Решение № 3942 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11836/2009 г.

Решение № 3942 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11836/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Даниел Танев-пълномощник на Стоян Бочев Бочев от гр. София, срещу решение № 10 от 6.07.2009 г., постановено по адм. д. № 158 по описа за 2009 г. на Административен съд-Враца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу мълчаливия отказ на началника на Общинска служба по "Земеделие" (ОСЗ) - Роман, по подадено заявление с рег. № 5 от 20.02.2009 г. за издаването на скици за земеделски земи, възстановени с решение на ОСЗ - Роман. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите нарушения, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в жалбата се моли, решението да се отмени, като се уважи първоначално подадената жалба. От ответната страна - ОСЗ - Роман е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са твърдения, опровергаващи тези, направени в касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира постановеното решение за съответно на установените факти. Счита, че имотите, за които е поискано издаването на скици, се владеят от друго лице. При спор за материално право на собственост въпросът не може да се реши в административното производство. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Стоян Бочев Бочев е поискал от ОСЗ - Роман да му се издадат скици за имотите, описани в решение № 29 С от 10.10.2005 г., издадено от нея. Това е направил с молба, регистрирана под № 5 от 20.02.2009 г. На молбата не е получил отговор, поради което е обжалвал мълчаливия отказ на началника да му издаде скици за земеделските имоти. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че с решение № 175 по гр. д. № 95/2005 г. на РС - Мездра, в производството по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, съдът е признал за установено между ОСЗ-Роман и Бочо Маринов Бочев - наследодател на Стоян Бочев Бочев, че Бочо Бочев е бил собственик на описаните в решението четири земеделски имота. Въз основа на това решение ОСЗ - Роман е издала решение № 29 С от 10.10.2005 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Бочо Маринов Бочев в съществуващи (възстановими) стари реални граници имотите, описани в съдебното решение, намиращи се всичките в местността "Под дома" в землището на с. Средни рът. Изпълнителят на техническото задание по поддържането на картата на възстановената собственост е изработил скица - проект за всеки един от имотите, след тяхното идентифициране, като при тази си дейност е установил, че два от имотите се владеят от други лица, другите два имота попадат в населената част, като единият от тях е застроен. Самите имоти по тези причини не са достъпни за заснемане, а скиците - проекти са изработени от едромащабната топографска карта. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че приложимото материално право е ППЗСПЗЗ и Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, наричана само "Наредба № 49". Според него, попълването на картата на възстановената собственост (КВС) се извършва по реда, предвиден в Наредба № 49. След като имотите не са нанесени в КВС то за тях не може да се издадат скици. Съдът счита, че първо имотите трябва да се нанесат в КВС, за да възникне и задължението на началника на ОСЗ да издаде скици за тях. Изводите си е мотивирал с чл. 1, чл. 3, ал. 2 от Наредба № 49, като според последната норма скицата на поземления имот е копие от КВС и отразява състоянието на имота към датата на издаването й съгласно данните в регистъра. На следващо място съдът е направил изводи, че възстановените имоти се владеят от други лица. Единият от имотите е застроен, поради което е налице спор за материално право, който не може да бъде решен в съдебно административното производство. Тъй като земеделските имоти не съществуват по плана на възстановената собственост, ОСЗ няма как да изпълни задължението си да издаде исканите скици за тях, поради което е направил и решаващият си извод за законосъобразност на отказа да се издадат скици и неоснователност на жалбата срещу него, която е отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдът е постановил решението си при допуснато нарушение на съществени процесуални правила, защото не е събрал всички относими към спора доказателства. На първо място следва да се посочи, че решение № 175, постановено по гр. д. № 95/2005 г. на РС - Мездра има установяващо действие, само между предявилия иск наследник на Бочо Бочев и общинската служба по земеделие. В това решение съдът е установил единствено вида на земеделския имот, площ, застрояването на единия имот и местонахождението им. Това решение е влязло в законна сила, видно от отбелязването върху него. Въз основа на това решение е и постановеното решение № 29 С от 10.10.2005 г. на ОСЗ-Роман. Въпреки, че е издадено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с това решение не са определени границите на земеделските имоти. Или имотите не са индивидуализирани, поради което решението на ОСЗ не е конститутивно, а установително. ОСЗ притежава правомощието да определи земите, върху които се възстановява собствеността, при спазване изискванията на закона - чл. 11, ал. 2, изречение последно ЗСПЗЗ. Индивидуализирането на имотите с възстановено право на собственост по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ се извършва по реда на чл. 18д ППЗСПЗЗ. В резултат на изпълнението му се създава и КВС, която освен че очертава границите на имотите съдържа и регистър с имената на собствениците им. От данните по делото безспорно е установено, че КВС за земеделските земи е влязла в сила, поради което е необходимо тя да бъде попълнена или изменена. Да се иска издаването на скица за имот, който не е отразен в КЗС е неоснователно, защото скицата е копие от КВС и отразява състоянието на имота, към датата на издаването й, съгласно данните в регистъра. Следователно първо имотите трябва да се индивидуализират по граници, за да може да се отразят измененията в КВС. Това индивидуализиране най-вероятно не може да се извърши веднага, защото по делото освен обяснителната записка са представени копие от постановление от 22.05.2006 г. на РП - Мездра и копие от решение № 169 от 21.07.2005 г, . постановено по гр. д. № 819/2002 г. на РС - Мездра. От тях се установява, че Стоян Бочев Бочев и Цветанка Маринова Благоева (лицето, за което е отказано да се образува наказателно производство) са едни от наследниците на общия наследодател Бочо Маринов Бочев. Възможно е четирите земеделски имота, за които е издадено решението на ОСЗ-Роман да се владеят от Цветанка Благоева или други от наследниците на общия наследодател, както е възможно да има спор и за материалното право на собственост върху тях. Но във всички случаи преди индивидуализацията на имотите и отразяването им в КВС или съответно изменението на определена част от нея не може да се издаде скица за имотите, защото не е завършен фактическият състав по възстановяване на собствеността върху земята, след като не е постановено решението по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което имотите да са индивидуализирани по граници. Неоснователни са и следващите релевирани доводи в касационната жалба за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. При незавършен фактически състав по възстановяване на собствеността върху земеделската земя при условията на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ да се иска издаването на скица по установителното решение на ОСЗ е неоснователно, както и правилно е възприел съдът. Съдът е приел, че оспорването е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, което е неправилно. Волеизявлението да се издаде документ, какъвто е скицата, следва да се квалифицира по реда на ал. 3. Тази неправилност не може да се отрази върху правилността на крайния акт, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение