Решение № 10683 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, чрез процесуалния й представител юрк. Стоянова, срещу решение 1887 от 11.04.2025г., постановено по адм. д. 371/2024г. по описа на Административен съд /АС/ гр. Благоевград, с което е отменена заповед РД 07 - 8 от 07.03.2024г. на директора на Басейнова Дирекция Западнобеломорски район, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Е. Д. З., считано от 08.03.2024г. на длъжност главен експерт в отдел Разрешителни, дирекция Планове и разрешителни и с което Басейнова дирекция Западнобеломорски район е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда за това, че заповедта е незаконосъобразна, като напротив излага подборни съображения за това, че същата е издадена от компетентен орган и при спазване на административно поризводствените правила. Твърди и наличието на предпоставките по чл. 107 ал. 2 ЗДСл, както и спазване на изискванията на НУРОИСДА при провеждане на производството, включително досежно изготвянето на конкретния работен план при спазване на изискванията за ясно и точно поставени цели, съответни и на длъжностната характеристика на служите, относно проведените междинни срещи, както и при издадени две заповеди в, с които е констатирано, че държавният служител не изпълнява задачи, поставени от преките ръководители, за което са й наложени наказания. Излага съображения, че оценката е извършена обективно, като е отчетено както забавянето и неприключването на определен брой преписки, така и факта, че в определен период от време е работила сама. Посочва и че предвид поставената най ниска оценка за изпълнение на работата, то са били налице предпоставките и основанието по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава заповедта. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Е. Д. З., чрез процесуалния си представител адв. Дуков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискването за форма. Достигнал е до извод обаче, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което пък е довело и до допуснато нарушение на материалния закон. Мотивирал се е с това, че индивидуалният работен план на служителя, като компонент от оценката не е изготвен съобразно правилата на чл. 9 ал. 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), тъй като формулираните цели не са в максимална степен конкретни и постижими, а изцяло повтарят задълженията на служителя по длъжностна характеристика, не са измерими по обем, качество и срокове, тъй като срокове за изпълнението въобще липсват, като за част от целите е посочен като срок целогодишно, а за останалите при необходимост. Приел е и че не е налице конкретика относно броя на разрешителни, процедури, писма, становища, които следва да се обработят, изработят или представят, съответно е направил извод, че нито в индивидуалния план , нито в материалите по преписката има количествен измерител, въз основа на който да се изведе очакваното изпълнение. Приел е и че при издаване на заповедта и поставяне на оценката административният орган са допуснати съществени нарушения, тъй като оценката не е изготвена върху обективно установими факти, а е заменена с декларативни изводи за неспазване на сроковете за произнасяне, не добро планиране, неефективност, неспазване на йерархията и др. Посочил е в тази връзка, че не са изложени съображения, от които да се обоснове неизпълнение на целите и задачите, които са установими, а именно по отделните показатели какво е следвало да се изпълни, а не е било изпълнено. Посочил е и че при постановяване на оспорената заповед не е отчетено, че жалбоподателката е отсъствала поради обективни обстоятелства от работа, както и разминаването между оценката на оценяващия ръководител, обосноваваща наличие на аналитична, комуникативна компетентност, ефективност на работата, и на контролиращия ръководите. Приел е, че единствено посоченото като конкретно основание за поставяне на най ниска оценка, а именно забавяне в обработката на преписки, не обосновават извод за неприемливо изпълнение. Посочил е, че от приетата СТЕ се е установило, че за 2023г. З. е приключила 122 преписки, от които 65 регистрирани през 2023г., че е работила по 559 задачи, а в електронната й поща има над 700 обработени писма. Възложени са й 144 задачи, от които със статус неприключен - просрочен са 37. Съдът е посочил, че от общо възложени й вътрешни и външни задачи 653, със статус неприключени - просрочени са 65. Посочил е и че този обем на работа е приключен за 7 месеца от 2023г., като според свидетелските показания на свидетеля Динев неизпълнението се е дължало на големия обем работа, тъй като 84 дни З. е работила сама в отдела, поради напуснали служители. Най накрая е приел и че поставената оценка "неприемливо изпълнение" е незаконосъобразна, тъй като противоречи на изискванията на чл. 16 т. 5 НУРОИСДА. По тези съображения съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта и я е отменил. Разгледано е правилно. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителни правила за атестирането на държавните служители са уредени в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Оценяване изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции включва три етапа: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; 2. провеждане на междинна среща; 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Правилата за провеждане на всеки от етапите на оценяването са подробно регламентирани в НУРОИСДА. Спазването на всеки от етапите е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. Като съобразно чл. 16, ал. 1, т. 5 от Наредбата оценка "Неприемливо изпълнение", каквато е поставена на жалбоподателката в първата инстанция, се поставя, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 и приложение 1а". В настоящия случай е правилен извода на пръвоинстанционния съд, че при издаване на заповедта и поставяне на най ниската възможна оценка са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до неправилното приложение и на материалния закон. В тази връзка е правилен извода на съда, че работният план не кореспондира със законовите изисквания за това и е изготвен в нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА, разписващ, че "целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове". Правилно съдът е приел, че заложените цели са общи, без поставени конкретни срокове за изпълнение, тъй като за всички е заложен период за изпълнение в рамките на целия период на оценката, а критериите за изпълнението им са общо заложени като брой разрешителни, брой процедури, брой писма, брой становища, без да е посочен какъв брой и в какъв срок следва да бъдат изпълнение. Тези изисквания не са нито конкретни, нито измерими по обем и качество с оглед на това, че е законово задължение на администрацията да постановяване законосъобразни актове. Правилен е и извода на съда, че единственото по конкретно вмененото неизпълнение, а именно неприключени - просрочени произнасяния, не може да обоснове неизпълнение с оглед заложения критерии за изпълнение, при които липсва разписан срок. Съответен на събраните доказателства е и извод, че при издаване на заповедта не са преценени всички относими към основанията факти и обстоятелства, а именно не е взета предвид натовареността на служителя, факта, че в определен период от време е била сама, поела е работа, прехвърлена й от напуснали служители, както и наличието на обстоятелства извън нейния контрол, а именно сериозно заболяване, поради което е била в отпуск поради нетрудоспособност. Тук следва да се посочи и че на фона на цялата натовареност, а именно общо възложени й вътрешни и външни задачи 653, със статус неприключени - просрочени са малък брой преписки, а именно 65, като този обем на работа е приключен за 7 месеца от 2023г., като не може да бъде обосновано въз основа на тези факти неприемливо изпълнение. Останалите посочени основания, като неспазване на йерархията, некомуникативност, нарушение на вътрешните правила, се опровергават от събраните в хода на производството доказателства, доколкото може да се приеме, че са конкретизирани, тъй като и по тези критерии липсва описание на конкретно поведение, което да съответства на вменените й нарушения. Правилен най накрая е и извода на първоинстанционния съд, че посочените допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в процедурата по поставяне на оценка за изпълнение на работата на служителя са довели и до неправилното приложение на материалния закон, съответно до необоснованост на поставената най ниска оценка в противоречие с правилата. Същата не съответства на чл. 16 т. 5 от НУРОИСДА за "Неприемливо изпълнение", каквато е поставена на жалбоподателката в първата инстанция, тъй като не се установява тя да не е изпълнила преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението да е било предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, тъй като както беше посочено и по горе минималното забавяне по някои преписки се дължи на обстоятелства, които са извън волята на служителя, а именно напускането на колегите й и преразпределянето на техни преписки на нея и заболяване. Не се доказва и наличието на втория елемент, а именно да е показала за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията, като в тази насока конкретни твърдения не са наведени, а само бланкетни такива, както и не са представени доказателства. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането на ответника по касация като основателно и доказано /представени са доказателства за строени разноски в настоящото производство/ следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение