Решение № 6406 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7821/2016 г.

Решение № 6406 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7821/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл, АПК. Образувано е по касационна жалба на О. П., подадена чрез процесуален представител, против Решение № 796/25.04.2016 г, постановено по адм. д. № 1787/2015 г, по описа на Административен съд Б. С обжалваното съдебно решение по жалба на С. М. А. е отменено Решение по протокол № 37/01.06.2015 г, на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 243/08.04.2015 г, на кмета на О. П. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение като съдът се произнесе по съществото на спора, като отхвърли жалбата на С. М. А., както и се претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът - С. М. А. от гр. П. в депозиран от нейния пълномощник писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответници - Е. Т. Г., С. И. Г., Е. Т. Г., В. Г. Н., К. Г. А., А. Г. А., Г. С. С., Н. С. С., М. С. С., С. С. С., М. С. М., Х. С. М., Г. Н. Г., Я. С. А., М. М. А., Р. М. А., Г. С. А., С. С. Г. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд Б. е образувано въз основа на жалба на С. М. А. срещу Решение по протокол № 37/01.06.2015 г, на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 243/08.04.2015 г, на кмета на О. П., прието във връзка с прилагане на Подробен устройствен план - План за регулация (ПУП - ПР) на град П., местността "Ченгер" и местността "Б. Т." на осн. чл. 16, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с което е приета пазарна стойност на УПИ с идентификатор 58356.47.49 - 492 000,00 лева и за ПИ 58356.47.6 (идентичен на ПИ 047006 по КВС на гр. П.) по кадастралната карта на гр. П. - 80 960,00 лева, за които като един от собствениците е посочен настоящият ответник по касация. Съдът е приел, че жалбата на С. М. А. е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от страна, имаща правен интерес от предявеното оспорване на решението, поради което я е разгледал по същество като процесуално допустима. При съобразяване основанията на чл. 146 от АПК е изложил съображения за нейната основателност. Приел е, че административният акт, предмет на съдебния спор е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в ал. 2 от посочената норма реквизити, както и фактически и правни основания за издаването му, но е констатирал, че органът е допуснал нарушение на материалния закон при издаването на административния акт, с оглед на което го е отменил изцяло като незаконосъобразен. В подкрепа на изводите си, съдът е развил доводи за липсата на представени доказателства относно изготвянето и приемането на проект на ПУП по реда на чл. 16 от ЗУТ, което е довело до нарушение на обжалваното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Решението е неправилно. От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че С. М. А. е един от собствениците на поземлен имот УПИ с идентификатор 58356.47.49 и ПИ 58356.47.6 по кадастралната карта на гр. П. Безспорно е по делото още, че необходимостта от постановяване на процесното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ при О. П., обективирано в протокол № 37/01.06.2015 г, е възникнала поради приетото и влязло в сила Решение № 680/27.09.2007 г, на Общински съвет Приморско, обнародвано в Д. вестник бр. 6/18.01.2008 г, с което на основание на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПР за общо 31 ПИ, между които са и посочените в протокол № 37 на комисията по чл. 210 от ЗУТ имоти, обособени в квартали от 1 до 29. В мотивите на оспорения протокол, комисията по чл. 210 от ЗУТ е посочила, че одобрения с Решение № 680/27.09.2007 г. на Общински съвет Приморско ПУП-ПР е по реда на чл. 16 от ЗУТ. Действително, както в приложеното Решение № 680/27.09.2007 г. на Общинския съвет, така и в обнародваното съобщение липсва позоваване на чл. 16 от ЗУТ, но така установения пропуск касае законосъобразността на този административен акт - решението на Общински съвет Приморско, което не е предмет на настоящото производство. Производството по изработването и одобряването на ПУП, по правилата на чл. 16 от ЗУТ, преминава през няколко етапа: 1. приемане на решение от компетентния орган за изработване на ПУП по реда чл. 16 от ЗУТ; 2. изработване на проект за ПУП, с който се определят обектите на публична собственост на общината - озеленени площи, улици, булеварди, и др., процентът на редукция на площта на имота, равностоен урегулиран имот за всеки собственик; 3. приемане на решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ за стойностите на имотите преди урегулирането им и на пазарната стойност на урегулираните поземлени имоти, образувани с проектоплана; 4. съобщаване, разглеждане, одобряване и влизане в сила на плана; 5. издаване на заповед от кмета на съответната община, на осн. чл. 16, ал. 5 от ЗУТ за точното индивидуализиране на всеки отделен урегулиран поземлен имот; 6. изпращане на заповедта в Служба по вписванията за вписване в имотния регистър; 7. изпращане на влезлия в сила план на АГКК за вписване в кадастъра. С плана по чл. 16 от ЗУТ собствеността върху неурегулирани поземлени имоти се трансформира в собственост на урегулирани поземлени имоти. Промяната на собствеността може да засегне границите на правото на собственост - фактическите граници на поземления имот, площта и местонахождението му, а тя може да настъпи единствено по силата на самия ПУП. С оглед чл. 16 от ЗУТ, собствениците на поземлените имоти придобиват собственост върху новообразуваните урегулирани поземлени имоти с плана, а общината придобива собственост върху отстъпените и части от датата на влизане в сила на плана. За да настъпи целеният вещноправен ефект, планът трябва да е одобрен на основание чл. 16 от ЗУТ, което условие в случая е спазено. