Решение № 10029 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12367/2018 г.

Решение № 10029 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12367/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Спасов, от [населено място], обл. Плевенска, против решение № 510 от 24.07.2018 г. по адм. дело № 504/2018 г. на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-14-38/8.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-98-2/19.03.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Плевен, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът – директора на ТП на НОИ - Плевен, чрез гл. юрисконсулт Е. Радулова, изразява становище за неоснователност на подадената касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Плевен е решение № 2153-14-38/8.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 2113-14-98-2/19.03.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Плевен, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Спасов. Съдът е приел, че оспоренoтo решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на съдопроизводствените правила, и материалния закон и целта му. Изложени са подробни мотиви, че в случая административния орган правилно е установил фактите и е достигнал до обоснован извод, че стажът на жалбоподателя придобит в периода от 20.08.1985 г. до 5.08.1992 г. във "Вит" АД /бивш Домостроителен комбинат/ не е от втора категория и правилно е зачетен като такъв от трета. Съдът е извел мотиви, че правилно е прието от органите на ТП на НОИ – Плевен, че Спасов не е придобил право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено от фактическа страна, че В. Спасов е подал на 29.01.2018 г. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложил необходимите документи. От същите се установява, че е [дата на раждане] година и към датата на подаване на заявлението има навършени [възраст], признат му е стаж при втора категория труд от 09 години 07 месеца и 00 дни, а от трета категория 26 годни 07 месеца и 01 дни, което прави общ осигурителния стаж от 38 години 06 месеца и 24 дни съгласно чл. 104 от КСО. По посоченото заявление е постановено разпореждане № 2113-14-98-2/19.03.2018 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване, като на заявителя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че заявителят не отговаря на условието на чл. 69б, ал. 2 от КСО за минимум 15 години стаж от втора категория труд. В допълнение е посочено, че съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО за 2018 г. правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст мъжете придобиват при навършени 64 години и 01 месеца и осигурителен стаж от 38 години и 06 месеца и заявителят няма навършена изискваната от закана възраст. При осъществения контрол от по-горестоящия орган това разпореждане е намерено за правилно и законосъобразно, като по същество е потвърдено с решение № 2153-14-ЗЗ/08.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен. Прието е, че стражът на лицето от 20.08.1985 до 05.08.0.1992 г. или 06 години 11 месеца и осем дни от ВИТ АД Плевен /бивш Домостроителен комбинат/ не е зачетен като труд от втора категория. Извършена е служебна проверка и е издадено удостоверение обр. 13. Установено е, че жалбоподателят за посочения период е полагал труд в Ремонтно-механичен цех, който не представлява цех за производство на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия, и поради това не може да се квалифицира по т. 66 и от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране/ПКТП/. В съответствие с данните по делото съдът е извел правилен извод, че за жалбоподателя не са налице предпоставките за отпускане на пенсия по чл. 69б от КСО. Основният спорен момент по делото е за категорията на стажа за времето от 20.08.1985 г. до 5.08.1992 г. /6 г. 11 м. 8 дни/, положен в "ВИТ" АД /бивш Домостроителен комбинат/. Правилно са преценени фактите и представените писмени доказателства – удостоверение обр. 13, и писмо от "ВИТ" АД изх. № 10/06.06.2017 г. Ремонтно-монтажния цех, в който е полагал труд В. Спасов, е част от предприятие, в което са произвеждани бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия, но този цех не е бил пряко свързан с тяхното производство. Работата в него не е със същата вредност и тежест и не може да се определи от втора категория съгласно т. 66 и от ПКТП/отм/. При това положение, правилно стажът придобит за периода 20.08.1985 г. до 05.08.1992 г. във "Вит" АД е зачетен като такъв от трета категория. Наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Самият жалбоподател в жалбата си до директора на ТП на НОИ - Плевен изрично е заявил, че е работил в Ремонтно механичен цех в комбината по поддръжка и ремонт на машините и съоръженията. Съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговия характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции. Преценката за категорията на съответния труд и осигурителен стаж се прави от административен орган при произнасяне по направеното искане за пенсиониране или изменение на пенсия, съответно - от съда, при обжалване на издадения административен акт, а осигурителят прави само предложение за категорията на труда. В случая разпоредбата е правилно приложена. За Спасов не са налице предпоставките за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, нито при условията на чл. 68, ал. 1 от КСО. Решението на Административен съд – Плевен е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани от процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Плевен. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,