Решение № 4415 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14612/2008 г.

Решение № 4415 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14612/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Лиляна Младжова от гр. Банкя срещу решение от 22.05.2008 г. по адм. дело № 2212/2005 г. на Софийски градски съд, АК, III"г" състав. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците кметът на район "Банкя" при СО, Нейчо Димитров и Дина Иванова не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, СГС е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РД-50-101/21.06.2004 г. на кмета на район "Банкя", СО, с която е отказано попълване на кадастралната основа на имот пл. № 2148, кв. 59, в. з. "Банкя", гр. Банкя по нейна молба вх. № АГ-94-Л-115/20.08.2003 г., на основание чл. 134, ал. 2 ЗУТ и § 4 от ПЗР на ЗКИР. Решението е мотивирано с липса на нарушения в административната фаза на производството. Прието е, че е налице спор за собственост, поради неподписване на акта за непълноти и грешки в кадастъра от засегнат собственик на съседен имот, който е подал изрично възражение - Нейчо Димитров, като това е основание за постановяване на отказ и нанасяне на имота след решаване спора за собственост по исков ред. Обжалваното решение е необосновано и постановено при некомплектована в цялост административна преписка и неизяснена фактическа обстановка. Безспорно е установено по делото, че процедурата по нанасяне в кадастралния план е започнала по молба на Лиляна Младжова за имот, с възстановена собственост по решение № 5072/01.07.2003 г. на ОСЗГ "Овча купел", Удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ и заповед № РД-50-51/07.04.2003 г. на кмета на район "Банкя", преди отмяната на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗУТ с бр. 36/2004 г., а процесния отказ е издаден при действието на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, т. е. приложимия правен режим е този по чл. 53 ЗКИР, който е идентичен с този по чл. 86 ППЗТСУ (отм.) и чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.). Правилни са правните изводи на съда за изискуемост на Акт за непълноти и грешки в кадастъра към действието и на двата правни режима - по чл. 53 ЗКИР и чл. 86 ППЗТСУ (отм.), който следва да бъде подписан от засегнатите собственици на съседни имота, като неподписването на същия е индиция за спор за материално право и е основание за отказ за допускане на изменението на кадастъра. В конкретния случай обаче, нито в административното производство, нито в съдебната пред СГС е идентифициран претендирания за нанасяне в кадастъра имот, а също и собствения на приетия за заинтересован собственик Нейчо Димитров. Същият е подал възражение с приложен нотариален акт от 1978 г. за имот, съставляващ п-л VI-880, кв. 59 по тогава действащия план, без данни за идентифициране на имота по плана, действащ към момента на постановяване на процесния отказ. От наличните по административната преписка скици се установява индиректно, че нанасянето касае действащия план, одобрен със заповед № РД 02-14-92/1987 г., който видимо е регулационен план, тъй като имотите са вписани с парцелни данни. От приложените скици и графичната част на Акта за непълноти и грешки в кадастъра, съставен на 1.12.2003 г. се установява, че новонанесения имот попада върху п-л VIII-651, със съседи: п-л IХ-650, ХVI-651 и VII-652, като липсват данни възразилия срещу нанасянето и неподписал Акта за непълноти и грешки Нейчо Димитров да е собственик (съсобственик) на някой от тези имоти, т. е. че е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР, което следва да подпише Акта за непълноти и грешки в кадастъра. За изясняване на това релевантно и от съществено значение по делото обстоятелство, съдът е бил длъжен по реда на чл. 41 ЗАП (отм.) да изиска от административния орган комплектоване на преписката с вписания в мотивната част на процесната заповед Протокол № 11/27.05.2004 г., с решение по т. 2 на който е прието за основателно възражението на Нейчо Димитров. С това решение би следвало да е идентифициран имота на Димитров по действащия план за да се приеме, че същият е засегнат от нанасянето в кадастъра на новия имот. Едва след това може да се проследи законосъобразността на процесния отказ, предвид изпълнение на процедурата по предявяване на Акта за непълноти и грешки на заинтересованите собственици по § 1, т. 13 ДР на ЗКИР. В тази връзка е следвало да се съберат и идентифициращи имота на жалбоподателката данни, тъй като в Удостоверението по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ същият фигурира като пл. № 8801 - 652 кв. м. по скица № 144/25.06.2002 г., която скица не е част от административната преписка, а същевременно имота е описан и като такъв с пл. № 880 (стар), а свободните кв. м. като 630кв. м., попадащи в п-л VIII-651 (свободен). В заповед № РД-50-51/7.04.2003 г. на кмета на район "Банкя" имота фигурира като част от пл. № 8801 по кад. лист А-3-8-В по плана на в. з. "Банкя", одобрен със заповед № РД 02-14-92/1987г на главния архитект на гр. София, която беше обсъдена по-горе като такава, с която е одобрен регулационен план, но без категорични данни за това. Предвид изложеното, решаващият правен извод на съда за наличие на спор за собственост, който е пречка за нанасяне в кадастъра на заявения от Лиляна Младжова имот се явява необоснован, а постановеното решение - незаконосъобразно. Настоящата инстанция не възприема и приетото от СГС съответствие на визираното в процесната заповед правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като същото касае одобряване на изменение на подробен устройствен план, когато кадастралният план или кадастралната карта съдържа съществени непълноти или грешки, но след като се допълни, съответно поправи, кадастралният план със заповед на кмета на общината. Това обаче не води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание, тъй като в същата е визирана и разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, изрично е вписана молбата, по която е образувано административното производство, а мотивите касаят фактически основания в процедура по нанасяне в кадастъра по чл. 53 ЗКИР. С оглед на изложеното обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се изиска комплектоване на административната преписка с визираните по-горе документи и се изясни местонахождението на двата имота по плана, чието допълване е заявено с молба вх. № АГ-94-Л-115/20.08.2003 г. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение