Решение № 545 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2008 г.

Решение № 545 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218и, ал. 1 вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./. Образувано е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) касационна жалба от И. С. Т., Р. К. Н., Н. И. Н., Е. И. Н., С. И. Н., С. М. П., М. М. А., Н. М. Н., Б. А. Н., Т. П. Н., Р. Д. Н. и А. С. Н. срещу решение № 2* от 17.12.2007 г. по в. гр. д. № 1854/07 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 125 от 08.07.2004 г. по гр. д. № 5712/95 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на иск по за ревандикация на празно дворно място с площ от 2 500 кв. м. в гр. П., кв. 86 - "Столипиново", сега част от имот № 81 по плана на И. индустриална зона, подробно индивидуализирано, и иск за възстановяване на имота в предишното му състояние чрез разчистването му от амбалаж и строителни материали. Касаторите считат, че обжалваното решение е неправилно и искат да бъде отменено при касационното основание по чл. 218в, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците по касация "Обединена м. компания" АД гр. П., "Инвест К. 2001" ООД гр. С. и Е. "Меймед- В. М.; с. гр. с. ж. за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Предявени са искове за собственост, произхождаща от реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, на недвижим имот, отчужден при действието на ЗПИНМ (отм.). Въззивният съд приел, че заповед № О* от 03.08.1992 г., на която ищците основават правото си на собственост, е отменена като незаконосъобразна със заповед със заповед № 216 от 19.09.1995 г. на областния управител, потвърдена с решение № 53 от 14.05.1997 г. по адм. д. № 8205/95 г. на ВАС на РБ тричленен състав, и с решение № 2* от 21.05.1998 г. по адм. д. № 778/97 г. на ВАС на РБ, петчленен състав. По молба от 26.03.1998 г. е издадена заповед № OA-1207 от 15.10.1998 г. за отмяна на отчуждаването. Допълващата я заповед за индивидуализиране на възстановения имот, е отменена като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт. Съдът приел, че въпреки позоваването на новата реституционна заповед, ищците не са изменили основанието на исковете по чл. 116, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.). Но дори да се приеме, че се касае за едно основание - реституция, то новата заповед е нищожна, тъй като е постановена след като с влезли в сила правораздавателни актове е отречено правото на възстановяване на собствеността. Подаването на втората молба в срока по § 2 от ПЗР на ЗОСОИ не касае лица като ищците, които вече са упражнили правото си да искат отмяна на отчуждаването и има произнасяне от административния орган и от съда по жалба. Отделно от горното, съдът приел, че мероприятието, за което е отчужден имотът, е изпълнено, и само на това основание реституционната заповед не легитимира ищците за собственици. Посочил и, че при издаването й имотът е бил включен в капитала на търговското дружество "Млечна промишленост", а не е бил в патримониума на държавата или общината. По реда на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.) е взел предвид и това, че имотът е продаден в хода на съдебното производство на участващите като трети лица-помагачи. С оглед на всичко изложено искът за ревандикация е отхвърлен като неоснователен. За отхвърлянето на иска по чл. 109 ЗС е изложено и съображението, че теренът е разчистен и се ползва от третите лица. Обжалваното решение е правилно. В касационната жалба на първо място е развит довод за допуснато съществено процесуално нарушение спрямо наследниците на един от първоначалните ищци С. М. Н. - Р. и А. Н. Той е неоснователен. Писмените доказателства: заповед № 273 от 03.05.1972 г., удостоверение от община П., ситуационен план, писмо и решение на А. за приватизация № 818 от 13.10.1998 г., са приети при разглеждане на гр. д. № 2435/04 г. на Пловдивския окръжен съд. Неоснователно се поддържа, че на проведеното на 03.12.2007 г. съдебно заседание те е следвало отново да бъдат приети, за да се даде възможност на новоконституираните страни да вземат становище по тях и да упражнят процесуалните си права. Съгласно чл. 111, ал. 1 ГПК (отм.) съдът се произнася с определение за допускане и приемане на доказателствата. Съгласно чл. 120 ГПК (отм.) при смърт на страна следва да се конституират правоприемниците и производството следва да продължи. При тази хипотеза законът не изисква повторно приемане на вече приети писмени доказателства. Не е съществувала процесуална пречка правоприемниците да изразят лично или чрез процесуален представител становището си както по тези, така и по останалите събрани при предходното разглеждане на делото доказателства. Неоснователно е твърдението на касаторите, че заповедта от 1992 г. е прогласена за нищожна. С нея е отменено отчуждаването по протокол № 1 от 10.02.1958 г. по отношение на имот № 1* от кв. 8 на братя Н. П. отмяната й областният управител се е мотивирал с отсъствие на материалноправнитепредпоставки по чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. - налице е застрояване на имота, осъществяване на мероприятието, за което е отчужден. В мотивите към решението по адм. д. № 8205/95 г., с което заповедта на областния управител е потвърдена, този извод е възприет. Затова правилно въззивният съд е счел, че заповедта от 1992 г. е била предмет на проверка за законосъобразност в обхвата на чл. 41, ал. 3 ЗАП (отм.), а констатацията за нищожност на акта е допълнително, но не водещо съображение. Ако проверката по предпоставките за отмяна на отчуждаването не беше извършена, то тогава преписката следваше да се върне на административния орган за произнасяне от компетентното длъжностно лице - кмета на общината. Не следва извод като поддържания от касаторите, и от мотивите към решението по адм. д. № 778/97 г., с което решението на тричленния състав е потвърдено. То съдържа констатация, че заповедта е нищожна, но и неблагоприятното за касаторите съждение, че имотът не попада в обхвата на специалния реституционен закон, защото не е налице валидно отчуждаване, а придаване на имота по силата на уличнорегулационния план към парцели, отредени за ЦКС "Млекобаза" 2. З. обосновано е прието, че с потвърждаването на заповедта на областния управител за отмяна на акта за реституция, административното производство по възстановяване на собствеността е приключило. Предвид наличието на влязъл в сила отказ за реституция, ако молбата от 1998 г. се разглежда като ново искане във възстановения с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ преклузивен срок, тя е недопустима. От този срок могат да се ползуват само лица, които искат отмяна на отчуждаване, извършено по реда на нормативни актове, допълнени в текста на чл. 1, ал. 1 на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., или лица, пропуснали да направят искане в шестмесечния срок по чл. 4 от с. з. При проведено административно производство, приключило с влязъл в сила акт по искането за отмяна на отчуждаването, повторно произнасяне е недопустимо, както правилно е приел и въззивният съд. Решението, с което се отменя отчуждаването на имоти, извършено за благоустройствени цели, има вещноправно действие -възстановява собствеността в лицето на бившия собственик на имотите. Поддържаната от ищците промяна в носителя на правото на собственост, настъпила чрез реституция, не е осъществена, правото на собственост не е възникнало и на това основание исковете за защита на собствеността правилно са отхвърлени. Останалите касационни оплаквания, включително и тези по правопрекратяващо възражение, че ответникът е придобил собствеността при условията на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), биха имали място при постановено положително решение за отмяна на отчуждаването, когато по реда на косвения съдебен контрол следваше да се провери законността на административния акт. Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е правилно и съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед заявеното искане, на ответника "Обединена м. компания" АД гр. П. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 2 000 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.