Решение № 13600 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2010 г.

Решение № 13600 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Наслада-ЕВ" ЕООД - гр. Русе чрез процесуалния представител на дружеството адв. Огнян Минчев срещу решение № 314/15.02.2010 г., постановено по адм. дело № 2321/2009 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 902534/11.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 404/6.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна за отказ за възстановяване на ДДС в размер на 14 161,73 лв. и лихви в размер на 3 925,22 лв. по РА № 180800315/16.07.2008 г. Релевира се касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че в съдебното решение неправилно е разтълкувана разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.), както и се излагат доводи в жалбата, че макар посочената правна норма да е отменена, тя има материалноправен характер и е била действаща към момента, в който за доставчика е възникнало задължението за плащане на ДДС. Излага доводи за наличие на изискванията на чл. 128 ДОПК и са налице недължимо платени или събрани суми, подлежащи на възстановяване. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Минчев. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, макар в касационната жалба да не се излагат оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приложил чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.), тъй като прихващане се извършва само на изискуеми публичните задължения трябва да са изискуеми. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Варненският административен съд е бил сезиран с жалба от "Наслада-ЕВ" ЕООД срещу АПВ № 902534/11.06.2009 г. за отказ за възстановяване на ДДС в размер на 14 161,73 лв. и лихви в размер на 3 925,22 лв. За да отхвърли жалба съдът е приел, че с влязъл в сила РА № 180800315/16.07.2008 г. на жалбоподателя са установени задължения за ДДС за периода от месец октомври до месец декември 2005 г., тъй като доставките по фактурите, издадени от доставчиците "Ремонтстрой" ЕООД, "Еврострой Кирчев" ЕООД и "Стройкомплект инженеринг" ЕООД не са реално извършени. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че установените с цитирания ревизионен акт данъчни задължения са погасени от жалбоподателя с АПВ и чрез плащане. Освен това за да изгради правните си изводи, обусловили обжалвания пред настоящата касационна инстанция резултат, съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, с което е установено, че по ДДС-сметката на жалбоподателя не са постъпили суми от посочените доставчици. Според съда в конкретния случай жалбоподателят претендира възстановяване на суми, които е превел на търговски дружества в изпълнение на договорните им задължения по обективирани в процесните фактури доставки, но претендираното вземане от ревизионния акт не представлява недължимо платена или събрана сума за данъци. С чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.) според съда е създадено специално правило за събиране на установени данъчни задължения. Прието е в обжалваното решение, че доколкото установените задължения с ревизионния акт са погасени, единствената възможност, с която разполага жалбоподателя за възстановяване на недължимо платените на доставчиците суми е реда по чл. 59 ЗЗД. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.) създава задължение за получателя на суми, а това в процесния случай са доставчиците на касатора да върнат обратно получените суми по техните "ДДС-сметки", внесени от получателя по доставките, след като с ревизионен акт на последния е установено, че ДДС е начислен по нереални доставки и не му е признато право на приспадане на данъчен кредит. Това е така, защото получателят по доставката дължи плащане на данъчната основа и начисления от доставчика данък, като тези суми се превеждат по сметка на доставчика, т. е. задължението на получателя по доставки за стойността на доставката и данъка е към неговия доставчик, а не директно на държавата. За доставчика няма спор, че има задължение да начисли в счетоводството си така получения от получателя по доставката данък и да се разчете с бюджета, т. е. той събира данъка и негово задължение е да го внесе на републиканския бюджет. Следователно, задължение към републиканския бюджет има доставчика, а същинския платец на данъка е в опосредена връзка чрез доставчика си с държавата. Затова разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.) регламентира случаите, когато доставчикът макар и да е начислил ДДС и да го е събрал от получателя, не го е внесъл в бюджета и затова законодателят е разпоредил, че в тези случаи доставчикът трябва да върне обратно в ДДС-сметката на получателя тази сума, след като е установено безспорно, че е начислен ДДС без основание или на отпаднало основание, а в случая се касае до нереални доставки. Получателят може да търси платения данък от своя доставчик, тъй като той го е задържал в своята "ДДС-сметка" и в тази връзка законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че това може да стане по реда на чл. 59 ЗЗД, а не по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. В гражданското производство получателят трябва да докаже, че неговите съконтрахенти-доставчици са се обогатили неоснователно, получавайки данъка по нереални доставки. Освен това следва да се държи сметка, че разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК задължава приходния орган да възстанови/прихване данък, когато му бъде предявен влязъл в сила съдебен или административен акт, с който е установено, че в полза на задълженото лице е признато получаване на суми. Както се отрази по-горе с ревизионният акт на касатора му е определено данъчно задължение по нереални доставки и не може въз основа на този акт, последният да иска възстановяване/прихващане на ДДС по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. Затова като не е признат данъчен кредит по влезлия в сила ревизионен акт на получателя по доставките и е определено за внасяне данъчно задължение за ДДС, то определеното по акта задължение не е без основание или на отпаднало основание и не може да се иска от държавата неговото възстановяване по посочения в ДОПК ред. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,