Решение № 13002 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5104/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. О. П., чрез адв. Й., срещу Решение 1212/05.04.2024 г., постановено по адм. дело 569 по описа на Административен съд Велико Търново за 2023 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 3282з-3915/05.09.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение, издадена от ВПД Директора на Главна дирекция (ГД) Гранична полиция . В касационната жалба и в допълнително представена писмена защита се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради несъответствие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че дисциплинарно наказващият орган (ДНО) и първоинстанционният съд не са изпълнили задължението си за разкриване на обективната истина по случая, в нарушение по чл. 206, ал. 3 и чл. 207, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). На следващо място се твърди, че нито ДНО нито съдът е съобразил разпоредбата на чл. 152 ЗМВР. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени Заповед 3282з-3915/05.09.2023 г. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация ВПД Директор на Главна дирекция Гранична полиция , чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Излага подробни доводи в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била Заповед 3282з-3915/05.09.2023 г., издадена от ВПД Директора на ГД Гранична полиция , с която на младши експерт Б. О. П. командир на кораб до 20 БРТ в 02 група ГПК Русе от БГПК Видин при Регионална дирекция Гранична полиция Русе към Главна дирекция Гранична полиция , на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР , съставомерно на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата , е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като служител на МВР. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора и тази по повод развилото се дисциплинарно производство и приложените правни разпоредби. Направен е извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР, в изискуемата форма, при стриктно спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР и в съответствие с материалния закон. В хода на съдебното дирене пред съда са дадени свидетелски показания от В. А. Д., за когото са събрани данни, че е бил на патрулния катер по време на осъществяване на деянието, А. Д. Х., З. А. О., П. Г. Л., Д. Г. Д., И. А., свидетелят К. Я. К. и свидетелят В. Д. Б.. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите като е оставил без обсъждане дадените показания от двамата свидетели П. Г. Л. и З. А. О., тъй като е счел, че не са свързани по никакъв начин с процесния случай. За да образува дисциплинарно производство и да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че На 20.03.2023 г., за времето от 21:42 ч. до 22:14 ч., в тъмната част на денонощието, е било осъществено плаване с ГПК 634, което не е планирано и не е разпоредено. Плаването е реализирано от мл. експерт Б. П. командир на ГПК в 02 група ГПК (облечен в цивилни дрехи) и мл. инспектор В. Б. помощник командир на ГПК, с цел отбуксиране на заседнала във водите на река Дунав рибарска лодка. На борда на ГПК е присъствал и българският гражданин В. Д.. В заповедта е посочено, че деянието се явява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР и е съставомерно по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение . Прието е от ДНО, че посоченото поведение на П. е в разрез със следните правила, разписани в Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Етичен кодекс), както следва: т. 15, според която Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме. ; т. 19, която гласи следното : Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. ; т. 20, която разпорежда следното: Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. ; т. 25, според която Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта. и т. 44 която предвижда следното: Държавният служител придобива, владее и ползва имущество, без да злоупотребява със служебното си положение. . За да потвърди заповедта съдът е приел, че посочените разпоредби предписват дължим резултат от страна на държавния служител, работещ в системата на МВР поведение, което е съобразено със закона в широкия смисъл на думата; което трябва да укрепва доверието на гражданите в институционалното име на това министерство; при обективирането на което останалите граждани следва да се мотивират да спазват нормативните правила; което не представлява използването на служебния статут на лицето пред трети лица по повод и при придобиване, ползване или владеене на имущество в широкия смисъл на понятието. Съдът е приел, че в конкретния случай ползването на граничен полицейски катер (ГПК) извън времето, през което жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения, се явява поведение, което е в разрез както с установената