Решение № 225 от 20.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 213/2009 г.

Решение № 225 от 20.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 213/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по н. о. х. д. № 69/09 г. Районният съд - гр. Сливен оправдал подсъдимите И. Н. К. и Г. П. З. по предявеното им обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК. По протест на прокурора Окръжният съд - гр. Сливен по в. н. о. х. д. № 554/08 г. отменил посочената присъда и вместо нея постановил нова такава - № 2 от 9.03.2009 г., с която осъдил подсъдимите на основание чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК на по 8 месеца лишаване от свобода условно за срок от по 3 години. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от двамата подсъдими. Възразява се неправилно приложение на закона, като резултат от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно оценката на доказателствата и изясняването на въпросите по чл. 102 от НПК по начина, очертан в чл. 14, ал. 1 НПК. Иска се оправдаване. Пред ВКС подсъдимите и защитникът им не вземат участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС I-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила от кръга на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Събрани са възможните, необходими и достатъчни доказателства, като те в своята съвкупност изясняват изцяло обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото - чл. 102 НПК. Що се отнася до оценката на доказателствата, видно от мотивите на оспорената присъда, съдът е изпълнил задълженията, произтичащи от чл. 339, ал. 3 вр. с чл. 305 НПК. Изложени са детайлни съображения по анализа на множеството доказателства, произтичащи от различни доказателствени източници, в това число и по противоречивите такива. ВКС изцяло възприема оценката на доказателствената съвкупност и отделните й елементи, като правилно СОС не е кредитирал обясненията на подсъдимите и показанията на св. Р. (в определени техни части). Що се отнася до пространните съображения, изложени в общата касационна жалба, относно провеждането на досъдебното производство, следва да се укаже, че приложението на 223 НПК не е задължително, а е поставено в зависимост от наличието на определени предпоставки, които към провеждане на досъдебното производство не са били налице. В частност, пострадалият е дал показания на досъдебното производство, които не са могли да бъдат приобщени от съда към доказателствения материал поради несъгласие на подсъдимите - необходимо условие за приложението на чл. 281, ал. 3 НПК. Същото условие, характеризиращо се поначало с относителност, не е от кръга на онези, които предопределят решение за разпит по реда на чл. 223 НПК. Изводите по фактите не са декларативни, а се основават на оценена в съответствие с процесуалните изисквания доказателствена съвкупност. В рамките на приетите за установени фактически положения законът правилно е приложен с ангажиране на отговорността на подсъдимите по чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Наложените наказания са справедливи, тъй като не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. При липсата на която и да било от хипотезите на чл. 55 НК, наказанията правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. Правилно е и приложението на института на условното осъждане. При тези съображения на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС I-во наказателно отделение