Решение № 1014 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2019 г.

Решение № 1014 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, гр. София, чрез процесуалния и представител юрисконсулт Митева, срещу Решение № 532 от 18.03.2019 г., постановено по адм. дело № 45/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград, с доводи за неговата неправилност, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу агенцията иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, "Алспед" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител адвокат Пешев в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е уважил предявения от "Алспед" ЕООД, гр. Благоевград против Национална агенция за приходите (НАП), гр. София, иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София, с което на ищеца е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50 000 лева. За осъществената в производствата пред Районен съд Благоевград и Административен съд Благоевград адвокатска защита "Алспед" ЕООД, гр. Благоевград е заплатило адвокатски възнаграждения, съгласно представени по делата договори за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства. Съобразно установената фактическата обстановка по делото, при обсъждане възраженията и доводите на страните е направил своите правни изводи за основателност на исковата претенция. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие на страната в съдебното производство не е нарушено, решението е надлежно мотивирано съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Твърдяното в съдебно заседание и представените от пълномощника на касатора писмени бележки, че не са събрани относими към правилното решаване на спора писмени доказателства, а именно към установяване размера на реално претърпяната вреда е неоснователно. Искания за събиране на конкретни доказателства пред първоинстанционния съд, които да не са уважени няма, такива не се представят към касационната жалба, а и разпоредбата на чл. 220 АПК въвежда забрана за нови фактически установявания от настоящата инстанция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения по сключени договори за правна помощ, за осъществена в съдебни производства по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция, правна защита. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че по делото не е установено да са налице претърпени вреди, при непредставяне на счетоводни документи, отразяващи извършеният разход за адвокатски възнаграждения, като общ осчетоводен разход на дружеството. По делото са представени сключените договори за правна помощ, установяващи договореното възнаграждение за осъществяването и, както и доказателства, удостоверяващи извършено плащане на възнаграждението по договорения начин. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Договореното и получено в случая възнаграждение не е оспорено пред първоинстанционния съд като несъответно от касационния жалбоподател, а и същото е съобразено с извършената работа. Съобразно уважената част от иска правилно е определен и размера на дължимите се на ищеца сторени по делото разноски. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника по делото за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 19.11.2019 г., договореното за осъществяване на правна помощ по настоящото дело възнаграждение в размер на 600 лева е заплатено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение