Решение № 5561 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1989/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Н. А. М., чрез адв. Т. Ненчев срещу решение №1428 от 23.12.2025 г., постановено по адм. дело №54/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Силистра не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците М. К. Г., Г. К. Г. и М. Н. не изразяват становища по жалбат. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 18-516-23.01.2025г., издадена от началник на СГКК - Силистра, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е одобрено изменение на КК и КР на [населено място], обл. Силистра, с нанасяне на регулационните граници като кадастрални на имот идентификатор 67526.501.252 и промяна в общата граница със съседния имот с идентификатор 67526.501.550, като се намалява площта на имот с идентификатор 67526.501.252 от 1803 кв.м на 912 кв.м и се увеличава площта на имот с идентификатор 67526.501.550 от 1460 кв.м на 2351 кв.м. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 54 ЗКИР, отговаря на материалноправните изисквания на тази норма и на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, като изменението е съобразено и с титулите за собственост на страните в производството, които сочат на придобиване на имотите по регулационни граници и при различна от отразената в първоначалната КК квадратура. Установено е след подробен анализ на събраните в производството доказателства, че с изменението на КК се "застъпва" имота на Н. А. М. / имот с идентификатор 67526.501.550/, но това обстоятелство не съставлява „индиция за спор за собственост“ по смисъла на чл.54 ЗКИР, тъй като Н. А. М. не е вписана в КР и не разполага с титул за собственост върху тази част от имота. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал. 1 ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, т. е. в хипотезата на непълнота или грешка. Съгласно дефиницията за "непълноти или грешки" в КК, залегнала в нормата на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, това основание за изменение на КК е налице в случай на установено несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Безспорно е по делото обстоятелството, че имотите, предмет на процесното изменение на КК се намират в урбанизирана територия. В случая изменението е мотивирано от разминаване на имотната граница по КК с регулационната такава по действащия ПУП-ПР от 2020г., който план е следвало да бъде съобразен при одобряване на КК през 2023г., тъй като от съдебно-техническата експертиза се установява, че на място няма трайно материализирани граници. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в първоначалната КК в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Именно тази хипотеза е налице в случая, тъй като е установено по делото, че собственик към 2020г. на двата имота е едно и също лице М. Н., по чиято инициатива е изменен ПУП-ПР със заповед № ЗК-120/22.01.2020 г. като са образувани УПИ ХХ-252 и УПИ XXI-252, впоследствие продадени на заявителите на изменението и на оспорващата. Видно от обсъдените от първоинстанционният съд нот. актове, М. К. Г. и Г. К. Г. са придобили УПИ ХХ-252 с площ 900 кв.м. през 2020г., а Н. А. М. е придобила УПИ XXI-252 с площ 2277кв.м. през 2021г. Кадастралната карта е одобрена през 2023г. като не е отразила границите по приложената регулация по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, което сочи на грешка в КК както досежно границите на двата имота така и в площта им. Предвид това се явява обоснован решаващият правен извод на административния съд, че процесната заповед е постановена в съответнствие с изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като не е налице "индиция за спор за собственост". Предвид изложеното,решаващият правен извод на административния съд за законосъобразност на процесната заповед се явява обоснован и обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение