Решение № 405 от 23.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 315/2010 г.

Решение № 405 от 23.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 315/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 1211/2009 г. на районен съд - Н. и отмяна на постановеното по него определение от 26.10.2009 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу А. З. М. за престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 4, вр. ал. 1 от НК, извършено на 27.09.2009 г. С него подсъдимият се е признал за виновен в извършването на това престъпление, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било определено наказание 10 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК е било отложено за срок от 3 години. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон поради прилагане на чл. 66 от НК и неприлагане на чл. 68, ал. 1 от НК, за което са били налице законните предпоставки. Престъплението е било извършено в изпитателния срок по определение по НОХД № 97/2006 г., в сила от 21.09.2006 г., съобразно което му е било определено общо наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено да срок от 3 години по чл. 66, ал. 1 от НК. Затова се претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Осъденият, редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Служебният му защитник намира направеното искане за основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО. От материалите по делото е видно, че с две отделни присъди - по НОХД № 104/2006 г. и по НОХД № 97/2006 г. осъденият М. е бил признат за виновен в извършването на престъпления, за които са му били наложени наказания, съответно 6 месеца лишаване от свобода по първата и 9 месеца - по втората, като изпълнението им е било отложено за срок от по 3 години. Тези наказания са били кумулирани по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК с присъдата по НОХД № 97/2006 г., влязла в сила на 21.09.2006 г., като му е било определено общо в размер на 9 месеца лишаване от свобода, отложено по чл. 66 от НК за срок от 3 години. Деянието, за което осъденият М. е бил привлечен към наказателна отговорност по НОХД № 1211/2009 г. и за което се отнася одобреното от съда споразумение от 26.10.2009 г. е било извършено на 27.02.2009 г. или в изпитателния срок по посочената по-горе присъда. При това положение районният съд не е имал правната възможност да прилага чл. 66 от НК, а обратно - да съобрази нормата на чл. 68, ал. 1 от НК. Като не е сторил това е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон. Тъй като съдебният акт не е бил проверяван по касационен ред, констатираното нарушение може да бъде поправено по реда на възобновяването, основанието за което се съдържа в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. След връщане на делото на районен съд - Н. новото му разглеждане следва да започне от стадия на съдебното заседание. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК