Решение № 6357 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3918/2015 г.

Решение № 6357 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3918/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - гр. Севлиево, представляван от председателя му чрез процесуален представител адв. Шопов, срещу решение № 9 от 20.02.2015 г., постановено от Административен съд - Габрово по адм. дело № 216/2014 г., с което е прогласена нищожността на Решение № 238/25.11.2014 г. на Общински съвет Севлиево. В жалбата са релевирани възражения за неправилност на постановеното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развитите в жалбата доводи претендира отмяна на решението и отхвърляне на протеста. В съдебно заседание чрез упълномощен адв. Шопов, касационният жалбоподател поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - зам. районен прокурор при Районна прокуратура - Севлиево не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като постановеното съдебно решение е допустимо, понеже за подаване на протест от прокурор срещу административен акт не е необходимо доказване на пряк и непосредствен правен интерес, което становище е обосновано с разпоредбите на чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ и чл. 16 от АПК. По същество на спора излага, че ОбС - Габрово при приемане на процесното решение съобр. чл. 147, ал. 1 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) е излязъл извън своята материална компетентност, поради което правилно е обявил нищожността на акта. Като прецени навадените касационни основния, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, Четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административния съд - Габрово се е развило по протест на прокурор в Районна прокуратура - Севлиево, против Решение № 238/25.11.2014 г. на Общински съвет Севлиево, с което на осн. чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА във вр. с чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ ОбС е дал съгласие сумата от 246 476,33 лева да бъде прехвърлена по бюджетна сметка на Община Севлиево. За да обяви нищожност на процесното решение, съдът, тълкувайки разпоредбите на чл. 37в от ЗСПЗЗ и в частност ал. 7 на с. т., чл. 9 и чл. 145, ал. 1 от ЗПФ и § 1, т. 42 от ДР ЗПФ относно понятието "Чужди средства" е приел, че е налице нарушение на материалния закон, като приемайки процесното Решение ОС Севлиево е излязъл извън своята материална компетентност, поради което е обявил нищожността му. Така постановеното решение е правилно, валидно и допустимо. Неоснователни са възраженията за липса на правен интерес от протестиране на процесното решение от прокурор от РП - Севлиево. За разлика от гражданите и организациите, за които допустимостта на обжалване на административния акт е обусловена от наличието на личен, пряк и непосредствен интерес, за прокуратурата не е необходимо доказването на такъв интерес. Правото на участие на прокурора в административния процес е регламентирано в чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3 от АПК, във връзка с чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ, очертаващи правото на протест на прокуратурата. Съгласно тези разпоредби прокурорът следи за спазване на законността, поради което се приема, че прокурорът осъществява своята дейност в защита на обществения интерес и не е необходимо доказване на личен, пряк и непосредствен правен интерес за подаване на протест. В тази връзка е и т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 16.07.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2009 г. Анализът на приложимата правната уредба, в хипотезите на които попада настоящият спор налага извода, че общинският съвет не е притежавал никакви правомощия да се разпорежда чрез прехвърлянето им към бюджета на общината със средствата от т. нар. "банкова сметка за чужди средства" по см. чл. 34в, ал. 7 ЗСПЗЗ в редакцията, действаща към момента на издаване на административния акт, тъй като освен липсата на регламентация за това е била и налице императивната забрана в чл. 145 ЗПФ. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че протестираното решение е издадено при пълна липса на материално правно основание за издаването му, което е особено тежък порок, водещ до нищожност на административния акт. Възраженията в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. В съдебната теория и практика се единодушно приема, че нарушението на материалноправния закон води до нищожност на административния акт в случая, когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон, какъвто е и настоящият случай. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение