Решение № 1121 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2014 г.

Решение № 1121 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Христов Вълчев и Снежана Иванова Вълчева, и двамата от гр. Плевен, против решение № 247 от 19.05.2014 г. на Административен съд - Плевен по административно дело № 215/2014 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Иван Христов Вълчев против заповед № 196/20.12.2013 г., изменена със заповед № РД-05-0015/14.01.2014 г., издадени от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложение 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторите молят оспореното съдебно решение да бъде отменено, както и да им се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен, чрез пълномощника си юрк. Венкова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага потвърждаването на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. От данните по делото е видно, че касаторът Иван Христов Вълчев е лице с трайно намалена работоспособност. Видно от ЕР № 0693/050/15.03.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания - III състав при "УМБАЛ Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ" ЕАД - Плевен, Вълчев е със 71% трайно намалена работоспособност, пожизнено, с водеща диагноза "Хронична исхемична болест на сърцето". Със заявление-декларация № 196/5.12.2013 г. Иван Вълчев е поискал да му бъде издадена безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2014 г., като е приложил копие от ЕР № 0693/050/15.03.2010 г. на ТЕЛК, копие от свидетелство за регистрация на моторното превозно средство № 005562806, копие от застрахователна полица за сключена застраховка "Гражданска отговорност" № 06113002010483. Със заповед № 196 от 20.12.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен (съгласно заповед № РД-05-0162/21.06.2013 г.) на Иван Христов Вълчев му е отказано предоставянето на безплатен винетен стикер за 2014 г., тъй като не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-19 от 2.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст от винетни такси при ползване на републиканските пътища (Наредбата № Н-19/2.12.2008 г.). Тази заповед е обжалвана от Вълчев, като случаят му е преразгледан от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Плевен, който със заповед № РД 05-0015/14.01.2014 г. е изменил заповед № 196/20.12.2013 г. на директора на ДСП - Плевен, с която е отказано на Иван Вълчев получаването на един безплатен винетен стикер за 2014 г. по реда на Наредба № Н-19/2.12.2008 г. в частта й относно фактическите и правните основания за издаването й, като вместо изписаният в процесната заповед текст "съгл. чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-19/2.12.2008 г. да се чете "съгл. чл. 1, ал. 2 от Наредба № Н-19/2.12.2008 г.". Заповед № 196/20.12.2013 г. и заповед № РД 05-0015/14.01.2014 г., издадени от директора на ДСП - Плевен, са обжалвани от заявителя пред директора на Районна дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Плевен, който с решение № 94 ИИ-0002-0003/10.02.2014 г. е отхвърлил жалбата по съображения, че автомобилът, за който се иска отпускане на безплатен винетен стикер за 2014 г., е в режим на съсобственост между Иван Вълчев и дъщеря му Снежана Вълчева, с оглед на което не е спазена една от предпоставките за отпускане на безплатна винетка - автомобилът да бъде собственост на лицето с трайно намалена работоспособност или съпружеска имуществена общност. Недоволен от отхвърлянето на жалбата му, Иван Вълчев е обжалвал заповед № 196/20.12.2013 г. и заповед № РД 05-0015/14.01.2014 г., издадени от директора на ДСП - Плевен пред Административен съд - Плевен, който с обжалваното пред настоящия съдебен състав решение № 247 от 19.05.2014 г. по административно дело № 215/2014 г. е отхвърлил жалбата му, а в съдебното производство е конституирана като заинтересована страна и дъщеря му Снежана Вълчева в качеството й на съсобственик на процесния автомобил. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентен орган в изискуемата от закона форма и съдържание, без нарушение на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел - от отпускането на безплатния винетен стикер за една календарна година да се ползват само лицето, което е с трайно намалена работоспособност 50% или над 50% или неговият съпруг, но не и други лица, които делят собствеността с неработоспособното лице, извън съпружеската имуществена общност. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваното решение не страда от твърдяните от касаторите пороци. Аргументите в касационната жалба за противното не могат да бъдат кредитирани, тъй като не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Плевенския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда, в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правен извод за неоснователност на сезиралата го жалба. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № Н-19 лицата, които са трайно неработоспособни, имат право да получават безплатно една едногодишна винетка за един собствен или съпружеска имуществена общност лек автомобил по реда, определен в глава втора. Спорът по делото е за това, налице ли е била втората предпоставка за издаване на искания безплатен винетен стикер за автомобила на Вълчев. Между страните по делото липсва спор, че единият от жалбоподателите - Иван Вълчев, отговаря на първото изискване на закона - да е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. В тази връзка по делото са ангажирани доказателства, удостоверяващи наличието на 71% намалена работоспособност на Иван Вълчев, пожизнено. Безплатните винетни стикери са необходими за ежедневното обслужване на лицата с увреждания. Целта на отпускането на безплатни винетни стикери на посочените лица е за финансово облекчаване, като част от мерките, които държавата предприема за постигане на равни възможности и социална интеграция на тези лица. В случая автомобилът, за който се иска отпускане на безплатна винетка, е със собственици - Иван Вълчев, който е лице с трайно намалена работоспособност, и неговата дъщеря - Снежана Вълчева, придобит като наследство от починалата съпруга на Вълчев. Съдържанието на правото на социално подпомагане го определя като социално право. Правото на социално подпомагане има личен характер, т.е. правото може да бъде упражнено само и непосредствено от неговия носител - физическо лице, семейство или съвместно живеещи лица. Ето защо, в законодателството е установена индивидуализация на престациите по социално подпомагане, т.е. видът, формите и размера се определят съобразно особеностите на конкретния случай, макар и по предварително общо установени критерии. По този начин се отчитат особеностите в личността на подпомаганото лице, на житейската обстановка и други фактори, което позволява реално покриване на нуждата. За физическото лице, съсобственик на автомобила, е съществувала възможност то само да избере дали автомобила да бъде в режим на съсобственост с дъщеря му, или да изкупи дела на съсобственика (който притежава идеална част) и да регистрира автомобила на свое име и едва тогава в качеството му на лице с увреждане и собственик да ползва изключението от общото правило, регламентирано от Наредба № Н-19 от 2.12.2008 г. Ето защо, настоящия касационен състав счита, че за Иван Вълчев не са налице предвидените в Наредба № Н-19 от 2.12.2008 г. материалноправни предпоставки за издаване на безплатен винетен стикер с цел освобождаване от винетни такси при ползване на републиканските пътища. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № Н-19 от 2.12.2008 г. (както и на чл. 10в, ал. 1 от Закона за пътищата) е напълно ясна по отношение на автомобила, за който може да се иска издаване на безплатен винетен стикер - същия следва да бъде регистриран на правоимащото лице или да е в режим на съпружеска имуществена общност. Законодателят е предвидил изключение от правилото, което изисква правоимащото лице да бъде единствен собственик, поради което е въвел съсобствеността върху автомобил, придобит по време на брака, т.е. съпружеска имуществена общност. Съсобственост, придобита чрез наследство, делба и т. н. не е предвидена в чл. 1, ал. 2 от Наредба № Н-19 от 2.12.2008 г., поради което същата разпоредба не подлежи на разширително тълкуване, каквито са твърденията на касаторите. Възраженията на касаторите, че първоинстанционният съд не е коментирал, дали Снежана Вълчева е лице с 50 или над 50% трайно намалена работоспособност, а въпреки това е приел, че директорът на ДСП - Плевен е издал законосъобразен административен акт, е неоснователно. Със заповед № РД 05-0015/14.01.2014 г. на директора на ДСП - Плевен е изменена по жалба на Вълчев първоначалната заповед № 196/20.12.2013 г., и то по отношение на фактическите и правните основания за издаването й. В действителност, ако Снежана Вълчева е лице с трайно увреждане по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), за нея ще е налице първата предпоставка за предоставяне на безплатен винетен стикер и тя също ще е правоимащо лице. Въпреки че не е изрично посочено в Наредба № Н-19/2.12.2008 г., този извод се извежда от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от същата Наредба. Неоснователно е и възражението на касаторите за противоречие на чл. 1, ал. 2 от Наредба № Н-19/2.12.2008 с нормативните изисквания в ЗИХУ, тъй като трайно неработоспособното лице било поставено в по-неблагоприятно положение от други такива лица, при които не е налице съсобственост на автомобила. Целта на законодателя е била да се подпомогнат икономически определени членове на обществото, като бъдат освободени от задължението да заплащат конкретно публично вземане - винетна такса по чл. 10 от Закона за пътищата. Обсъжданата правна закрила е съобразена именно с този критерий и не би могла да включва трети лица, които са съсобственици с лица с трайно намалена работоспособност, освен ако не са съпрузи. С оглед на това няма правно основание да се приеме, че Вълчев е поставен в по-неблагоприятно положение от другите неработоспособни лица с 50 и над 50% трайно намалена работоспособност, които са собственици на пътно-транспортни средства, както се поддържа от касаторите. Изложеното налага извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не следва да бъде уважено и акцесорното касаторово искане за присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,