Решение № 446 от 1.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2249/2011 г.

Решение № 446 от 1.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2249/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния Прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение № 354 от 18.05.2011 г. постановено по НОХ дело № 1301/2011 г. на Плевенския районен съд. В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е одобрил споразумението в частта, с която е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Иска се производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила протоколно определение, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение № 354, постановено в съдебно заседание на 18.05.2011 г. по НОХ дело № 1301/2011 г. Плевенският районен съд е одобрил постигнатото споразумение между прокурора и защитника, с което подсъдимият Е. А. А. се е признал за виновен в това, че на 3.05.2011 г. в гр. Плевен управлявал МПС без да притежава съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство и на основание чл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването му с изпитателен срок от три години. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело. Разгледано по същество е основателно поради следните съображения. Преди да одобри постигнатото между прокурора и защитника споразумение за решаване на делото, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК да провери дали не противоречи на закона. В конкретния случай такова противоречие е налице в частта, с която е постигнато съгласие по въпроса за начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът се е съгласил да бъде приложен института на условното осъждане, без да извърши проверка на данните отразени в приложеното свидетелство за съдимост и без да съобрази разпоредбите на глави седма и десета НК. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, като в свидетелството му за съдимост/ л. 16 от досъдебното производство/ има отразени три влязли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер извършени като пълнолетен, по две от които са му налагани наказания лишаване от свобода. С присъдата по НОХ дело № 439/91 г. е осъден на десет месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. В изпитателния срок не е извършил ново умишлено престъпление и е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. С присъда по НОХ дело № 1040/2006 г. е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което също е отложено с изпитателен срок от три години. За второто осъждане не е могла да настъпи реабилитация по право предвид забраната на чл. 86, ал. 2 НК. При тези данни не може да се приеме, че е налице осъждане на лишаване от свобода за първи път, като едно от основанията за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Като е приел противното и е одобрил споразумението в частта относно начина на изтърпяване на наказанието, съдът е нарушил материалния закон. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, защото е довело до неоснователно смекчаване наказателното положение на осъдения. То е основание за отмяна на непроверяваното по казационен ред определение. На това основание производството по делото следва да бъде възобновено. Нарушението може да бъде отстранено само при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Определението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни правомощията си по чл. 382, ал. 5 НПК, като предложи промени в споразумението, които да се обсъдят от страните Ако те се съгласят с тях следва да бъдат вписани в окончателното споразумение и последното да бъде одобрено от съда. В противен случай следва да продължи разглеждането на делото по общия ред съобразно внесения обвинителен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение