Решение № 12158 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8467/2015 г.

Решение № 12158 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8467/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР С. против решение № 471/10.06.2015 г., постановено по адм. дело № 347/2015 г. на Административен съд С. - област / АССО/, с което е отменена негова заповед № 517з-896/19.03.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Д. И. М. от град С. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Д. И. М., чрез пълномощника си адв. Симитчиев оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред АССО е била заповед № 517з-896/19.03.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР С., с която на Д. И. М. - разузнавач VI ст. в група "Криминална полиция" на Районно управление "Полиция" - Самоков при ОД на МВР С., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от eдна година". Като нарушения на служебната дисциплина е посочено следното: на 10.10.2014 около 16.30 часа при проверка по подаден сигнал от К. Я. за намерени в къщата й, находяща се в с. П. растения, определени от нея като "канабис", е посетил къщата със служебния си автомобил, иззел е вещи от нея без да състави протокол, както и не отразил в пътния лист и в пътната книжка пътуването на служебния автомобил. С действията си М. е нарушил разпоредбите на чл. 15, ал. 1 ЗМВР и чл. 212, ал. 1 НПК, както и задълженията си, произтичащи от типовата длъжностна характеристика за длъжността "разузнавач" VI V степен в група "Криминална полиция" на РУП, както и чл. 59 от утвърдените с МЗ№ I-з-305/21.02.2014 г. вътрешни правила за организацията и експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 194, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при допуснати нарушения на чл. 210, ал. 1 ЗМВР /липсва описание на нарушението: мястото и времето на извършването му, както и разпоредбите, които са нарушени/; нарушение на чл. 206, ал. 2, т. 4 от ЗМВР/ не са оценени всички събрани доказателства, както и цялостната дейност на служителя в МВР, както и последиците от деянието/; налице е противоречие между посочените нарушения и правното основание, посочено в заповедта. Поради това същата е отменена като незаконосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Съгласно приложените към дисциплинарната преписка доказателства се установява, че на 10.10.2014 г. след обяд по повод получен сигнал са отишли до с. П. със служебен автомобил, на място са посетили необитаема къща, в която са се намирали майка и дъщеря, които са твърдели, че са намерили растения, приличащи на "марихуана". Влизайки в къщата заедно с колегата си, полицаите намерили в една от стаите 5 - 6 броя изсъхнали растения, с кафяв цвят, завързани на пирони за стените. Извикан е бил на място експерт Д., който извършил полеви тест на растенията, който е дал отрицателен резултат за наркотично вещество. Дактилоскопни следи на място не са намерени от експерта, като от къщата са взети печка и вентилатор, които е следвало да бъдат занесени в РУП за проверка дали същите не са обект на кражба /вещите не са взети по съответния ред, а именно с протокол за доброволно предаване/. Не е извършен оглед на местопроизшествие от разследващите органи и не е образувано на досъдебно производство, като полицейските служители са заявили, че тъжителката категорично е заявила, че не желае по случая да се води разследване. Тези действия на касационния ответник са квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като неизпълнение на служебните му задължения, изискващи при наличието на данни за осъществен състав на престъпление от общ характер служителите да извършат оглед на местопроизшествието, както и да изземат намерените вещи, съгласно предвидения в ЗМВР и НПК ред. Прието е също така нарушение на задълженията по Типова длъжностна характеристика за длъжността разузнавач VI-V степен в група "КП" към РУП при ОДМВР рег. № У-50025/09.05.2013 г., като в раздел III "Основни длъжностни права и задължения" е посочено: "Участвува в извършване на процесуални действия по предвидения в НПК ред, възложени му от орган на съдебната власт или разследващ орган", както и "Самостоятелно взема процесуални решения в рамките на своите правомощия, като носи лична отговорност за тях", а в раздел V "Други специфични изисквания" е посочено: "Основно да познава оперативно - издирвателната работа, организацията и методиката по предотвратяване, пресичане, разкриване и документиране на престъпленията", "Да познава нормативната уредба, дейността, функциите и задачите на структурите на МВР", "Да познава основите на наказателното и административното право, вътрешно-нормативните документи, както и наказателните и административните мерки за въздействие, прилагани от МВР", както и "Да познава наказателно-процесуалните изисквания за провеждане на полицейско разследване на престъпленията, основните способи и методи на Криминалистиката". Въз основа на така събраните доказателства е проведена процедура по установяване на нарушението, на основание чл. 204, ал. 3 и чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. В мотивите дисциплинарно-наказващия орган изрично е вписал, че при определяне на дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушенията и настъпилите последици от тях, както че е имал предвид и цялостното поведение на служителя по време на службата му в МВР. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, съгласно която заповедта за дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на нарушението, а именно: мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено, както и разпоредбите, които са нарушени. Действително в заповедта за дисциплинарно наказание не са описани подробни всички фактически обстоятелства, но същите се съдържат в административната преписка, и представляват мотиви на административния акт. Доказани са както датата и мястото на извършване на нарушенията, налице е описание на същите, а освен това тези факти не се оспорват от служителя на МВР. Неговата теза е не за това, че не е извършил посочените нарушения, а че същите не са били необходими. Поради това не е налице нарушение на формата на административния акт, както е приел АС и не е нарушено правото на защита на служителя от МВР. Необосновани са мотивите на първоинстанциония съд за наличие на пречка да осъществи контрол за законосъобразност на акта, тъй като проверката е възможна и се базира на всички относими и приложени в административната преписка доказателства. Правилни са обаче мотивите в оспореното решение, че ДНО е допуснал съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, липсват мотиви и относно последиците от деянието, както и неизпълнение от ДНО задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Следва да бъдат споделени и правните изводи на първоинстанционния съд, че деянието на М. следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194 ЗМВР. От съдържанието на заповедта се установява, че наказанието на М. е наложено за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 10.10.2014 г. около 16, 30 ч. при проверка по подаден сигнал за намерени в къща растения, определени от жалбоподателя като канабис не е изпълнил в пълен обем разпоредбите на чл. 15, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 212, ал. 2 НПК, както и задължения, произтичащи от типова длъжностна характеристика за длъжността, която заема, което е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на НПК, а съгласно чл. 212, ал. 2 НПК досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. При тази формулировка на закона неизвършването на действия, изразяващи се в несъставяне на протоколи, съгл. НПК не може да бъде квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, респ. 2 от ЗМВР. Служителите на МВР отговарят дисциплинарно само за нарушения на служебните си задължения, а това са тези задължения, които не са включени в решаващата им дейност. Преценката за това колко и какъв вид процесуално следствени действия следва да бъдат извършени в рамките на едно разследване или дознание е въпрос, който е предоставен на преценката на разследващия орган и за тази си преценка той не носи дисциплинарна отговорност. В този смисъл неизвършването на определени процесуални действия, за които предвид особеностите на случая разследващият полицай е преценил, че не следва да бъдат извършени, не могат да бъдат разглеждани и приравнявани на дисциплинарни нарушения. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обосновано въз основа на тях е приел, че посочените в заповедта обстоятелства изключват носене на дисциплинарна отговорност. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 400 лева, представляващо адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,