропуск на съда е недопустимо да бъде отстранен от касационната инстанция предвид забраната по чл. 220 АПК и правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Този пропуск за формиране на дължими мотиви по смисъла на чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК по тази част от спора е съществен и препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка относно правилността на обжалвания съдебен акт в посочената част. Горното налага отмяната на обжалваното съдебно решение в посочената част относно задълженията за ДНИ и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В останалата част обжалваното съдебно решение е правилно. Неоснователно е направеното в касационната жалба общо оплакване, че в АУЗ били изброени изчерпателно всички обекти на ЕТ Иватом И. М. и задълженията за ТБО били изчислени законосъобразно. Обосновано на съдържанието на АУЗ първоинстанционният съд е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Вярно е приетото от съда отсъствие на диференциация на всеки един от трите компонента, представляващи услугите по чл. 62 ЗМДТ (в относимата редакция), за да се прецени дали сборувано те формират посочените обобщено задължения за ТБО за всяка конкретна година. Наред с това, в акта не е посочена основата за облагане на всеки от облагаемите обекти, а така също и на приложените към тази основа ставки за отделните три компонента на таксата, както правилно е отбелязал и съставът на АС - Пловдив. Констатираният пропуск води и до порок във формата на спорния акт, доколкото не са изложени фактическите основания съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за издаването му, а по този начин се препятства съдебния контрол - възможността на съда да направи преценка на неговата законосъобразност и обоснованост. Посочените пропуски при мотивиране на АУЗ не са отстранени в цялост с решението на началника на отдел Местни приходи при Община Асеновград, с което той е потвърден в обсъжданата част. Приетите в първоинстанционното производство справки от общинската администрация и ангажираните специални знания не могат да послужат за мотивиране на акта в този етап на производството предвид констатирания порок за неговата незаконосъобразност. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отменен спорният АУЗ за установените с него задължения за ДНИ и делото следва да бъде върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. При новото разглеждане на делото от АС - Пловдив в производството по чл. 226 АПК, съдът следва да обсъди всички приобщени доказателства, относими към спорните по делото въпроси във връзка с установените задължения за ДНИ, да направи проверка и да изложи мотиви дали АУЗ в частта за определените задължения за местен данък е издаден при спазване на съответните процесуални и материалноправни разпоредби, съобразно изискването на чл. 160, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Решението следва да се отмени и в частта, с която Община Асеновград е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация разноски за сума в размер над 1876,00 лв. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд ще се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК относно останалата за разглеждане част от спора. В останалата част, по изложените по-горе съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение