Решение № 10520 от 13.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6448/2017 г.

ВАСIII отделение13.08.2018 г.докладчик Жанета Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 7181/17.11.2016 г. по адм. дело № 7190/2015 г. по описа на Административния съд -С. град в частта, в която е отхвърлен предявения от А. Е. Я. срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания и негативни психически изживявания, причинени от незаконни действия на длъжностни лица, при задържането на лицето на 19.08.2011 г., заедно със законната лихва, считано от 19.08.2011 г. до окончателното плащане и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на А. Е. Я. обезщетение в размер на 5000 лева за причинените му от незаконни действия на полицейски служители при задържането му на 19.08.2011 г. неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, заедно със законната лихва, считано от 19.08.2011 г., и направените разноски в размер на 705 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10520 от 13.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6448/2017 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Столичната дирекция на вътрешните работи е подала касационна жалба срещу решение № 7181/17.11.2016 г. по адм. дело № 7190/2015 г. по описа на Административния съд -С. град в частта, в която е осъдена да заплати на А. Е. Я. обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, представляващи фактически болки и страдания и негативни психически изживявания, причинени вследствие на нанесените му телесни увреждания по време на задържането му на 19.08.2011 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на незаконното действие - 19.08.2011 г. до окончателното плащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск или делото да се върне за ново разглеждане с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от А. Е. Я. в частта, в която предявеният от него иск срещу Столичната дирекция на вътрешните работи е бил отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 20000 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълен размер със законните последици. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по делото е образувано по исковата молба на А. Е. Я. срещу Столичната дирекция на вътрешните работи, с която е предявен иск за сумата 20 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания и негативни психически изживявания, причинени вследствие на нанесените му телесни увреждания от длъжностни лица по време на задържането му на 19.08.2011 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на незаконното действие - 19.08.2011 г. до окончателното плащане. Административният съд е установил, че А. Е. Я. бил задържан на 19 август 2011 г. за срок от 24 часа със заповед № 2766/19.08.2011 г. на полицейски орган при 9-то районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи-С. за нарушаване на обществения ред. В съставения акт № **** г. за установяване на административно нарушение е отразено, че при извършване на полицейска проверка от служители на 9-то районно полицейско управление Я. не е представил документ за самоличност. С решение № 1112/01.03.2012 г. по адм. дело № 8094/2011 г. по описа на Административния съд-С. град, влязло в сила на 30.09.2012 г., заповедта за задържането на А. Я. била отменена . На 19.08.2011 г. той бил приет по спешност в Клиниката по хирургия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи с диагноза: контузия на гръдния кош, пневмоторакс в дясното белодробно поле, плеврален излив в дясното белодробно поле и фрактура на 9-то ребро в дясно. Бил изписан на 22.08.2011 г. след хирургична намеса и лечение, с период на временна нетрудоспособност от 30 дни. На 31.08.2011 г. А. Я. подал жалба до Дирекция "Инспекторат" на Министерството на вътрешните работи с оплакване, че по време на престоя му в ареста му бил нанесен побой от полицейски служители, вследствие на което била причинена сериозна увреда на здравето му, наложила хирургична намеса. Материалите от проверката на инспектората при Министерството на вътрешните работи били изпратени на прокуратурата, тъй като имало данни за причинена на лицето средна телесна повреда. В хода на разследването било образувано наказателно производство срещу А. Я. за нанесена на длъжностно лице лека телесна повреда. С присъда от 30.03.2015 г. по НОХД № 10334/2012 г. по описа на Софийския районен съд, влязла в сила на 15.04.2015 г., подсъдимият Я. бил признат за невинен за това, че на 19.08.2011 г., около 20, 00 часа, в С., в сградата на 09-то Районно полицейско управление - Столична дирекция на вътрешните работи, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка без разстройство на здравето, на полицейски орган при изпълнение на службата му. Според мотивите на присъдата, на 18 срещу 19 август 2011 г. през нощта, домът на А. Я. бил посетен от служители на полицията, изпратени по сигнал на съсед, който се оплакал, че Я. чупи стъкла и изхвърля вещи през балкона на жилището си. За нарушение на обществения ред служителите на Министерството на вътрешните работи задържали А. Я. за срок от 24 часа в ареста на 9-то РПУ. Около 2,00 часа на 19.08.2011 г. задържаният повикал дежурния служител, за да отиде до тоалетната. Служителят отключил килията и още при излизането си Я. се опитал да го удари. Очилата на полицая паднали на земята, той се опитал да укроти арестанта и двамата се сборичкали. Пристигналите колеги използвали физическа сила и помощни средства, при което на А. Я. били причинени телесни увреждания, наложили отвеждането му за болнично лечение. По делото бил разпитан и свидетел, очевидец на случилото се, който пребивавал в ареста по същото време. Според дадените от него показания, при отвеждането му в килията, Я. попитал защо е задържан. След време пак поискал да му съобщят причината за задържането му и да се обади по телефона, като показал един телефон на полицая. В отговор служителят отговорил: "Така ли, ей сега ще ти дам", отворил килията и го издърпал навън, свалил го на земята, ударил го с юмрук. Я. паднал на земята, като полицаят започнал да го гази. Арестантът се надигнал от земята и свидетелят забелязал, че бил окървавен. Полицаят го завързал за една тръба. После свидетелят не видял нищо. След около 20 минути чул, че Я. отново поискал обяснение защо е задържан и помолил да ползва телефон. Отключили му белезниците, полицаят го завел към тоалетната, после пак го вързал за тръбата. По искане на ищеца съдът изслушал заключения на две съдебномедицински експертизи. Според първото заключение, изготвено от лекар-травматолог след проучване на документите по делото, ищецът имал травма на гръдния кош, която може да се причини от удар с или върху твърд предмет. Според поставената диагноза, Я. получил тотален пневмоторакс, с колабирал бял дроб и фрактура на девето ребро, вдясно. По медицински критерии възстановяването при такива травми е за период от 30 дни. Вещото лице посочило, че болката при фрактура на ребра се отличава с изключително висок интензитет до започване на болкоуспокояваща терапия. В хода на лечебно- възстановителния процес болката е умерена до слаба до 30-я ден, с периоди на изостряне при провокация от резки движения. Според второто заключение, изготвено от психиатър, във връзка със нанесеният побой от служител на Министерството на вътрешните работи, ищецът развил психиатрично разстройство с тревожно депресивни преживявания, с чувство за вина и промяна в поведението, довело до невъзможност да се справи със служебни задължения. Към момента той е психически здрав и работи, но при освидетелстването оплакванията, поведението и катамнезното проследяване дават основания да се обсъжда прекаран умерено тежък депресивен епизод. От правна страна административният съд приел, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - отменен административен акт за задържането на А. Я., незаконосъобразни действия на длъжностни лица, които превишили правомощията си и използвали непремерена физически сила и помощни средства, в пряка и непосредствена връзка с което на ищеца били причинени телесни увреждания. Административният съд обсъдил приложението на чл. 85 и чл. 86, ал. 2 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и достигнал до извод, че в случая не са били налице обстоятелства, които допускат употребата на физическа сила от полицейските служители. Срещу ищеца е била употребена физическа сила с интензитет, който не е бил необходим и съобразен с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на нарушителя. В нарушение на чл. 86, ал. 4 ЗМВР полицейските органи не взели необходимите мерки за опазване здравето на лицето, срещу което са използвали сила. Вследствие на действията на полицейските служители на ищеца били причинени травми, съпроводени с физически болки и страдания, увредена била и психиката на пострадалото лице. В съответствие с чл. 52 ЗЗД, като взел предвид вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, от една страна, и от друга, че Я. е предизвикал лошото отношение на полицейските служители, посягайки да удари един от тях, административният съд приел, че следва да присъди обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Съдът изтъкнал, че обезщетението не следва да се присъжда в пълен размер, тъй като ищецът е допринесъл с поведението си за агресията на полицейските служители. С решението си административният съд осъдил Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на А. Я. обезщетение в размер на 15 000 лева за понесените от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, и негативни психически изживявания, причинени от понесените от него травматични увреждания, заедно със законната лихва, считано от датата на незаконните действия - 19.08.2011 г. В частта над уважения до пълния предявен размер от 20 000 лева искът бил отхвърлен. Върховният административен съд намира, че административният съд е изследвал пълно и всестранно фактическата обстановка, като е събрал всички относими за случая доказателства. Направените от съда фактически изводи съответстват на доказателствата по делото. Съдът е изложил подробни мотиви, обсъждайки цялостно обстоятелствата, свързани с вредоносното събитие. В касационната жалба на Столичната дирекция на вътрешните работи неоснователно се поддържа, че първоинстанционният съд не е изследвал факта, че поведението на задържаното лице в изключителна степен е допринесло за понесените от него вреди. В отговор на това оплакване следва да се отбележи, че всяка страна е длъжна да установи фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, а ответникът в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства, от които да се установи различна от възприетата в съдебното решение фактическа обстановка. Не се оправдава и оплакването, че съдът превратно е преценил доказателствата по делото. Административният съд е изградил убеждението си на основата на съдържанието на доказателствата, което те действително имат, поради което фактическите му констатации не са опорочени. Съдът законосъобразно е приел, че е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за обезщетяване на понесените от ищеца сериозни по своята тежест неимуществени вреди, причинени в пряка и непосредствена причинна връзка с извършените от полицейски служители по повод изпълнение на службата им незаконни действия. В нарушение на чл. 72 и чл. 73 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) полицейските служители са използвали физическа сила, без да е налице някой от случаите, изброени в чл. 72, ал. 1. От доказателствата по делото не следва, че случаят е свързан с противодействие на задържаното лице, което да е наложило употребата на физическа сила. Нанесеният над задържаното лице побой по никакъв начин не може да се разглежда като предприета по необходимост, правомерна мярка за овладяване на съпротивата на арестанта, като се вземе предвид, че инцидентът се е развил в сградата на районното полицейско управление, че арестантът не е успял да засегне физически дежурния полицай и дори и да е замахнал срещу него и да е оказал съпротива, е бил изправен сам срещу няколко лица, които разполагали с оръжие и с помощни средства. Свидетелският разказ и вида на причинените травматични увреждания обосновават категорична преценка, че от страна на служителите на реда са извършени незаконни действия, които не са били необходими, не е следвало да бъдат извършени и не представляват изпълнение на служебни задължения. Тези действия пряко и непосредствено са причинили тежко и продължително увреждане на здравето на ищеца, поради което съдът е присъдил обезщетение, което да възмезди вредите. Съдът е допуснал неточно приложение на материалния закон, като намалил размера на обезщетението по съображения, че ищецът е съпричинил противоправния резултат. Да се се приеме, че ищецът е допринесъл за увреждането, означава, че той е извършил действия, с които сам е увредил здравето си. Макар да е направил констатация, че ищецът е бил признат за невинен с влязла в сила присъда, че е причинил на полицейски служител лека телесна повреда без увреждане на здравето, първоинстанционният съд не се е съобразил с нея. Обективно единствено поведението на полицейските служители е довело до увреждане на здравето на пострадалото лице. Обсъждайки поведението на пострадалия, в противоречие с направените в мотивите си съществени изводи, съдът е смесил понятия като "конкретен повод за инцидента" и "каузален фактор в причинно-следствената верига", поради което в нарушение на закона не е уважил изцяло предявения иск. Затова касационната инстанция приема, че решението е неправилно и следва да се отмени в частта, в която предявеният от А. Я. иск е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 20 000 лева. Вместо него следва да се постанови друго, с което искът да се уважи в пълен размер, заедно със законната лихва, считано от 19.08.2011 г., за да се възмездят по справедливост всички, понесени от ищеца, сериозни физически и психически травми. В останалата част, в която искът е уважен, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя Я. следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 705 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1