практика в идентични случаи, така и с нормите на Раздел II от Глава пета на ИНСТРУКЦИЯ 8121з-1244 от 14.10.2015 г. за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки. Относно негативните последици от осъщественото от П. спрямо престижа и доверието в МВР и неговите служители, съдът е приел, че с поведението си П. е компрометирал службата си пред трети лица свидетеля В. Д. и са станали достояние на свидетеля Д. Д.. Приел е, че действията на П. са проява на демонстрация на неспазване на правилата, установени за извънредно плаване на ГПК, вкл. и неспазване на правилата за документиране на плаването на въпросния катер. Съдът се е позовал на Тълкувателно постановление 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. 4/2007 г. Прието е от съда, че съвкупността от деянията на служителя, които представляват поведението, за което е привлечен към дисциплинарно разследване, безспорно уронват престижа на службата, доколкото същите са станали и достояние на лица, извън служителите на Министерството на вътрешните работи. Първоинстанционният съд е приел също, че в случая не е налице поведение, което да противоречи на преследваният с т.44 от Етичния кодекс резултат, тъй като тази разпоредба има предвид злоупотреба със служебният статут на съответният служител при придобиване, ползване и владеене на имущество, което не му е поверено в качеството му на длъжностно лице. Но посоченото не е повлияло на крайните убеждения на съдебния състав, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и с оглед на това е потвърдил заповедта като е отхвърлил жалбата на П. срещу нея. Решението е неправилно. Настоящата съдебна инстанция не споделя направените от първоинстанционния съд изводи, че съвкупността от деянията на служителя П., които представляват поведението, за което е привлечен към дисциплинарно разследване, безспорно са уронили престижа на службата, доколкото същите са станали и достояние на лица, извън служителите на Министерството на вътрешните работи - извършени са в присъствието на свидетеля В. Д. и са станали достояние на свидетелят Д. Д.. Този извод на съда се опровергава от отразеното в Заповед 3282з-3915/05.09.2023 г. В същата ДНО е посочил, че В хода на разследването е констатирано, че след изтеглянето на лодката г-н В. Д. е останал на брега като в снето сведение с вх. 406600-1051/29.03.2023 г. гражданинът заявява, че благодарение на бързата реакция на служителите с катера на Гранична полиция не се стига до някой нещастен случай, за което благодаря. Изказаната благодарност от гражданин не сочи за уронване на престижа на службата, а точно обратното. От показанията на същият свидетел се установява, че заседналата лодка е трябвало да бъде извадена от Дунав. От показанията на свидетеля К. К. (непосредствен началник на жалбоподателя) се установява, че има практика да се помага на закъсали лодки, като се събира екипаж в момента. Следва обаждане на директора и на дежурния, че катера (кораба) излиза извънредно. Следователно от събраните по делото доказателства категорично се установява, че през светлата част от денононщието на 20.03.2023 г. свидетелят В. Д. заедно с П. фактически са осъществявали риболов в района на пристанището на Свищов, като при извършването на тази дейност с лодка на трето лице, рибарската мрежа се е закачила. Непосредствено след това същата се е заплела във витлото на въпросната лодка. Съответно двамата са заседнали в река Дунав вследствие на неподвижността на рибарската лодка. Началникът на ГПУ Свищов А. е установил, че около 15.40 ч. на същата дата при извършване на проверка на дейността на дежурните служители на ГКПП Ферибот Свищов забелязал на 200 метра от брега срещу зоната на пункта 3 рибарски лодки с 4-5 човека, които стояли неподвижно една до друга в реката. Дежурният служител изразил мнение, че става въпрос за опит да се освободи едната лодка. А. установил, че по-късно останала една лодка без хора в нея, а останалите се отдалечили. Било организирано наблюдение на въпросният участък от реката. Около 21.20 часа П., в присъствието на В. Д. е обяснил на вахтеният (дежурният) Б., че е уведомил началникът на групата (патрулни катери), че ще окажат съдействие за издърпване на лодката до българският бряг, след което тримата се отправили на граничният патрулен катер, стартирали двигателите му, отплавали към лодката и към 21.50 закачили въпросната лодка и на малък ход са я издърпали до българския бряг. При това не са попълнени надлежно съответните дневници, които се водят при плаването на ГПК. Междувременно, около 16.20 ч., свидетелят К. (непосредствен началник на жалбоподателя, началник на 02 група ГПК Русе) се свързал с П. по друг служебен повод, като в хода на разговора П. го информирал, че е станал инцидент с лодка по време на риболов, и е го е попитал дали може да ползва катера, за да дръпне заседналата лодка, при което К. е дал уклончив отговор. В крайна сметка след тези събития на 21.03.2023 г. около 00.30 ч. свидетелят К. и Я. И. (началник сектор ГН) извършили непосредствено в пункта за базиране на въпросният катер в Свищов проверка, констатирайки, че моточасовете на двигателя на въпросният катер не отговарят на документираните в съответните дневници (навигационен и машинен). Констатирана била разлика от 20 минути в показанията на моточасовете по дневник и по показания. Въпросното плаване на катера е било установено и чрез GPS системата за локализация и визуализация на мобилни единици. Извършеното от П. е в нарушение на правилата на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс. За нарушаване на етичните правила ЗМВР предвижда възможност за налагане на две различни дисциплинарни наказания, като преценката е с оглед тежестта на извършеното нарушение. За да е реализирано тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" (чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР), е необходимо да са налице конкретни деяния, изразени чрез действие или бездействие, които противоречат на точно определени правила за поведение, регламентирани в етичния кодекс на служителите. Деянията трябва да имат за резултат действително настъпили неблагоприятни последици за институцията, изразяващи се в уронване на нейния престиж. В мотивите на Тълкувателно постановление 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. 4/2007 г., ОС на съдиите е прието, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. При материалната квалификация на деянието, мотивиращо "уронване на престижа" не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Само обаче фактът, че деянието е станало достояние на външни на МВР лица, не е достатъчно, за да се определи едно деяние като тежко дисциплинарно нарушение, за което органът по назначаване в условията на обвързана компетентност да е длъжен да наложи наказание "уволнение". Деянието трябва да е от такова естество, че да намалява престижа на МВР, каквото в настоящия случай не е доказано по безспорен начин. В тази връзка изложените в заповедта твърдения , че деянието е станало известно на голям брой служители и граждани са недоказани. От друга страна Настоящата инстанция счита, че липсват мотиви в оспорената заповед относно настъпилите от извършеното нарушение последици, поради което не е спазен чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясен избора на съответното дисциплинарно наказание. Неспазването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР е императивно и има за последица съществено нарушение на правилата за дисциплинарно производство. Според настоящата съдебна инстанция е нарушен принципа на съразмерност при упражняването на правомощията на дисциплинарно наказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Няма мотиви, че целта на закона не може да бъде постигната с по-леко дисциплинарно наказание, предвидено в закона, и с оглед на предотвратени възможни произшествия по плавателния път на р. Дунав. Според настоящата инстанция в процесния случай при недоказаност изцяло на деянието, определено като нарушение на служебната дисциплина нарушение на правилата на Етичния кодекс, уронило престижа на службата, дисциплинарното наказание "уволнение" се явява несъобразено с тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, поради което е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. От поведението на П. не са настъпили такива последици за службата, уронващи престижа й до степен, което да оправдае налагането на най-тежкото наказание. Напротив изказана е благодарност от гражданин за бързата реакция на служителите, благодарение на която не се стига до нещастен случай. Основателно в касационната жалба се сочи, че по силата на чл. 152 ЗМВР служителят е длъжен да окаже помощ или съдействие на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения. С оглед задачите и дейността на МВР, законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно и в извънработно време и извън местоработата. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и ще следва да се реши по същество, като оспорваната заповед се отмени, като постановена в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. При този изход от спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебни разноски представляващи такива за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо за двете инстанции. При направени възражения за прекомерност и пред двете съдебни инстанции и съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по 750 (седемстотин и петдесет) лева за всяка инстанция, както и 10 (десет) лева държавна такса за първа инстанция и 70 (седемдесет) лева държавна такса за настоящата съдебна инстанция или общо в размер на 1580 (хиляда петстотин и осемдесет) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, второ отделение