Решение № 2801 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на МГЛ Консалтинг Групп" ЕООД, ЕИК 206726013, чрез адв. Върбанов, срещу Решение 10944/05.07.2024 г., постановено по адм. дело 1263/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22220222006609-091-001/05.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1819 от 28.12.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизведствените правила като в открито съдебно заседание, за което жалбоподателят не е бил призован, е дал ход на делото по същество, което е довело до ограничаване правото на защита на дружеството. Изложени са доводи за материална незаконосъобразност на процесния РА. Иска се отмяна на решението. Ответникът - директор на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Аврамова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22220222006609-091-001/05.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1819 от 28.12.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който на МГЛ Консалтинг Групп" ЕООД са установени задължения по Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ в общ размер на 1 116 489,59 лв. за периодите от м. 01.2022 г. до м. 10.2022 г., заедно с лихви за забава в размер на 103 228,17 лв. Установено, е че през ревизираните периоди МГЛ Консалтинг Групп" ЕООД е декларирало вътреобщностно придобиване /ВОП/ на стоки в общ размер на 5 282 448,03 лв., с ДДС в размер на 1 116 489,59 лв., по фактури, отразени на стр. 8 - 12 от РД, издадени от JURMALAS SIA MEISTARS", PENAX - PETR SYBA" S.R.O., SWITCH ELECTRIC" OU, SCHEDOL TRADING AND TRANSPORTS Gnribh, ,,SK - LOGISTIK" GmbH, ,,K2-ERSATZTEILE-GROflHANDELu GMbh, AZO AUTOZENTRUM ORANIENBURG" и COJALI" S.L. и др., всички регистрирани за целите на ДДС в държави членки. Представени са съставените от МГЛ Консалтинг Групп" ЕООД на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС протоколи, заедно с фактури, международни товарителници, извлечение от банковата сметка за извършени плащания. Декларирани са доставки по глава трета от ЗДДС с данъчна основа в размер на 4 759 150,85 лв. с предмет авточасти" на дружества от Дубай, Обединени арабски емирства, Тбилиси, Грузия, Узбекистан, Хонг Конг и др. По отношение на клиента AIR SEPARATION FZCO, Dubai, UAE са представени фактура MGL3000000002 от 26.01.2022 г. и MGL3000000003 от 03.02.2022 г., с предмет съответно автолампи" и авточасти и консумативи". Придружени са от митнически декларации, в които за изпращач е посочено ревизираното дружество, а за митнически пункт - Литва, както и известие за износ. Представена е фактура MGL3000000007 от 11.03.2022 г. с предмет авточасти и транспортна услуга", издадена на DAM" Ltd, Tbilisi, Georgia, ведно c банково извлечение за извършено плащане. В резултат на извършения преглед и анализ на събраните документи е установено, че МГЛ Консалтинг Групп" ЕООД закупува стоки - авточасти, от дружества, регистрирани за целите на ДДС в други държави членки. Същите се транспортират от територията на съответната държава членка, за негова сметка до територията на Литва, от където ревизираното лице ги продава на дружества от трети страни и Полша. Констатирано е, че за получените транспортни услуги българското дружество издава протоколи по чл. 117 от ЗДДС, които отразява в отчетните си регистри - дневник за покупки и дневник за продажби. Установено е, че не са налице документи по смисъла на чл. 9 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, удостоверяващи, че ВОП са обложени в Литва, където стоките са пристигнали или превозът им е завършен. Направен е извод, че се извършва износ на стоки, но от Литва, а не от България, макар в митническите декларации да е посочено българското дружество като износител, митническият пункт е в Литва, поради което стоката не се превозва от територията на България до територията на трета страна. Доколкото стоките не пристигат на територията на страната, дружеството погрешно е посочило в дневниците си за продажби извършените доставки като такива по глава трета от ЗДДС и ВОД на стоки. Предвид горното е прието, че мястото на изпълнение на декларираните доставки за износ и ВОД по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е на територията на Литва. Поради това, че стоките са закупени под български идентификационен номер, но същите не пристигат на територията на България, а се получават на територията на Литва, където се складират, и от там се продават впоследствие за трети страни чрез износ, ревизиращите органи са формирали извод, че съобразно чл. 62, ал. 2 ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната. Прието е, че не е доказано стоките да са обложени в тази държава членка /Литва/, поради което и и на основание чл. 84 от ЗДДС дружеството е задължено да начисли ДДС при придобиване на стоката. С оглед изложеното, на основание чл. 62, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 10 ППЗДДС и във връзка с чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 116 489,59 лв. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. АССГ е възприел извода на приходните органи, че по отношение на процесните ВОП, за които е установено, че са получени на територията на Литва, е налице хипотезата по чл. 62, ал. 2 ЗДДС - мястото на изпълнение е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките /в случая жалбоподателя/, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 62, ап. 3 ЗДДС, съгласно който ал. 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. Формирал е извод, че представените от дружество доказателства не представляват документи, удостоверяващи, че ВОП е обложен в Литва като държава членка, където стоките са пристигнали по смисъла на чл.9, ал.1 от ППЗДДС. Не са налице данни, че жалбоподателят изобщо е лице, регистрирано за целите на ДДС в Литва. Решението е неправилно. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят /в първоинстанционното производство/ е призован по реда на чл. 138, ал. 2 АПК за откритото съдебно заседание по делото на 28.06.2024 г. Същевременно, както правилно е съобразил АССГ, с искането си за отмяна на основание чл. 253 ГПК на протоколното определение, с което е даден ход на делото по същество, дружеството не е формулирало искания за събиране на доказателства, поради което доводите за ограничаване правото му на защита са неоснователни. По приложението на материалния закон: Между страните по делото не се спори относно реалното изпълнение и получаване на декларираните от МГЛ Консалтинг Групп" ЕООД през ревизираните данъчни периоди ВОП. Безспорно е установено, че същите са получени на територията на друга държава членка Литва, както и че доставените стоки са предмет на последващи доставки към дружества от трети страни и Полша. За получените ВОП ревизираното дружество е издало протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС, които са отразени в дневниците за покупки. Съгласно общото правило на чл. 62, ал. 1 ЗДДС, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. В случая, тъй като транспортът на стоките е завършен на територията на Литва, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице законовата фикция, установена с чл. 62, ал. 2 ЗДДС и чл. 40, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, предвиждаща, че мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. В случая данъчното събитие е възникнало на територията на Република България и за процесните ВОП са приложими разпоредбите на ЗДДС. Посочената фикция не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. Съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗДДС, за доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 3 от закона, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В случая с жалбата по реда на чл. 152 ДОПК и в съдебното производство по обжалване на РА, от МГЛ Консалтинг Групп" ЕООД са представени в превод на български език писмени доказателства /л. 124 и сл. от първоинстанционното дело/, както следва: - искане на чуждестранно юридическо лице - МГЛ Консалтинг Групп" ЕООД, за регистрация в регистъра на данъкоплатците от 29.08.2023 г., подадено до литовската данъчна администрация, чрез представител местно за Литва лице; искане за регистрация като платец на ДДС от 04.09.2023 г., считано от 05.09.2023 г.; 14 броя сметки за ДДС, представляващи одобрен формуляр от Държавна данъчна инспекция на Литва, за данъчни периоди м. декември 2021 г. - м. януари 2023 г., подадени до литовската данъчна администрация на 08.09.2023 г., в които е отразен начисленият от дружеството ДДС за стоки, закупени от други държави членки на ЕС, за чието място на закупуване се счита Литва. Във всяка от посочените справки за ДДС е отразено, че е получена и е приета от данъчната администрация на 08.09.2023 г. Така представените доказателства не са оспорени от ответника в първоинстанционното производство, а мотивите на съда и на решаващия орган за некредитирането им са необосновани. Приложените справки за ДДС за процесните данъчни периоди, в които е отразено начисляване на данъка, дължим от получателя по ВОП - МГЛ Консалтинг Групп" ЕООД, са получени и приети от литовската данъчна администрация, видно от отразяването в същите, което обуславя извод, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където е завършил превозът им. Както се посочи, така представените доказателства не са оспорени от приходната администрация, като автентичността им и отразеното в същите начисляване на ДДС във връзка със спорните ВОП в държавата по пристигане на стоките /Литва/ не е проверено от данъчния директор чрез запитване по линия на административното сътрудничество в областта на ДДС. Действително, съгласно т. 37 от Решението на СЕС от 02.04.2010 г. по съединени дела С 536/08 и С 539/08, Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 година относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и за отмяна на Регламент (ЕИО) 218/92 не е приет с цел да се създаде система за обмен на информация между данъчните администрации на държавите членки, позволяваща им да установяват дали вътреобщностните придобивания са били в действителност обложени с ДДС в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, в случай че самото данъчнозадължено лице не е в състояние да предостави необходимите за тази цел доказателства. В случая обаче задълженото лице е ангажирало такива доказателства пред административната инстанция, която от една страна не е кредитирала същите, но не е извършила проверка по пътя на административното сътрудничество на отразените в същите данни за облагане на доставките в държавата по пристигане на стоките. Гореизложеното, както и безспорно установеното обстоятелство, че стоките са използвани за икономическата дейност на дружеството, обуславя извод, че в случая е налице право на приспадане на ДДС в размера начислен от ревизираното дружество, тъй като е установено изключението по чл. 62, ал. 3 вр. ал. 2 ЗДДС във вр. с чл. 9, ал. 1 ППЗДДС. Противното становище, застъпено от приходната администрация и от административния съд, е в нарушение на принципа на данъчния неутралитет и на корекционния механизъм, предвиден с член 28б, А, параграф 2, втора алинея от Шеста директива. В тази насока е и тълкуването на посочената норма, дадено с т. 34 и т. 35 от Решението на СЕС от 02.04.2010 г. по съединени дела С 536/08 и С 539/08, според което в случай, при който придобиването подлежи на облагане с ДДС съгласно член 28б, A, параграф 1 от Шеста директива в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта на стоките, след като те са били обложени с ДДС съгласно член 28б, A, параграф 2, първа алинея, същият този член предвижда в своя параграф 2, първа алинея корекционен механизъм, състоящ се в съответно намаляване на данъчната основа в държавата членка, издала идентификационния номер. Посочената норма цели, от една страна, да гарантира облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване, и от друга страна, да избегне двойното данъчно облагане на едно и също придобиване. Непризнаването на право на данъчен кредит на ревизираното дружество по получените ВОП е в противоречие и с нормата на чл. 17, § 3, б. "а" от цитираната Шеста директива, съгласно която държавите членки дават също на всяко данъчнозадължено лице правото на приспадане или възстановяване на данъка върху добавената стойност, посочен в параграф 2, доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на: а) сделки, свързани със стопанските дейности, посочени в член 4, параграф 2, които се извършват в друга страна и които биха отговаряли на условията за приспадане на данъка, ако биха били извършени на територията на страната. По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановена отмяна на спорния РА. По разноските: При този изход на спора на касационния жалбоподател се следват разноски, но присъждането на такива не е поискано, както с касационната жалба, така и до приключване на устните състезания по делото. Искане в тази насока е направено от процесуалния представител на дружеството след проведеното открито съдебно заседание, на което на делото е даден ход по същество, което се явява несвоевременно подадено и обосновава неговата недопустимост съобразно т. 11 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод не се опровергава и от приложения с искането за разноски болничен лист, издаден на адв. Върбанов, който също е несвоевременно представен по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,