Решение № 9384 от 9.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на В. Иванов, подадена чрез пълномощници - адвокат С. Атанасов и адвокат М. Ангелов против Решение 5291/12.08.2022 г., постановено по административно дело 864/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РА50-705/17.09.2020 г. на Главния архитект на Столична община. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед. Касационната жалба на В. Иванов се поддържа от адвокат Атанасов, който моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки. Ответните страни Л. Зашева и П. Зашев, се явяват лично, като оспорват касационната жалба. Първата ответница се представлява и от адвокат Арабаджийска, която изразява становище в подкрепа на съдебното решение, съдържащо се в писмен отговор. Останалите ответни страни Главен архитект на Столична община, П. Вътков, А. Вътков, Й. Георгиева, Й. Петрова, И. Вътков, З. Узунов, Д. Узунов, Н. Джокина, Столична община - район "Кремиковци", редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е Заповед РА50-705/17.09.2020 г. на Главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект на план за регулация за УПИ X-302, кв. 18, м. кв. Сеславци, район Кремиковци, за образуване на нови УПИ X-304 и УПИ XII-304 за ПИ с идентификатор 68134.8270.304 по КККР и свързаното с това изменение на контактни УПИ VIII-294 и УПИ IX-301 и изменение на улична регулация о.т. 71 до о.т. 71а и от о.т. 71 до о.т. 62 по кафявите, зелени и червени линии, цифри, букви, текст зачертавания и щрихи, съгласно приложения проект. След анализ на събраните по делото доказателства, в това число и заключение по съдебно-техническа експертиза, съдебният състав е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Правилни са изводите му за издаване на заповедта от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на съответните административно-производствени правила. Настоящата съдебна инстанция споделя доводите на първостепенния съд и относно съответствието на оспорения акт с материалния закон. На първо място е установено, че външните регулационни линии на новопроектираните урегулирани поземлени имоти напълно съответстват на имотните граници на имот с идентификатор 68134.8270.304, поради което заповедта се явява постановена при правилно приложение на разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, която е посочена като правно основание за издаване на заповедта. На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява наличието и на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, а именно промяната в регулационния план, изразяваща се в разделянето на УПИ X-302 на два нови УПИ X-304 и УПИ XII-304 е извършена по предложение на гражданския съд, допуснал съдебна делба на този урегулиран поземлен имот. Двата новообразувани урегулирани поземлени имоти отговарят на изискванията за лице и повърхност, заложени в чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗУТ. Основният спор е свързан с местоположението на съществуващата жилищна сграда с идентификатор 68134.8270.304.1, която след изменение на регулационния план се явява разположена на страничната регулационна линия с новопроектирания УПИ XII-304. Това местоположение, както правилно е приел съдът съответства на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗУТ, която допуска сградите на основното застрояване да се разполагат на страничните регулационни линии. Действително, тази регулация на имотите, предполага свързано застрояване със съседния УПИ, което неоснователно се твърди за неосъществимо, при положение, че за територията липсва приет план за застрояване, който да определя характера и начина на застрояване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на съдебния акт, който е мотивиран и обоснован, доколкото въз основа на правилно установени обстоятелства са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна Л. Зашева следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на1200 лева. Воден от горното и на основание чл. 211, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,