Решение № 3283 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2019 г.

Решение № 3283 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от МБАЛ "Света Богородица" ООД, чрез адв. Николова, против решение № 1314/28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 13574/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Агенция за държавна финансова инспекция, чрез юрк. Димитров, изразява становище за неоснователност по касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд – София-град е отхвърлил иска на МБАЛ "Света Богородица" ООД против АДФИ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1370 лева по повод обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № НП 11011578/15.08.2013 г., издадено от директора на АДФИ. С решение от 29.10.2014 г. по НАХД № 15587 по описа на СРС за 2013 г., е отменено посоченото наказателно постановление, с което на МБАЛ "Света Богородица" ООД е наложено административно наказание "глоба" в размер на 7500 лева за нарушение на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 2 от ЗОП. Посоченото решение на СРС е обжалвано и е оставено в сила с решение № 652 от 02.02.2017 г. по КАНХД № 6800 по описа на АССГ за 2015 г. Претендираните имуществени вреди в размер на 1370 лева представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателното производство, образувано по жалбата на МБАЛ "Света Богородица" ООД срещу наказателното постановление. Административният съд е приел, че по делото не е доказано извършването на плащане, което да се приеме като реално претърпени и претендирани от ищеца имуществени вреди, тъй като не са представени доказателства за превеждането на сумата по банков път. Посочено е, че разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление пред съда, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Според последното, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 1370 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Необоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано настъпването на вредите и техния размер. Приложени са два договора за правна помощ–за сумата 600 лв, платена по банков път, и за сумата от 700 лв., платена в брой. Приложено е извлечение от сметката на адв. Николова за превод на сумата от 750 лв. на 09.12.2013 г., датата на подписване на договора за правна помощ по НАХД № 15587/2013 г на СРС. Тези доказателства безспорно установяват размера на адвокатското възнаграждение и начина на заплащането му. Без значение е фактът, че преводът на сумата надвишава уговореното възнаграждение, поради това е възможно да включва и други суми, заплатени от адвоката. Поради констатираното отменително основание, решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена АДФИ да заплати на МБАЛ "Света Богородица" ООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1370 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на наказателно постановление № НП 11011578/15.08.2013 г., издадено от директора на АДФИ. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък на същите. Те са в общ размер на 850 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 400 лева заплатен адвокатски хонорар, видно и от приложения договор за правна защита и съдействие. Пред касационната инстанция разноските са в общ размер на 412, 50 лева, съгласно приложения списък по настоящото дело. От посочената сума 12, 50 лева е заплатената държавна такса, а 400 лева са заплатен адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатения хонорар, който е уговорен към предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер. Въз основа на изложеното до тук, следва в полза на МБАЛ "Света Богородица" ООД да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 862, 50 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение