Решение № 181 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 918/2018 г.

Решение № 181 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 918/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1 ГПК, Образувано е по молба на Л. Р. Н. от [населено място], Руска федерация, подадена от процесуалния й представител адвокат Д. В., с която се иска отмяна на решение № 752/17.11.2017 г., постановено по т. д. № 1093/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2740/05.07.2017 г. по гр. д. 2078/2016 г. на Варненски районен съд. В молбата се поддържа при условията на евентуалност, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 1 ГПК за отмяна на въззивното решение. Сочи се, че делото е решено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила за призоваване на ответната страна, в резултат на което Л. Н. е била лишена от възможността за участва в производството лично или чрез неин представител и да защити правата си. Същевременно се излагат доводи, че при разглеждане на делото съдът е пропуснал да извърши точно предписаните в закона процесуални действия преди назначаването на особен представител, с което не е спазил разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК. На последно място се твърди, че са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са били известни при неговото решаване. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма] - [населено място], с който се оспорва молбата за отмяна. Твърди се, че молителката е била надлежно уведомена за воденото от [фирма] срещу нея дело при спазване на правилата за призоваване, регламентирани в ГПК и в Договора за правна помощ между РБ и СССР. Сочи се, че на дружеството не са били известни твърдените в молбата обстоятелства, че молителката е сменила фамилията си и че е имала упълномощен адвокат в България за водене на съдебни производство срещу нея. Излагат се съображения, че представените с молбата съдебни актове относно взети решения от общото събрание на етажна собственост на апартаментен хотел "Принцес Р.", нямат отношение към водения от [фирма] процес против Л. С. В проведеното открито съдебно заседание на 16.05.2018 г. настоящият състав прие писмените доказателства, приложени към молбата и към отговора на молбата, както и тези, представени от молителката в съдебното заседание. Процесуалният представител на молителката претендира разноски като процесуалният представител на ответното дружество прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. ВКС, търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, намира следното: Молбата за отмяна на Л. Р. Н. е процесуално допустима като подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от узнаването (в случая от постановяването) на неподлежащото на обжалване въззивно решение. От материалите по приложеното гр. д. 2078/2016 г. на Варненски районен съд е видно, че исковата молба на [фирма], с която се претендират суми за такси за поддръжка и управление на недвижим имот въз основа на договор от 20.10.2010 г. - апартамент № 37, в апартаментен хотел "Принцес Р." в [населено място], [улица], е предявена против Л. Р. С. - гражданин на Руската федерация. Като постоянен адрес на ответницата е посочен нейния адрес в [населено място], Руска федерация, който адрес фигурира в нотариалния акт за закупуване на недвижимия имот. С разпореждане от 24.03.2016 г. първоинстанционният съд е постановил изготвяне на международна съдебна поръчка за връчване на ответницата на материалите по делото и изпращането й за изпълнение чрез Министерство на правосъдието на Република България. Междувременно с молба от 25.05.2016 г. ищецът е уведомил съда, че процесния апартамент № 37 в апартаментен хотел "Принцес Р.", (с нов административен адрес - [населено място], [улица]), се обитава от родителите на ответницата. С разпореждане от 26.05.2016 г. съдът е постановил изпращане на книжата на ответницата да бъде извършено на посочения адрес в [населено място] с указания адресът да се посети три пъти в различни дни като при ненамиране на ответницата или лице по чл. 46 ГПК, да не се лепи уведомление. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посещаван на 10.06.2016 г., на 22.06.2016 г. и на 30.06.2016 г. без да бъде намерено лицето като по сведение на служителите в комплекса "лицето и семейството му рядко идвали там и са заминали за Русия. " Съдът е приел, че следва да се пристъпи към изпълнение на съдебната поръчка. След получаване на уведомление от Министерството на правосъдието на Руската федерация, че съдебната поръчка не може да бъде изпълнена, тъй като лицето не живее на адреса, Варненският районен съд с разпореждане от 27.12.2016 г. е дал възможност на ищцовото дружество да посочи друг известен адрес на ответницата като е указал, че при липса на такъв, ще бъде назначен особен представител. След внасяне от ищеца на определената от съда такса за назначаването на особен представител, съдът е назначил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на Л. С. адвокат В. Й., който е осъществил процесуална защита на ответницата, както пред първата, така и пред въззивната инстанция. Неоснователно е становището на молителката за наличието на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, основано на твърденията в молбата, че на управителката на ищцовото дружество са били известни името на ответницата по мъж (Н.), точния й адрес в М., както и че същата има надлежно упълномощен от нея процесуален представител в България с права за водене на съдебни производства. В материалите по гр. д. 2078/2016 г. на Варненски районен съд не се съдържат данни, от които да може да се направи извод, че управителят на [фирма] М. А. е знаела за промяна на фамилното име на молителката, нито за неин актуален адрес в [населено място]. Представените с молбата за отмяна копие от протокол от общото събрание на собствениците на обекти в етажна собственост апартаментен хотел "Принцес Р." и писмо от М. А. не могат да удостоверят по несъмнен начин знанието на управителя на дружеството за промяна на фамилното име и адреса на молителката. Видно от представеното писмо протоколът от общото събрание е бил оспорен от А. в неговата цялост, без самата управителка да посочва в писмото промененото име на молителката. Ето защо и доколкото молителката не представя доказателства лично да е уведомила дружеството за промяна на името и на адреса й, не може да се приеме, че дружеството е действало недобросъвестно като не е посочил на съда имена и адрес за призоваване на ответницата в чужбина, различни от тези, отразени в договора от 20.10.2010 г. и в нотариалния акт. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила за призоваване на ответната страна като не е постановил призоваване на ответницата чрез адвокат Д. В. От представените с молбата протоколи от общи събрания на собствениците на обекти в етажна собственост апартаментен хотел "Принцес Р. " е видно, че адвокат Д. В. е била упълномощена от Л. С. да я представлява при вземане на решения от общото събрание на етажната собственост. Това упълномощаване обаче не създава процесуална представителна власт за адвоката по смисъла на чл. 32, т. 1 ГПК за процесуална защита по повдигнатия от [фирма] съдебен спор за неизпълнeние на договора от 20.10.2010 г., нито обуславя задължение призоваването на ответницата да бъде извършено чрез адвокат В. Настоящият състав намира, че в конкретния случай са били нарушени съответните процесуални правила по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК при назначаването на особен представител на ответницата. Съгласно чл. 53 ГПК връчването на пребиваващите в страна чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. Видно от представеното удостоверение от Агенцията по вписванията "Регистър Булстат, въз основа на заявление за вписване от 29.12.2010 г. Л. Р. С. е вписана като собственик на недвижим имот с постоянен адрес в България: [населено място], к-с Принцес Р., ул. Залез, ап. 37. На този адрес ответницата е могла надлежно да бъде призована на основание чл. 53 ГПК при спазване на правилата за призоваване в ГПК. В действителност съдът е пристъпил към призоваване на ответницата от адреса, вписан в регистър Булстат (на новия административен адрес -гр. Б., [улица]). Неправилни обаче са били указанията на първоинстанционният съд, дадени с разпореждането от 26.05.2016 г. да не се лепи уведомление в случай, че ответницата не бъде намерена на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК (в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ бр. 86/2017 г., действащ по време на разглеждане на делото пред Варненски районен съд), в посочения случай връчителят е следвало да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия. В хипотезата на чл. 47, ал. 6 във вр. с чл. 53 ГПК спазването на процедурата по чл. 47, ал. 1 и сл. ГПК (в редакцията преди изменението ДВ бр. 86/2017 г.) е процесуална предпоставка за назначаването на особен представител на ответницата. Назначаването на процесуален представител на Л. Н. по чл. 47, ал. 6 ГПК в нарушение на съдопроизводствените правила, действащи по време на разглеждане на спора, е основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Неоснователно е възражението на ответната страна, че в случая разпоредбата на чл. 53 ГПК е неприложима, тъй като посоченият адрес на ответницата в регистър "Булстат" няма характер на адресна регистрация по смисъла на ГПК, както и характер на адресна регистрация на лице, получило право на продължително пребиваване в страната съобразно Закона за чужденците и правилника за прилагането му. На първо място следва да се има предвид, че чл. 53 ГПК не поставя изискването за продължително пребиваване на чужденеца в страната и притежаването на определен статут, изискващ съществуването на ЕГН или личен номер на чужденеца. Отделно следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 53 ГПК предвижда наличието на заявен адрес в съответна административна служба, каквато административна служба е Агенция по вписванията. На последно място в чл. 7, ал. 2, т. 4, б. б, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 10, б. б от Закона за регистър Булстат е предвидено, че вписаните адреси на чуждестранни физически лица, притежаващи недвижими имоти в България, са адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, което обуславя правното значение на вписания адрес в регистър Булстат като адресна регистрация. Прилагането на разпоредбата на чл. 53 ГПК за чужденци, притежаващи недвижими имоти в страната, с вписан постоянен адрес в Агенцията по вписванията, не противоречи нито на чл. 8, ал. 1 от Договора за правна помощ между РБ и СССР, нито на чл. 33, ал. 1 КМЧП. По изложените съображения и на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК във вр. с чл. 307, ал. 3 ГПК влязлото в сила решение № 752/17.11.2017 г. по т. д. № 1093/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2740/05.07.2017 г. по гр. д. 2078/2016 г. на Варненски районен съд следва да бъде отменено като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за прилагане на процедурата по чл. 131, ал. 1 ГПК. Настоящият състав не дължи произнасяне по поддържаното като евентуално основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед уважаване на молбата по предпочитаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. С оглед разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, разноските в производството по отмяна на влязло в сила решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС, търговска колегия, второ отделение,