Решение № 9745 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8984/2019 г.

Решение № 9745 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8984/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. и А. В., двамата от [населено място], чрез пълномощниците им - адв. П. Г. и адв. Н. Костенарова, против решение № 3627 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 5069/2017 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/, Столична община /С0/, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Павлов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АССГ, Д. В. и А. В. са оспорили Заповед № РА-30-78/15.03.2017 г. на директора на Д"ОбСК", СО, с която на основание чл. 225 а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Надстройка на жилищна сграда /тавански етаж/ с промяна на покривната конструкция и завишаване на кота корниз", находящ се в УПИ IX-9, кв. 18, м. "Трета извънградска част" по плана на гр. С., р-н "С.". Адресати на заповедта са двамата оспорващи, като собственици на имота и на строежа. Съдът, след анализ на доказателствата по делото, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. По същество е изложил изводи за съответствие на заповедта с материалния закон, предвид на установеното, че обектът е "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа каквито се изискват по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. С това е обосновал извод, че строежът е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и предвид на това, че не е търпим, с оглед годината на извършване-2016 г., е приел, че премахването му с оспорената заповед е законосъобразно. С подробни мотиви е отхвърлил възраженията на оспорващите, че извършеното не е строеж, както и че изпълнението на заповедта, свързано с риск за цялата сграда, влияе на законосъобразността й. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни. По делото е установено, чрез гласни и писмени доказателства, вкл. и чрез 2 бр. заключения на СТЕ, които по основните въпроси съвпадат, че през 2016 г. в имота на Д. и А. В. е извършен строеж, изразяващ се в следното: изпълнена е едноетажна надстройка на двуетажна жилищна сграда, т. е бившия тавански етаж, който е бил с надзид от 1. 50 м. от югоизток и северозапад, се е превърнал в нормален етаж със светла височина от 2, 57 м. и над него е изграден допълнително тавански етаж със скосявания. С изпълнението на новия тавански етаж е променена кота било и кота корниз на сградата, като кота корниз от 5, 65 м. е завишена на 7. 40 м., а кота било от 8. 5 м. е завишена на 10 м. В изградените надзидове от ЮЗ и СИ по фасадата са обособени прозоречни отвори с размери около 1. 7 м. височина и 3 м. широчина. Дървената конструкция на покрива е променена изцяло спрямо съществуващата по утвърдени строителни книжа от 1977 г., като покривът е двускатен, но всеки от скатовете е съставен от две части с различен наклон. Описанието на строежа по заключенията на вещите лица, съвпада напълно с описанието му по съставения КА № 2/09.12.2016 г. и заповедта. Не е било спорно, че съществуващото подпокривно пространство на едноетажната жилищна сграда е преустроено в тавански жилищен етаж със законно издадени строителни книжа през 1977 г. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че извършените СМР по таванския етаж и покрива на жилищната сграда в У. У. IX-9, кв. 18, р-н "С.", С., е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, тъй като на мястото на съществуващия тавански етаж е обособен нормален жилищен етаж и над него е реализиран нов тавански етаж - надстройка, с нов покрив, което покрива изискванията на строеж, а не на "текущ ремонт" или на "основен ремонт" по определението на § 5, т. 43 и т. 42 ДР ЗУТ. При текущия ремонт не се засяга конструкцията на сградата, не се извършва премахване на зидове и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях, а в случая са налице дейности за обратното. Тези дейности не са и основен ремонт, защото е изграден нов тавански етаж, над съществуващия такъв по строителни книжа от 1977 г., и нов покрив, което засяга конструкцията на сградата и натоварванията й, а не е извършена само частична замяна на износени конструктивни елементи с нови. За извършената надстройка на тавански жилищен етаж, чрез завишаване на кота било и кота корниз и за преустройството на покрива, като строежи, са били необходими строителни книжа- одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, каквито не са издавани. Строеж, извършен без строителни книжа, е незаконен - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. При незаконност на процесния строеж изводите на съда за законосъобразност на премахването му, на основание чл. 225 а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са правилни. Правилни, въз основа на обсъдените доказателства, са и изводите на съда за нетърпимост на строежа, на основанията по § 16, ал. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, предвид установената година на извършване - 2016 г. За незаконни строежи, извършени през 2016 г., цитираните разпоредби за търпимост, са неприложими. Предвид изложеното обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповедта на директора на Д "ОбСК", СО, за премахване на процесния строеж като незаконен, се явява правилно. Поради това неоснователни са оплакванията на касатора, че извършеното не е строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а представлява неотложен текущ ремонт. на покрива и подпокривното пространство. Дори сам се опровергава, като сочи, че е налице основен ремонт на покрива и подпокривното пространство. При основен ремонт, какъвто по изложените вече съображения не се приема, че е извършен, също се изискват строителни книжа, защото основният ремонт е вид строеж, съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Неоснователно се поддържа, че съдът не бил обсъдил гласните доказателства, събрани в с. з. на 9.11.2017 г. относно състоянието на покрива и необходимостта от неотложен ремонт по него. Съдът не е игнорирал нуждата от извършване на строителните действия по покрива, но с оглед оспорената заповед и нейния предмет, правилно е приел, че за тези действия, представляващи строеж са били необходими строителни книжа, каквито ЗУТ изисква. Неоснователно е и оплакването, че изпълнението на заповедта, би компрометирало цялата сграда. По този въпрос решаващият съд е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло, без да е необходимо да се повтарят - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. На ответника, съобразно направеното искане, се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева, вносими от касаторите, по-равно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение