Решение № 8769 от 24.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4072/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Б. М., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Тоскова против Решение 1547/21.02.2025 г., постановено по адм. д. 154/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена неговата жалба против Решение 12672 /04.12.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. По подробно изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Жалбата се поддържа в представено писмено становище и в съдебно заседание лично и чрез адв.Илиев. Представят се писмени доказателства статии от медии, отразяващи положението в Сирия към месеци февруари/ март/юли 2025г. и удостоверение за сключен граждански брак. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на осмо отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е било Решение 12672 /04.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. Б. М. е роден в гр. Хама с постоянен адрес Сирия, Гарб Алмащал, с основно образование, професия готвач, религия [заличен текст], неженен, с документ за самоличност лична карта, издадена на 10.11.2016г. от Сирийска арабска република. В проведеното с чужденеца интервю обективирано в протокол рег. УП-33729/26.09.2024г. търсещият закрила е заявил, че адресът му е в гр. Хама и там живял до 2016 година, след което заминал за Ливан, където живял до 2023 г. След като се върнал от Ливан живял в гр. Ариха, област Идлиб 6-7 месеца при майка му. Напуснал Сирия нелегално за Турция на 25.06.2024 година. Там останал 1 месец, а след това влязъл нелегално в България, през телената ограда. В проведеното интервю чуждия гражданин е посочил, че през 2014 г. е арестуван от сирийската държавна сигурност с обвинение за участие в митинг против правителството. Чуждият гражданин твърди, че причината за ареста му е обичта му с едно момиче, което в последствие се омъжило за офицер от държавна сигурност. Твърди, че при ареста бил подлаган на физическо насилие. Освободен е от ареста и не е бил осъждан. Твърдял е, че не е членувал в политически партии и не е имал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност. През 2016 година офицерът от държавна сигурност е отправил към него заплаха за убийство. Не бил получавал други заплахи. Преди година разбрал от приятели, че от държавна сигурност в Хама са питали за него. Напускането на Сирия обосновава с несигурността предвид водените военни действия. Излага опасения за живота си, поради отправените му заплахи. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на А. Б. М.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е възприел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и е достигнал до извод, че същия е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът e счел, че административният орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Направил е извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Посочил е, че след напускане на държавата по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя, а действията му изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. Счетено е, че не може по безспорен начин да се приеме за достоверно и не може да се определи като акт на преследване обстоятелството, че през 2014 година молителят е бил арестуван от държавна сигурност, заради момиче. Освен ареста му през 2014 година, той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход Сирия. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. Поради това, съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице основанията по чл. 9 ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. С оглед това е прието, че чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г., изхождайки от бежанската история на А. А. М. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия. Съобразно справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. Б. М.. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По силата на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В случая, съобразно изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд правилно е приел, че А. Б. М. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с обстановката в страната му на произход. Лицето е напуснало пределите на страната си по произход - Сирия, по лични причини като не са налице данни да е имал конкретни проблеми със сирийските власти в държавата си по произход от религиозен или друг характер. Не се обосновават основателни причини за преследване на лицето поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Установени са единствено лични причини, поради които чужденецът е напуснал държавата си по произход, които не покриват критериите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за получаване на закрила от чужденеца. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. Б. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е мотивирал липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая следва да се отчете и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, съгласно което, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от А. Б. М. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд - Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В подкрепа на изложеното са и представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-373/03.07.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Горните изводи не се променят от представените пред касационната инстанция писмени доказателства, включително удостоверение за сключен граждански брак между касационния жалбоподател и българска гражданка. Обстоятелството, че чужденецът е член на семейството на български гражданин е относима към производство по Закона за чужденците в Република България и неприложима в настоящото съдебно производство по ЗУБ. По изложените съображения, решението на Административен съд - Хасково, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение