Решение № 8098 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13916/2010 г.

Решение № 8098 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13916/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Варна", подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Сирма Кирилова, срещу решение № 1822 от 20.09.2010 г., постановено по адм. дело № 2210 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна, с което е отменено решение към ЕАД № 2005/4-453 от 26.01.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-26 от 6.03.2009 г. на началника на митница Варна. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Томилимпекс" ЕООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред административния съд е било решение към ЕАД № 2005/4-453 от 26.01.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-26 от 6.03.2009 г. на началника на митница Варна. Със същото е определена дължима разлика до пълния размер на митническите задължения и другите държавни вземания - мито в размер на 0.00 лв. и ДДС в размер на 4 099.84 лв. в резултат на извършена корекция на декларираната митническа стойност от 700.00 щ. д. на тон, съобразно фактура № 405.24723 от 6.12.2005 г., издадена от ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd и определена нова такава по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ, равна на 1 380.00 щ. д./тон. Прието е, че декларираната стойност е занижена, като е осъществено позоваване на борсови цени на същата стока и позоваване, в резултат на запитване по линията на международното сътрудничество. Конкретно, в съответствие с допълнителен протокол към споразумение между ЕО и Швейцария, е поискано съдействие с цел проверка автентичността на документи представени пред българските митнически власти при вноса на зелено кафе на зърна, сорт робуста, от Индонезия, чрез швейцарското дружество посредник ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd, поради съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност по фактури, конкретно посочени във връзка с осъществяван многократно внос от проверяваното българско дружество. Във връзка със запитването е получен отговор вх. № 4424/261 от 12.05.2010 г., с приложена окончателна фактура № 405.24723 от 6.12.2005 г., издадена от ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd, договор № 48750193 от 27.10.2005 г., банкови извлечения и пр. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като според експерта декларираните по ЕАД данни за количество, единична цена и обща стойност на закупената стойност съвпадат със заплатените и заведени в счетоводството на "Томилимпекс" ЕООД. Заключението е кредитирано от съда като компетентно изготвени. С определение от 12.05.2009 г. съдът, на основание чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е открил производство по оспорване съдържанието на посочената фактура и договор, като доказателствената тежест е в лицето на ответната страна - митническият орган, понеже е страна, която ги е представила. Доказателства за установяване истинността на съдържанието на оспорените писмени частни документи не са представени. Решаващият съд приема, че в хода на последващия контрол митническите органи не са събрали доказателства за друга декларирана митническа стойност по внос на идентични стоки от други вносители през приблизително същия период от време, като събраните в хода на съдебното производство доказателства, обосновават друг извод от направения от страна на митническия орган. Съдът намира за неправилно позоваването на митническите органи на борсовата цена на кафето, като съгласно приложената разпечатка, обявената цена е борсовата цена на кафе робуста при доставка LIFFE (Лондонска международна борса за финансови фючърси и опции) и е 1 206 щ. д./тон. В случая се касае за борсови цени по фючърсни сделки, които са неотносими към определяне на митническата стойност. Според съда няма пречка при определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 от ЗМ да се съобразяват борсовите цени, но не всички борсови сделки, а само тези които се сключват на реалния борсов пазар, които уреждат реална доставка на стока. Фючърсните сделки не са борсови сделки за реална доставка, а са безусловни срочни сделки, които се сключват с цел реализиране на печалба от изменението на цените на фючърсния пазар. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил спорния въпрос, а именно каква е митническата стойност на стоката по ЕАД № 2005/4-453 от 26.01.2006 г., представена пред МП "Пристанище Варна", дали декларираната с митническа стойност 700 щ. д./тон, съобразно № 405.24723 от 6.12.2005 г. или 1 380 щ. д./тон., както е определена от митническите органи по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ в резултат на извършен последващ митнически контрол по чл. 84а и сл. от ЗМ. За да отговори на спорния въпрос първоинстанционният съд е изложил много подробно установената фактическа обстановка, свързана както с извършения внос, така и с предприетите действия при последващия митнически контрол, дал е тълкуване на правните институти, относими към спора, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по спора. Основно място в тях намират изводите на съда относно доказателствената стойност на отговора, получен от Швейцарската митническа администрация по линия на международното сътрудничество. Направените констатации в тази насока са логически издържани и в съответствие със закона и се споделят от настоящата инстанция. Правилен е изводът, че липсват ясни и точни мотиви на издадения административен акт. С оглед на извършеното оспорване от жалбоподателя, ответна страна по касационна жалба, на последните, от страна на първоинстанционния съд е открито производство по чл. 193 от ГПК, като правилно е прието, че тежестта на доказване е на митническата администрация. Правилно съдът е кредитирал и заключенията по двете съдебни експертизи. Наличните доказателства по делото действително пораждат съмнения в достоверността на договорената и заплатена митническа стойност на внесената стока по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, но събраните и ангажирани доказателства от митническата администрация не дават възможност за определяне на митническата стойност при условията на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на закона при издаването на обжалвания административен акт са правилни и логически обосновани. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че административният съд - Варна е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,