Решение № 14268 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2016 г.

Решение № 14268 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) срещу Решение № 8190 от 28.12.2015 г., постановено по административно дело № 10412/2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ) в ЧАСТТА, с която е отменено Решение № 3409 от 12.05.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ, в ЧАСТТА относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на Т. Д. Б. - гражданин на Ирак. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата от административната преписка, а направените от него заключения са неправилни. Развиват се доводи за неправилност на извода на АССГ, че на цялата територия на страната е налице безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Сочи, че в град Б. и И. К. няма въоръжен конфликт и не е налице безогледно насилие. Моли да се отмени съдебното решение в обжалваната част за хуманитарния статут. Ответникът - Т. Д. Б., редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че решаващият състав не е обсъдил всички доказателства, поради което е направил и необосновани изводи. Според него налага се извод, че решението в обжалваната му отменителна част се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С Решение № 8190 от 28.12.2015 г., постановено по административно дело № 10412/2015 г. на Административен съд С.-град е ОТМЕНЕНО Решение № 3409 от 12.05. 2014 г. на зам.-председателя на ДАБ, в частта му, с която е отхвърлена молбата на Т. Д. Б., гражданин на Ирак, за предоставяне на хуманитарен статут и е ВЪРНАТА преписката на административния орган за ново произнасяне. Със същото решение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Т. Д. Б., гражданин на Ирак, против Решение № 3409 от 12.05. 2014 г. на зам.-председателя на ДАБ в частта му, с която е отхвърлена молбата за статут на бежанец. За да стигне до този резултат, решаващият съд приема, че по отношение чужденеца не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ. Посочва се, че не се твърди и не е доказан страхът от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото мнение и/или убеждение. От друга страна е извършена преценка на ситуацията в страната по произход Ирак, като посочва, че в последните месеци положението в Ирак ескалира, а към момента ситуацията в гр. Б. и И. К., може да бъде определена като силно нестабилна, с ширещи се прояви на насилие, със системни груби нарушения на човешките права, с хиляди убити цивилни, включително и деца и още повече ранени. Извършен е анализ на приложимата правна уредба и на практиката на Съда в Люксембург. В заключение АССГ приема, че постановеният отказ да бъде предоставен хуманитарен статут, е постановен в противоречие с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и следва да бъде отменен. В останалата част, относно отказа за предоставяне на бежански статут, решението е потвърдено. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ в оспорената част е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба в ЧАСТТА, относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на чужденеца е ОСНОВАТЕЛНА. Решението в частта, с която е отхвърлено оспорването в частта, с която е отказано предоставяне на статут на бежанец, не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в обжалваната част не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но е бил нарушен материалният закон. Административният съд е направил неправилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В действителност административният орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидата, както и със сигурността на държавата по произход. Посочил е, че установените по делото обстоятелства, на които се основава молбата му не съставляват основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. За установяване на положението в държавата Ирак към момента на подаване на молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справка от 13.11.2015 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи". В нея е отбелязано, че в част от провинциите в Ирак са налице въоръжени сблъсъци между бойци на Ислямска държава (ИД) и иракските сили за сигурност и кюрдските отряди. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че цивилното лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на неговото присъствие на тази територия. Стандартите на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. В случая следва да се отчете и фактът, че от АССГ е игнорирано териториалното дeлeние на Ирак, като в района на столицата и И. К. няма вътрешен въоръжен конфликт и не налице безогледно насилие. Град Б. и И. К. не са част от територията, на която се водят военни действия. По отношение на тези територии, обстановката по сигурността е относително спокойна. Данните по делото сочат, че на територията на И. К., както и в други части на Ирак се осъществява вътрешно разселване и обстановката в тях не отговаря на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Това по същество се установява и от обясненията на жалбоподателя, в които се сочи, че след напускане на гр. Б. се е установил в И. К., където живее негов близък роднина - вуйчо му. Единственият проблем, който посочва за този престой е липсата на пари и това, че е получавал такива от майка му. Фактът, че в гр. Б. продължава да живее безпроблемно неговата майка, е допълнителен аргументи срещу наличието на необходимост от търсената закрила. Съобразно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част от държавата на произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Според Справка от 10.11.2016 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност", обстановката в района на Багдад и И. К., не следва да се приема, като достигнала границите на въоръжен конфликт. Жалбоподателят не е напуснал родината си поради опасности по смисъла на чл. 9, ал. 1 и сл. ЗУБ и не съществуват причини при завръщането си да бъде изложен на такива опасности, като се имат предвид конкретните възможности за разселване и за пребиваването му при негови роднини. Наред с това представената бежанска история съдържа вътрешни противоречия, които сочат за нейната неправдоподобност. Лицето излага различни твърдения за това кога и дали е бил заплашван от групировките "А. Д." и "Армията на Махди". След като иракският гражданин не попада в рискови групи и не сочи факти за тежки и лични заплахи, отправени към живота или личността му, административният орган законосъобразно е отказал да му предостави статут. С оглед на обстановката в С. Б. и И. К., и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход, поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва извода за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Поради допуснатото неточно приложение на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени в ЧАСТТА, в която е отменено Решение № 3409 от 12.05.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ на зам.-председателя на ДАБ, в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Т. Д. Б. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата му срещу решението и в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд