Решение № 14472 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3783/2018 г.

Решение № 14472 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3783/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на Р. С., гражданин на [гражданство], срещу решение № 719/08.02.2018 г. (Изм. – ДВ, бр. 0 от 2020 г.)по адм. д. № 12355/2017 г. по описа на Административен съд София – град. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, както и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и преписката бъде върната на органа за ново произнасяне. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател се явява лично, и с адв. Нилсен, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и представя доклад на съвета за сигурност на ООН за ситуацията в Афганистан. Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител, юрк. Илиева в съдебно заседание моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Представя актуална справка за държавата по произход Ислямска република [държава по произход], издадена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ – МС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд –София град е отхвърлил жалбата на Р. С., гражданин на [гражданство], етническа принадлежност – [етническа принадлежност], вероизповедание – [вероизповедание] против Решение № 16586/06.10.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. За да стигне до този резултат съдът е установил, че в хода на проведеното административно производство са предприети всички предвидени процесуални действия по ЗУБ, а именно: връчени са указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, правата и задълженията му като чужденец в производството по разглеждането й, удостоверено надлежно с подписи на жалбоподателя и в присъствието на преводач; съставен е регистрационен лист и Евродактилоскопна карта; приета е декларация за самоличността и семейното положение; отправена е покана да се яви в Агенцията за провеждане на интервю. Изискано е и становище на ДАНС, по което не се възразява по искането на лицето за закрила. Съдът е приел, че от проведеното интервю не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на молителя, а именно поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е посочил, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец в Република България. Установено е, че търсещият защита не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил член на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. При тези доказателства, съдът е приел, че спрямо Р. С. не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Административният орган, както и решаващият съд, не са установили и наличието на материалноправните предпоставки и на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на представената по делото справка на дирекция "Международна дейност" в ДАБ с вх. № МД -705/08.06.2017 г. Констатирал е, че на много места в Афганистан има спорадични актове на насилие, съпроводени с жертви, но същите нямата масов характер. Изложени са мотиви, че опасностите, на които е изложен кандидата при завръщането си в страната по произход не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу неговия живот. При тази установена фактическа обстановка съдът е приел, че в страната на произход на чужденеца има условия за сравнително безопасен и нормален живот, като причините за напускането на [държава по произход] от страна на С. са от икономическо естество изключващи предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно административният съд е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Р. С. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито негови близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че в оспореното решение на председателя на ДАБ са обсъдени подробно изтъкнатите от С. доводи, касаещи търсеното от него право на закрила, като неговата бежанската история не съдържа елементи, които да обуславят обстоятелството за предоставяне на статут на бежанец. Видно от проведеното интервю (л. 15 от адм. дело 12355/2017 г.) е че неговата цел е да стигне до Франция, но така изложените обстоятелства са извън приложното поле на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на решаващият съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официалната справка представена от дирекция "Международна дейност" с вх. № МД- 705/08.06.2017 г. (л. 12 от адм. дело 12355/2017 г.) и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Афганистан. На база установеното, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Изхождайки от положението в Афганистан, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война. Очевидно в Афганистан се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение № С-465/07 г. на СЕС. В същото време, представените с касационната жалба разпечатки от електронни медии, за извършени терористични атаки в Афганистан, не могат да обусловят извод за въоръжен конфликт, а сочат само спорадични актове на насилие. Видно от представената по настоящето дело справка от дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС с вх. № МД -571/10.08.2018 г. е, че ситуацията в държавата по произход [държава по произход] не достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. В идно от заявлението на С. при проведеното интервю, действителният му мотив да напусне държавата си по произход [държава по произход] е желанието му за по - добър живот във Франция, поради което същият се явява икономически емигрант, а не лице което се нуждае от международна закрила. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,