Решение № 14125 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14536/2016 г.

Решение № 14125 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14536/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. срещу решение № 2155/14.11.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 842 по описа за 2016 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № Р-16001615004575-091-001/8.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за значението за законосъобразността на РА на мястото на органа, възложил ревизията в йерархията на органите по приходите по чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "П. С. З." ЕАД, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС П. ревизионен акт са установени в тежест на "П. С. З." ЕАД допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 09.2012 г. до м. 05.2013 г. в общ размер 375 691.41 лева с лихви за забава в общ размер 109 449.29 лева 2011 г. в размер 9 144.85 лева с лихви за забава в размер 3 770.40 лева. В мотивите на РА е извършеното преобразуване на декларирания от РЛ отрицателен счетоводен финансов резултат за 2012 и 2013 г. на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1ЗКПО със сумите съответно 578 756.60 лева и 1 604 702.14 лева без за тези данъчни периоди са са установени задължения за корпоративен данък с разпоредителната част. За да прогласи нищожността на РА, както относно определените допълнителни задължения за ДДС, така и за извършеното преобразуване на декларирания от РЛ отрицателен счетоводен финансов резултат за 2012 и 2013 г., първостепенният съд е приел, че в издаването му е участвал некомпетентен по степен орган. Този му решаващ извод е обоснован с констатация за издаване на РА от състав, включващ органа по приходите възложил ревизията, който е на длъжност началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП П., т.е. орган по приходите от категорията на тези по чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, а не тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, които според чл. 118, ал. 2 ДОПК са компетентни да издават РА. Като опущение на администрацията е възприел съдът овластяването със заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК с компетентност да възлага ревизии на орган по приходите, който не е измежду тези по чл. 118, ал. 2 ДОПК, макар според чл. 119, ал. 2 от Кодекса да участва задължително при издаването на РА по възложените от него ревизии. Решението е неправилно. Обратно на приетото от първостепенният съд, участието при издаването на РА на орган по приходите, който не е измежду тези по чл. 118, ал. 2 /отм. с ДВ бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г./ ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП не води до нищожност на акта. Този извод е съобразен с приетото след постановяване на първоинстанционното решение ТР № 5/13.12.2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г. и като се зачете задължителния му характер /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/. Решаващите мотиви на тълкувателното решение са за следваща по силата на закона /чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК компетентност на органа възложил ревизията за издаване на РА, с което след новелата на ДОПК от ДВ бр. 82/2012 г. се преодолява ограничението от чл. 118, ал. 2 ДОПК на кръга на органите по приходите, компетентни да издават РА в обвръзка с мястото им йерархията по чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение