Решение № 14755 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2009 г.

Решение № 14755 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив против Решение № 570/30.04.09 г. постановено от Административен съд - Пловдив по адм. д. № 319/09 г. с което по жалба на "Средна гора" АД е отменен РА № 160801549/20.11.08 г. издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 44 от 15.01.09 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив относно начисления допълнително ДДС в размер на 10 648,33 лв. и лихви в размер на 4 528,89 лв. Със същото решение, дирекция "ОУИ" - Пловдив е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 550 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на разноски. Ответникът по касация - "Средна гора"АД чрез процесуалния си представител по делото - адв. Панов оспорва жалбата по съображения, подробно развити в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил РА № 160801549/20.11.08 г. издаден от ТД на НАП - Пловдив потвърден с Решение № 44/15.01.09 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив в частта, в която е начислен допълнително ДДС за периода 2004 - 2006 г. по опростени фактури, издадени от "Средна гора" АД към наематели на дружеството, с които са префактурирани разходи за консумативи (ел. енергия, вода, топлинна енергия и телефон). Констатациите на органите по приходите са, че за посочения период, ревизираното дружество е отдавало под наем производствени и офис помещения на фирми, регистрирани по ЗДДС, като месечните разходи за електро и топлинна енергия са отчитани и осчетоводявани от ревизирания субект като доставки без право на данъчен кредит в съответните дневници за покупки, като същите по стойност разходи са разпределяни и разчитани по наематели и са им префактурирани ежемесечно с опростени фактури и приходите по тези фактури са отчитани и осчетоводявани като освободени доставки. Данъчните органи са констатирали, че съгласно договорите за наем, разходите за консумативи са за сметка на наемателя и в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДДС (отм.) съгласно която, данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове и стотинки, без данъка по този закон и увеличена със съпътстващите разходи, като комисионна, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя. Изводът, направен от органите по приходите е, че разходите за електрическа и топлинна енергия, които се заплащат от наемателите по силата на договора за наем, следва да се прибавят към договорения наем и цялата сума следва да се документира с данъчна фактура. Във връзка с тези констатации и на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е начислен ДДС върху префактурираните разходи за ел. и топлоенергия. Административният съд е отменил РА в обжалваната част с мотива, че ревизираният субект - "Средна гора" ООД не е доставчик на ел. и топло енергия към наемателите си, а такива доставчици са само лицензирани за целта лица по реда на Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Решаващият мотив на административния съд е, че извършеното префактуриране от страна на жалбоподателя, след като е заплатил съответното задължение за топло и ел. енергия и вода, не му придава качеството на доставчик и не е основание за начисляване на ДДС. Първоинстанционният съд е приел също така, че органите по приходите недопустимо са разширили приложното поле на чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.) приемайки, че разходите за ел. топло енергия и вода са част от облагаемата данъчна основа по доставката на наемната услуга. Решението на административния съд е правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ревизираният субект в качеството си на наемодател на недвижимите имоти не се явява доставчик на ел. енергия, топлинна енергия и вода за тези имоти. Доставчиците на изброените стоки са лицензирани, а за ревизирания субект липсват данни по делото да притежава подобни лицензии. Обстоятелството, че съгласно сключените наемни договори, разходите за ел. енергия топлинна енергия и вода са за сметка на наемателите, но са заплатени от наемодателя, който впоследствие е събрал от наемателите тези суми вкл. и с начисления и изплатен от него ДДС не прави наемодателя доставчик на тези стоки. Разходите за ток, топлина и вода не биха могли да се възприемат и като съпътстващи отдаването под наем. Отдаването под наем на недвижимо имущество се състои в предоставянето от наемодателя на наемателя, за уговорен срок и срещу възнаграждение, на правото да държи определен недвижим имот. Доставките на ток, топлина и вода въпреки, че съпътстват използването на наетите помещения не попадат задължително в понятието "отдаване под наем". Както вече се посочи, доставките на ток, топлина и вода се извършват от други доставчици, различни от наемодателя, т. е сделките по доставката на тези стоки и сделката по отдаването под наем са при различни условия, т. е те могат да бъдат отделени една от друга, поради което не могат да бъдат разглеждани като една единствена доставка. По изложените съображения, решението на Административен съд- Пловдив като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд