Решение № 5468 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 31/2016 г.

Решение № 5468 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 31/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Командира на Военно формирование 34750 - Карлово против решение № 2387 от 26.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2448 от 2015 г. на Административния съд - П. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили решението на първоинстанционния съд, а делото изпрати по компетентност на съответния районен съд, поради постановяването му при липса на компетентност, а алтернативно се иска отмяната му като необосновано постановено в нарушение на материалния закон и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Ч. бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Н. Д. Ч. чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодните разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, в която се твърди, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена заповед № ЗРД-613 от 27.08.2015 г. на Командира на Военно формирование 34750 - Карлово, с която на Н. Д. Ч. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено нарушение по чл. 187, т. 9 от Кодекса на труда и заповед № ЗЛС-87 от 27.08.2015 г. на Командира на Военно формирование 34750 - Карлово за прекратяване на трудовото правоотношение с цивилен служител във военно формирование 34750 на основание чл. 291 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) и чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Така постановеното решение следва да бъде обезсилено, тъй като в случая обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, при което в случая липсва компетентност на административен съд да разгледа същата. Жалбата е от компетентност на съответния районен съд съгласно разпоредбата на чл. това т. нар. "обжалване" не може да се разглежда от административен съд, макар първоинстанционният съдът да е сторил това. С обжалваните заповед № ЗРД-613 от 27.08.2015 г. на Командира на Военно формирование 34750 - Карлово на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда, чл. 299 от Закона за отбраната и въоръжените сили на република България и Протокол от извършената служебна проверка с вх. № 3009/24.08.2015 г. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на цивилен служител Н. Д. Ч. - Огняр на парен котел в обслужваща група на военно формирование 38680 - Карлово за извършено нарушение на чл. 187, т. 9 от Кодекса на труда и със заповед № ЗЛС-87 от 27.08.2015 г. на Командира на Военно формирование 34750 - Карлово е прекратен трудовия договор на същия цивилен служител на основание чл. 291 от ЗОВСРБ и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 291 от ЗОВСРБ трудовите договори с цивилните служители по трудово правоотношение се сключват, изменят и прекратяват при условията и по реда на Кодекса на труда, а с тези, заемащи преподавателски и академични длъжности във военните академии и висшите военни училища - по реда на Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено нарушение на трудовата дисциплина няма характер на индивидуален административен акт. Трудовото правоотношение, по силата на което Н. Ч. е заемал длъжността "Огняр на парен котел" в поделение 34750 - гр. К., прекратено с процесната заповед № ЗЛС-87 от 27.08.2015 г. на Командира на Военно формирование 34750 - Карлово, е възникнало и съществувало между Ч. като цивилен служител по смисъла на чл. 291 от ЗОВСРБ по силата на сключен трудов договор № 116 от 01.12.2000 г. и последващите допълнителни споразумения към него. В случая между двамата има отношения на равнопоставени лица в едно съществуващо гражданско правоотношение, а не отношения на власт и подчинение между административен орган и задължено лице. Спорът за законосъобразността на такава заповед не е административноправен, а трудов, поради което следва да бъде заявен и разрешен по исков ред - чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Поради обстоятелството, че на Ч. е наложено наказание на основание разпоредби от КТ, във връзка със съществуването на трудовоправни отношения, то налице е трудов спор и компетентен да разгледа същия е Районен съд - Карлово. Ето защо настоящият състав намира, че с обжалваното решение Административен съд П. се е произнесъл по недопустим иск. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като жалбата Н. Д. Ч. против заповед № ЗРД-613 от 27.08.2015 г. на Командира на Военно формирование 34750 - Карлово, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № ЗЛС-87 от 27.08.2015 г. на Командира на Военно формирование 34750 - Карлово, с която е прекратен трудовия договор на същия цивилен служител на основание чл. 291 от ЗОВСРБ и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение" следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, като следва да бъде прекратено производството по делото, а жалбата имаща характер на искова молба по чл. 344, ал. 1 КТ, ведно с останалите материали по делото следва да бъде изпратена за разглеждане от компетентния съд - Районен съд Карлово, предвид разпоредбата на чл. 103 във вр. с чл. 105 ГПК. При този резултат настоящият състав намира, че не следва да се произнася по въпроса за направените деловодни разноски от страните, който следва да бъде разгледан от компетентния съд с оглед изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,