Решение № 16010 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2017 г.

Решение № 16010 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. К. от [населено място] против решение № 55/16.06.2017 г. по адм. д. № 16/2017 г. на Административен съд - Габрово. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че съдът неправилно е коментирал и възприел показанията на разпитаните свидетели и е постановил решението си в нарушение на Закона за задълженията и договорите, Търговския закон, Закона за ветеринарно-медицинското дело, Закона за защита на животните и ЕКЗПЧОС. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове. Ответникът по касационната жалба – ДНСК - София, редовно призована, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Не са налице касационни основания по чл. 209 АПК. Верен е изводът на АС, че не е доказано по категоричен начин премахването на колове по време на изпълнение на заповедта за премахване на незаконен строеж. Обосновани са и изводите относно липсата на условия за допустимост на иска съгласно чл. 204 АПК с оглед искането от 09.10.2013 г., предвид приложените по делото съдебни решения, доколкото не е налице отменен административен акт, от който да са причинени вреди. Касационната жалба следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на разглеждане пред Административен съд - Габрово е искова молба от М. К. против Дирекция за национален строителен контрол – София, с искане за присъждане на имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Исковата претенция включва обезщетение от 300 лева за причинени й материални щети и 29 700 лева неимуществени вреди, както и искане ответната страна да бъде осъдена да й възстанови 10 броя нови бетонни колове. Като второ основание на претенцията си за заплащане на обезщетение ищцата сочи, че към 29.10.2013 година от РО "НСК" по нейно искане с вх. № Гб-310-01-061 от 09.10.2013 година не са й предоставили документ, от който да е видно, че незаконната част на жилищната й сграда е премахната. Това според ищцата е пречка да получи виза за проектиране и разрешение за строеж от Община Габрово, за да направи отново старата си ограда. С Решение № 446 от 13.01.2017 година, по адм. дело № 5742/2015 година на ВАС, III отд., е отменено Решение № 1 от 11.03.2015 година по гр. дело № 17/2013 г. на Административен съд – Габрово и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Административният съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете на М. К. против Дирекция за национален строителен контрол – София с искане за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, нанесени по време на принудително изпълнение на влязъл в сила административен акт. Оставил е без разглеждане предявения иск против Дирекция за национален строителен контрол – София за заплащане на нанесени имуществени и неимуществени вреди в резултат на отказ по искане на ищцата с вх. № Гб-310-01-061 от 09.10.2013 година до РО "НСК" – Габрово и е прекратил производството в тази му част. Осъдена е М. К. да заплати на Дирекция за национален строителен контрол – София сумата от 2000 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел за неоснователна и недоказана претенцията на ищцата за нанесени вреди по време на принудително изпълнение на влязъл в сила административен акт, а именно - Заповед № ДК-02-СЦР-30 от 02.05.2011 година на Началника на РДНСК – СЦР. Посочил е, че събраните по делото доказателства установяват, че посочената заповед е била изпълнена доброволно от ищцата, като е бил премахнат незаконен строеж, представляващ прозирна ограда, изграден в описан в протокола недвижим имот. Решението е правилно. Постановено е при съобразяване на доказателствата по делото и на приложимия материален закон. От фактическа страна по делото е установено, че на 04.10.2013 година от 10. 00 часа било насрочено принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-14 от 11.11.2010 година на Началника на РДНСК – СЦР – Русе, потвърдена от Административен съд – Габрово. На посочената дата в 9. 30 часа К. в присъствието на служител на РО "НСК" – Габрово доброволно е премахнала оградата, предмет на горепосочената заповед. По втората претенция на ищцата се установява, че тя е подала искане с вх. № Гб-310-01-061 от 09.10.2013 година до РО "НСК" – Габрово, на което е отговорено с писмо изх. № Гб-310-00-392 от 01.11.2013 година. Видно от представените по делото надлежно заверени копия от Решение № 8 от 04.03.2014 година по адм. дело № 188/2013 по описа на Административен съд – Габрово и Решение № 13658 от 14.11.2014 година по адм. дело № 4685/2014 г. по описа на ВАС, седмо отделение, ищцата е обжалвала отказ да й бъде предоставена информация и документи, но жалбата й е приета за неоснователна, поради това че исканата от ищцата информация й е предоставена. Съдът е изложил подробен анализ на събраните по делото доказателства и изводите му са обосновани и по двете претенции, заявени с исковата молба. При разпита на свидетелите са оформени две групи с противоречиви показания и от съпоставянето на позициите им не може да се направи категоричен извод, че при премахването на незаконната сграда на ищцата, умишлено са били унищожени 10 бр. колове, намиращи се непосредствено зад премахнатата ограда. Правилно съдът е посочил, че от доказателствата не може да се направи категоричен извод, че към 04.10.2013 година в имота е имало втори ред оградни колове, както и че оградни колове от този втори ред са били натрошени от някого – служител от администрацията на ответника и/или работник, ангажиран с принудителното изпълнение на заповедта за премахване на незаконен строеж. Тезата на ищцата се подкрепя само от посочения от нея свидетел, но не и от показанията на останалите свидетели. При липсата на категорични и еднопосочни доказателства за извършени незаконни действия от служители на ответника, обоснован е изводът на съда за неоснователност на претенцията. Правилно е решението и в частта на претенцията за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен отказ да й се отговори изрично на депозирано от нея искане с вх. № Гб-310-01-061 от 09.10.2013 година до РО "НСК" – Габрово. Видно от представените по делото надлежно заверени копия от Решение № 8 от 04.03.2014 година по адм. дело № 188/2013 г. по описа на Административен съд – Габрово и Решение № 13658 от 14.11.2014 година по адм. дело № 4685/2014 г. по описа на ВАС, седмо отделение, по това нейно искане е налице влязло в сила съдебно решение, в което Възраженията на ищцата са приети за неоснователни. Поради това, че К. е обжалвала решението изцяло, касационната инстанция приема, че то е обжалвано и в частта на разноските. В тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон. Присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно посочените разпоредби касационната инстанция приема, че дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 200 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,