Решение № 4030 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2011 г.

Решение № 4030 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница - Пловдив срещу решение № 349 от 8.03.2011 г. по адм. дело № 612/2010 г. на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение по жалба на "Фитони" ООД е отменено изцяло решение за промяна на митническа стойност № 2390 от 28.12.2009 г. на и. д. началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 106/26.02.2010 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на дружеството са определени за доплащане мито в размер на 2914,83 лв. и ДДС в размер на 5532,59 лв., както и лихви за забава, по ЕАД № 07ВG003000Н0209267/20071002 г., както и Митница Пловдив е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 689,68 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу решението на митническия орган. Ответникът в касационното производство "Фитони" ООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. По отношение на основателността й съдът приема следното: С решението на митническия орган, предмет на обжалване пред административния съд на "Фитони" ООД, гр. Пловдив са определени за доплащане мито в размер на 2914,83 лв. и ДДС в размер на 5532,59, както и лихви за забава по ЕАД № 07ВG003000Н0209267 от 02.10.2007 г. в резултат на увеличена митническа стойност на внесените стоки. Административният акт е издаден на основание чл. 201, § 1, б. "а" и § 2, вр. с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. на Съвета, по повод неправилно декларирана митническа стойност на внесени стоки, поставени с описаната ЕАД под режим допускане до свободно обръщение с цел крайно потребление, с доставчик "Шензен Луохайшенг ентранс Ко. ЛТД", Китай. За да отмени решението на началника на митница Пловдив, съдът е установил, че в резултат на извършена проверка от митническите органи, е констатирано, че доставчикът е издал на оспорващия фактура № TN07730-2/15.08.2007 г. за доставка на стоки - дамски, мъжки, детски обувки, играчки и дрехи, които с описаната ЕАД са поставени под режим допускане за свободно обръщение, с декларирана митническа стойност 21439 щатски долара /щ. д./ и левова равностойност 30004,32 лв., като стоките са били заприходени в счетоводните регистри на получателя въз основа на фактурата за доставка и ЕАД. В хода на проверката по реда на последващия контрол, митническите органи установили извършени банкови преводи от получателя към доставчика в размер на 10 000 щ. д. на 06.08.2007 г., 16500 щ. д. на 13.09.2007 г. и 15000 щ. д., поради което приели, че реално установената митническа стойност на стоките следва да бъде в размер на 58080,08 лв., вместо първоначално декларираната от 30004,32 лв. на основание чл. 29, § 1 и § 3, б. "а" от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. В мотивите си съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в което е констатирано, че съгласно счетоводните справки на дружеството към 01.01.2008 г. в сметка "доставчици", партидата на "Шензен Луохайшенг ентранс Ко. ЛТД" е с осчетоводен процесния ЕАД на стойност 21439 щ. д. и осчетоводен превод на стойност 21439 щ. д. и осчетоводен аванс - 25000 щ. д. Разликата от превода - 35061 щ. д., формирана от 10061 щ. д. от превода към "Шензен Луохайшенг ентранс Ко. ЛТД", Китай + 25000 щ. д. от превода към "Шензен Яжианксинг импорт Ко" ЛТД, Китай, е осчетоводена с прихващане по партидата към другите двама доставчици - "Джерико Фежерал Тейдинг", Китай и "Шензен Яжианксинг импорт Ко" ЛТД, Китай. Експертизата е установила, че извършеното прихващане по ЕАД и банкови преводи е на база свързаност на фирмите доставчици и съществува съответствие между получените стоки по ЕАД, извършените плащания, възникналите задължения и окончателното разплащане. Според съда неправилно митническите органи са се позовали на извършените валутни преводи към "Шензен Луохайшенг ентранс Ко. ЛТД", Китай, "Шензен Яжианксинг импорт Ко" ЛТД, Китай и "Джерико Фежерал Тейдинг", Китай, определяйки на тази основа действително платената цена за стоките по фактура № ТN 07730-2/15.08.2007 г. От заключението на вещото лице по ССЕ е установено, че с въпросните преводи са извършени авансови плащания към други двама доставчици. При така установеното от фактическа страна, съдът е извел правни изводи за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като митническите органи не са взели предвид счетоводното отразяване на извършените валутни преводи. Поради това липсва основание за корекция на декларираната по ЕАД митническа стойност. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав след като прецени събраните по делото документи, в това число и административната преписка, счита, че съдът не се е съобразил и взел предвид съществуващ в преписката документ, който е от съществено значение за спора. По делото се намира решение № 1080/03/10/2007 на началника на митница Пловдив. Видно от него е, че при подаване на ЕАД № 07ВG003000Н0209267/20071002 е извършен преглед на документите и преписката във връзка с представения от "ФИТОНИ" ООД ЕАД. Видно от същото решение е, че след извършен сравнителен анализ е прието, че стоката, оформена за свободно обръщение по този ЕАД, е със занижена митническа стойност. Установено е при тази съпоставка, че цената на сходни стоки, изнесени в същия момент от Китай, е по-висока. Направен е извод, че декларираната от вносителя митническа стойност на стоката по въпросната ЕАД не е реална, поради което е прието, че същата следва да се определи съобразно чл. 30, ал. 2, т. "б" от Регламент на съвета (ЕИО) № 2913/92 от 12.10.1992 г. По тези съображения с решението е определена нова митническа стойност на осн. чл. 30, ал. 2, б. "б" от МК на стоките по въпросната ЕАД декларирани в позиции № 1, 11, 12, 14, 17, 22. В резултат на определената нова митническа стойност в т. 2 от решението са определени в допълнителен размер публични задължения на фирма "ФИТОНИ" ООД общо - 1205,93 лева на осн. чл. 204 по реда на чл. 214, ал. 1 от Регламент № 2913, както и законната лихва на осн. чл. 232, ал. 1, т. "б" от същия регламент. В т. 4 от решението е отбелязано, че задълженията по т. 2 са заплатени с два броя платежни нареждания от 03.10.2007 г. Посоченото решение очевидно е съобщено на "ФИТОНИ" ООД след като във връзка с него дружеството е осъществило плащане на допълнително определените публични задължения. По делото липсват данни това решение да е отменено или изменено по реда на обжалването му или по реда на чл. 99 АПК. Не би могло да се приеме, че с решение № 2390/28/12/2009 (обжалваното), макар и издадено по специалния ред, регламентиран в ЗМ е постигнат ефектът на отмяната по реда на чл. 99 от АПК, тъй като проверката в резултат на която е издадено обжалваното решение е инициирана след сроковете по чл. 102 АПК за възобновяване на производството по реда на чл. 99 от АПК. Следователно, към датата на издаване на процесното обжалвано решение от митническия орган е налице предходно неотменено, влязло в сила решение, с което същият митнически орган е извършил проверка по въпросната ЕАД относно митническата стойност на стоките по нея. Последващото решение на митническия орган (обжалваното) за определяне на митническата стойност на стоките по същия ЕАД е издадено без основание, поради което е нищожно. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че административният съд е трябвало да вземе предвид и прецени посочените по-горе обстоятелства, в резултат на което е следвало да прогласи нищожността на оспореното пред него решение на митническия орган. Вместо това, съдът неправилно го е отменил като незаконосъобразно. Решението на административния съд следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което се прогласи нищожността на обжалваното митническо решение. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд