Решение № 3951 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8232/2010 г.

ВАСV отделение21.03.2011 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1136 от 26.04.2010 г., постановено по адм. д. № 9164/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3951 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8232/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Антимов Йосифов, от гр. Монтана, против решение № 1136 от 26.04.2010 г., постановено по адм. д. № 9164/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - директорът на агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на Иван Антимов Йосифов против заповед № 10023/16.12.2009 г. на директора на агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че Иван Антимов Йосифов е заемал длъжността "държавен инспектор" в Регионално митническо управление - София. До приемане на новия устройствен правилник на агенцията и утвърждаване на длъжностното разписание в сила от 15.12.2009 г. за длъжността "държавен инспектор" са били предвидени 9 бр., а след това 1 бр. Със заповед от 12.11.2009 г. органът по назначаването е утвърдил процедура за съкращаване на персонала на Агенция "Митници", като същата е приложение към заповедта. В част трета от процедурата са регламентирани правилата за съкращаване на длъжностите, заемани по служебно правоотношение, съобразно които следва да се назначи комисия, която да оцени всички служители от съответното учреждение, заемащи предвидената за съкращаване длъжност, по критерии за подбор, подробно описани в процедурата. Комисията следва да класира служителите във възходящ ред според получените от тях оценки, като въз основа на получените резултати комисията предлага за съкращаване служителите с най-ниски оценки, съобразно броя на длъжностите, определени за съкращаване (т. 21-24.3 от процедурата). Със заповед от 01.12.2009 г. директорът на Агенция "Митници" е назначил комисия за извършване на подбор в т. ч. и за длъжността, заемана от Иван Йосифов. С протокол от 07.12.2009 г. назначената комисия е оценила, определените за участието в подбора служители, като от всички, заемащи длъжността "държавен инспектор" жалбоподателят е получил най- ниска оценка - 54 точки. При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Йосифов, като независимо, че длъжността е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, то са намалени бройките, определени да изпълняват длъжността. При тези данни законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че е налице съкращаване на заеманата от касатора длъжност. В случая е спазена и утвърдената процедура за съкращаване на персонала на агенция "Митници" като касаторът е участвал в подбора и е бил оценен съобразно приетите критерии. Неправилни са изводите на съда за неприложимост, на приетите от органа по назначаването, правила за подбор, но това не е довело до незаконосъобразност на крайния извод за неоснователност на оспорването. Правилно съдът е приел, че преценката кои служители да бъдат съкратени, се осъществява при условията на предоставена на органа по назначаването оперативна самостоятелност. Административните актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност на общо основание подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, освен когато този контрол е изрично изключен със закон, какъвто не е конкретният случай. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Ето защо ако съдът установи, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност, трябва да провери спазването и на тази регулация. Действително в Закона за държавния служител не е предвидено да се извършва подбор при съкращаване на длъжности, преценката за това кои държавни служители ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на органа. Това обаче не означава, че ако органът по назначаване създаде вътрешни правила при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност, то не следва да ги спазва. След като органът по назначаването е приел свои правила, при които да упражни преценката си кой служител да остави на работа и с кой да прекрати служебното правоотношение, оповестил е тези правила публично пред служителите на Агенция "Митници", то същите стават част от нормативно установените граници на оперативната му самостоятелност, докато са действащи. Издадената заповед и утвърдените с нея правила за извършване на подбора са задължителни и за издателя им. По арг. на чл. 13 от АПК утвърдената процедура за съкращаване очертава вътрешните правила при упражняване на оперативната самостоятелност на органа по назначаването по прилагане на закона и постигане на целите му. Същите са гаранция за реализиране на основните принципи на административното производство за откритост, достоверност и пълнота на информацията, както и публичност и прозрачност в производство по издаване на административния акт и същевременно осигуряват и съответствието на акта с целта на закона, а именно (предвид определените от органа по назначаването критерии за извършване на подбор) на работа да останат лицата, притежаващи най-добра професионална подготовка и компетентност. В случая, както беше отбелязано по-горе, тези правила са спазени. Доводите на касатора за необективност на оценката са неоснователни. В правомощията на съда е да осъществи контрол спазени ли са изискванията за законосъобразност на административния акт, но същият не е оправомощен да контролира правилността и обективността на оценяването, което е въпрос на дискреция на административния орган. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2