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ЗУТ, съгласно който в случаите по ал. 1 от същата норма, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и техническата инфраструктура - публична собственост, на озеленени площи, обединени в зелена система и общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като в тази хипотеза не влиза уличната мрежа, предвид разпоредбата на § 5, т. 31 ПР ЗУТ. За изграждането на тези обекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности от местно значение, е предвидена възможност за "отчуждаване" процентна част от имотите, но не повече от 25 на сто от размера на целия имот. На всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот (имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници. Когато имотът попада в различни устройствени зони, новообразуваният урегулиран имот се предоставя в зоната, в която имотът е имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. При тълкуването нормата на чл. 16 от ЗУТ в правната доктрина и съдебната практика категорично е прието, че придобиването на правото на собственост върху урегулираните поземлени имоти от физическите и юридическите лица, съответно от общината - върху отстъпената площ от техните имоти, става по силата на подробния устройствен план и от деня на влизането му в сила. В настоящия случай, както се посочи по-горе, одобреният от общински съвет Приморско подробен устройствен план е влязъл в сила. С влизането в сила на одобрения с решение № 680/27.09.2007 г. на Общински съвет - Приморско ПУП-ПР е настъпил и посочения по-горе вещно правен ефект. От значение за изясняване на казуса е и обстоятелството, че обявения по надлежния ред ПУП-ПР не е бил оспорен от заинтересованите страни, в т. ч. и от жалбоподателката, поради което в настоящото производство е недопустимо произнасяне по законосъобразността на влезлия в сила план. По настоящото производство съдът е сезиран с искане за проверка на решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, с което се определят стойността на имота преди урегулирането му и пазарната стойност на урегулирания поземлен имот, образуван с плана. Съгласно изр. 3 на чл. 16, ал. 4 от ЗУТ, урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210. С оглед на това, предмет на настоящото производство е единствено и само определените пазарни стойности от комисията по чл. 210 от ЗУТ. В настоящия случай, съгласно оспореното решение, обективирано в протокол № 37/01.06.2015 г, на комисията по чл. 210 от ЗУТ при О. П. е определена пазарна стойност за УПИ с идентификатор 58356.47.49 в размер на 492 000,00 лева и на идеалната част от ПИ 58356.47.6 - 80 960,00 лева. В хода на производството, жалбоподателката не е ангажирал доказателства и конкретни доводи и аргументи в подкрепа на заявеното твърдение, че определените от комисията по чл. 210 от ЗУТ пазарни цени са изключително завишени, нереални и неточни. Независимо от изричните указания на съда на основание чл. 171, ал. 4 от АПК за ангажиране на доказателства в подкрепа на заявеното твърдение за нереално определените цени, в т. ч. и чрез ангажиране на съответната съдебно-техническа (оценъчна) експертиза, то в хода на съдебното следствие и на проведеното на 24.02.2016 г. открито съдебно заседание, жалбоподателката не е формулирала конкретно такова искане за назначаване на експертиза за определяне на пазарните цени. По отношение на заявените в сезиращата съда жалба твърдения за завишени, нереални и неточни пазарни цени, следва да се има предвид и факта, че по същество жалбоподателката не е конкретизирала и кои пазарни цени намира за нереални - тези на новообразувания УПИ или пазарната цена на идеалната част от ПИ 58356.47.6. Анализът на събраните писмени доказателства безпротиворечиво обосновават извод, че определените и приети от комисията по чл. 210 от ЗУТ при О. П. пазарни стойности на имотите надвишава пазарната стойност на съответната идеална част от неурегулирания поземлен имот, поради което липсва противоречие с нормата на чл. 16, ал. 4, изр. 3 от ЗУТ. В настоящия случай, от страна на жалбоподателката липсва твърдение, че пазарната стойност на УПИ е по-ниска от пазарната стойност на неурегулирания имот, като общо е заявено, че пазарните стойности не са реални, без да се уточнява кои пазарни стойности и въз основа на какви данни или доказателства следва да се приеме, че са нереални. От друга страна, съдът намира за необосновани заявените от жалбоподателката твърдения и становища, че в случая нормата на чл. 210 от ЗУТ е неприложима, тъй като не се касае за отчуждаване, а О. П. е следвало да предприеме действия по делба между съсобствениците. В тази връзка следва да се посочи, че в резултат на договора за замяна, физическите лица, наследници на С. С. Г. са получили в съсобственост идеална част от един неурегулиран поземлен имот. Именно с цел обособяване на така получената идеална част в самостоятелен урегулиран поземлен имот със съответните лице и площ, конкретното предназначение, характерът и начин на застрояване (чл. 16, ал. 3 от ЗУТ) е проведено производството по чл. 16 от ЗУТ. Тук е мястото да се отбележи, че визираното производство завършва с издаването от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице на заповед по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, в която заповед точно се индивидуализира имота, каквато заповед в настоящия случай е издадена на 02.09.2015 г. и цялото производство следва да се смята за приключило от влизането в сила на заповедта. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че установената нормативна уредба, приложена към разглеждания случай, е неправилно тълкувана от Административен съд Б. в мотивно-съобразителната част на постановеното решение. За това и се налага изводът, че обжалваното съдебно решение, с което по жалбата на С. М. А. е отменено Решение по протокол № 37/01.06.2015 г, на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 243/08.04.2015 г, на кмета на О. П. следва да бъде отменено поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и следва да се постанови ново, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. При този изход на спора и своевременно заявената претенция от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община Приморско сума в размер на 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева) за направените от него разноски за двете съдебни инстанции. По делото липсва възражение за прекомерност, поради което следва да се присъдят разноските в пълният им доказан размер. По изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,